Едва на 50-годишна възраст внезапно почина доц. д-р Марин Бодаков - поет, литературовед, литературен критик и журналист.

Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 година във Велико Търново. От 1997 до 2000 година работи в списание „Български месечник“. От 2000 година до спирането му е редактор за литература във вестник „Култура“.

Придобива докторска степен през 2014 година с дисертация на тема „Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на 20 век. Проблеми на критическата авторефлексия“. Автор е на монографиите „Кой „уби“ критиката. Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на ХХ век“ (2019) и „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ (2020), на осем награждавани стихосбирки и стотици статии, рецензии и интервюта в културните медии.

Носител е на наградата за поезия „Иван Николов“ и званието „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“. Дългогодишен преподавател по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“.

OFFNews.bg изказва съболезнования на семейството и многобройните му приятели. 

Малка част от великолепната поезия на Марин Бодаков:

ОТ ТЕБЕ ИСКАМ...

От тебе искам прошка,

скъпо тяло.

Прораства тишината

по обаятелните ти места,

зарежда те със срамежливост

смъртта.

Да се помирим, още тук.

ГРЪДТА

Предполагам, нежна сапунена топлина,

мъртвешки петна и морави трапове, предполагам,

усилни промени в релефа,

заснежени с възрастта пасбища, плещи

наедрели.

След секс

разкопчавам въображаемата риза,

уверявам се в дишането на дружеската гръд, тъгувам,

след секс наум аз говоря на жените за тебе, защото

искам да говоря за ангели.

БИТКАТА ЗА ТЕБ

Още си мляко,
рано е още да си дадеш сметка,
че битката за реда е отдавна изгубена.
Колкото да премиташ есента пред витрината,
красотата, червена и златна, ще продължава да пада сред теб,
да те саботира.