Приказка за неделя: Котката Олеле и Златната рибка

Приказка от Антония Мечкова

Антония Мечкова Последна промяна на 16 септември 2018 в 08:02 3201 0

Него ден на Златната рибка й писна и тя се остави да я улови един случаен рибар, който после я продаде като аквариумна. Тя изобщо не му загатна, че ако я пусне да си плува из реката на воля, ще му изпълни съкровените желания и той ще бъде щастлив, както и тя на свобода. Просто й беше омръзнало да я хващат и пускат, а междувременно тя да осигурява пари за нов джип, екскурзии по екзотични маршрути, шестици в училище, тоалети, луксозни предмети и какво ли не. „Да не съм им слугиня, мислеше си Златната рибка. Хванат ме и почнат да ме юркат за едно, за второ, за трето, вместо сами да се потрудят и пари да изкарат, и отношенията си да изгладят, и да поспортуват заради фигурата си, пък и за здраве. Да се оправят без мен...”

Та както споменах, поредният щастливец, който я хвана на въдицата си, я продаде на почитатели на водната флора и фауна. Те си я занесоха в един буркан у дома – да се радват децата им, напълниха аквариума с чиста вода и водорасли, за да не й е тъжно за родните вълни и подмоли, добавиха храна. Най-сетне вълшебницата от толкова приказки се видя на спокойствие. Аха да заспи и забеляза, че в стаята има нещо твърде смущаващо.

- Олеле, това е котка, пропищя ужасено рибката. И наистина имаше от какво да се страхува. Домашната любимка беше голяма, черна като нощта, настръхнала от възбуда. Все пак показа достатъчно възпитание, като рече на рибката:

- Не олеле, това е котка, а това съм аз, котката Олеле. Драго ми е да се запознаем. Предполагам, ти си самата Златна рибка и можеш да изпълняваш всякакви желания. Дори и на котки, нали?

- Мога, ама вече не ща. Омръзна ми да ме ползват като ротативка или търкалка и все да искат, да искат, да искат, сякаш не съм живо същество със свои грижи и радости.

- Като ще си говорим така, и на мен ми е дошло до гуша да чувам „Олеле, това е котка”. Изляза да се осведомя какво става на улицата и хоп, някой изкрещи, че черна котка му пресякла път. Легна в кухнята, децата на стопаните почнат да ме дърпат за опашката, а майка им се кара, че й пречим, понеже готви. Ама мен ме боли, нали? Съседите гледат куче и като ме подуши, първата му работа е да ме гони, докато каталясам. Добре, че винаги успявам да се покатеря на някое дърво. Обаче пак е неприятно, защото кучето не спира да лае и тогава, а ако ми се завие свят и падна, ще ме разкости. Е, затова ли съм родена аз, котката Олеле, която съм толкова интелигентна, че мога да помогна на всяка врачка да прочете съдбата на клиентите си в очите ми, вместо да търси кристалната си топка из шкафове и чекмеджета? Такава ли ще е съдбата ми, след като съм толкова красива и гъвкава, че мога да изместя и Черната пантера в цирка? Научила съм всичките й номера и въобще не съм хищна като нея. Така ли ще погинат музикалните ми таланти? Ами канарчетата в кафеза, само като ме видят тези канарчета, млъкват, а аз без друго не мога да ги докопам, да им се порадвам отблизо...

Като слушаше тези жални признания, на Златната Рибка някак й домъчня за котката Олеле и забрави, че всичките роднини на черното чудовище обичат да си услаждат с риба. И я попита най-добронамерено какво би я направило по-щастлива и свободна, има ли си съкровено желание. Макар че и сама можеше да се досети какво би искала мацката – да стане звезда. Признанието дойде само след секунди, черната красавица си каза искрено: искала да влезе в шоу. Рибката помисли, помисли и отвърна: би се опитала да направи нещо по въпроса, но... за последно, зарекла се вече да не изпълнява щури капризи. Котката пък попита защо, като ще прави нещо за изпълнение на едно последно желание, не вземе да се включи и тя в него, и двете да станат артзвезди. Поне няма да им е скучно, пък и ще се подкрепят, когато под светлините на прожекторите съперници започнат да им въртят интриги. А и в света едва ли има друг котко-рибешки тандем.

Златната рибка не беше съвсем наясно как се става звезда, та да си го пожелае, обаче Олеле имаше отговор и на този въпрос – най-лесно е, като влезеш в телевизията. С познати може да се уреди, особено като са шефове. Е, Златната рибка вече не си спомняше има ли познати рибари в този бранш, беше ли им изпълнявала желания срещу свободата си. А и някак трудно й се струваше – от реката хоп в телевизора, как трябваше да се държи на екран, щеше ли да впечатли публиката, да привлича нови зрители... Но идеята на Олеле си струваше и водната вълшебница изрече на ум най-силните си заклинания, за да сбъдне мечтата на котката, а и своята собствена. Олеле улови промяната в настроението на събеседницата златоперка и се помъчи още да я окуражи:

- Ще видиш, че ще ни се получи отлично. Какво само ми разправят Котарак в чизми, Котки от мюзикъл, Том гони Джери и някакви такива. Ами за рибите да ти напомням ли – то китове, то акули...

Рибката деликатно замълча, защото макар и да идваше от неголяма река и да не беше обикаляла много по света, съвсем сигурно знаеше, че китовете не са риби, нито рибите-чук се използват за железарски услуги. Просто реши да подходи по-прагматично и попита дали не трябва да репетират малко заедно, пък после да се появят на екрана или да направят клипчета за интернет. Олеле хареса този дисциплиниран подход и предложи веднага да започнат работа, като потанцуват.

- Но как да танцуваме – ти си извън аквариума, аз съм в него и трябва да бъда във водата, за да живея?

- Е, да, на мен не ми се мокрят никак краката, а ти няма да издържиш на сухо. Ще застана до аквариума от външната му страна, а ти – от вътрешната и ще упражняваме някакъв латино танц, много са модерни вече. Каквато си красива с тези перки и опашка, като в бална рокля с истински воали си. - Котката Олеле импровизираше смело, но честно казано още първите стъпки на тангото доказаха, че между рибката и нея се получава синхрон. В този момент канарчетата в кафеза изведнъж пропяха, сигурно от изненада, че Златната рибка се е помирила с Черния звяр и на фона на зеленикавите водорасли в аквариума всичко започва да прилича на невиждан танц в телевизионен екран. Трябва да се признае, скоро и те влязоха в такт с репетиращите, та ще рече човек – шоуто вървеше с пълна сила и ставаше все по-невероятно. Когато хлапетата се намъкнаха в стаята, за да се порадват на новата си придобивка в аквариума, само ахнаха – котка и рибка танцуват, канарчета цвърчат... И децата също се присъединиха към тази веселба, за щастие, без да има счупено, макар че носело щастие. Накрая уморените шоу звезди спряха да си отдъхнат, птичките прегракнаха, на малчуганите им се доспа. Но кой ще ти гледа приказки за лека нощ, когато в стаята се е състояло толкова вълнуващо риалити. Уморената Олеле си позволи едно финално обобщение към Златната рибка:

- Видя ли? И беше само репетиция. А какво друго можем ние даже не подозираме, защото още не сме си го помечтали.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови