Нов филм за Бачковски манастир – съпреживей 942 години обожение

По Рождество Христово в 2024 г. с Божия помощ и благословията на игумена, Величкия епископ Сионий, се засне филм за Бачковски манастир „Успение Богородично“. Премиерата ще се състои на 29.09. от 19 ч. в Сити Марк Арт Център. На християнското събитие домакинът кани по християнски - с вход свободен. Същевременно за поклонение във фоайето на културния център ще бъдат изложени три от най-древните икони от Бачковския манастир – на Св. Архангел Михаил, Св. Йоан Предтеча и Св. Патапий. От векове Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица сбъдва молитви. Хиляди са свидетелствата за Нейната майчина закрила.

Св. Арх. Михаил, снимка Христофор Балабанов

Продуцентът Иво Алексиев споделя, че светинята Бачковски манастир, която е с ранг на най-древен наш ставропигиален манастир, не може лековато - по светски - да бъде разказана. А и никога докрай. Тя е жив организъм с вековен живот. С вековни традиции. Не допусне ли, не поведе ли сама, не би се получило. Затова с чувство на преклонение пред Божията обител избира във филма много личен подход. Оставя я сама да въвлече и увлече зрителя в духовни преживявания, следвайки хронологията на празника. Авторът повече показва отколкото разказва. Спонтанни, непосредствени, ненагласени кадри. Светата обител води. Разкрива се. Споделя се. Отвътре – откъм жив религиозен опит . Откъм 942 години обожение и богослужение.

Св. Йоан Предтеча, снимка Христофор Балабанов

За мото на филма Иво Алексиев избира цитат от Евангелието на Матей: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори… (Матей 7:7-11).“ Зрителят е благословен гост на манастирските братя. Заедно с тях съпреживява светлия празник на Христовото Рождество. Усеща тържествената мистика на отеческото богообщение, озвучена от православни напеви. Става част от радостта на монаси и поклонници, чувайки вестта, че Спасителят е роден и светът не е вече безнадежден.
Разглеждайки реликвите в манастирския музей, зрителят се свързва със света на предците. С техни повели - ценни във време объркано, изстинало, еснафско. Посещава мощехранителницата. Научава за безценните свети мощи на десетки светии, пазени в нея векове наред. Прекланя глава пред саркофага с мощите на последния патриарх на Второто Българско царство Свети Евтимий Търновски, както и пред гробовете на екзарх Стефан и патриарх Кирил. Филмът е озвучен с песнопения на един от най-добрите ни съвременни псалти - Димитър Арнаудов.

Св. Патапий, снимка Христофор Балабанов

Иво Алексиев е подготвил и особена изненада. Зрителят влиза и в най-древната и мистична част на манастира – нейната костница. Строена е през 11 в., още при създаването на обителта, от основателите му - грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани. Разказва манастирският послушник Валери. Непринудено, искрено, с любов към манастира, в който в монашеско подвижничество е решил да прекара остатъка от живота си. В костницата се вижда единствения у нас отворен олтар. Отворен, защото датира от епоха, предхождаща въвеждането на иконостаса като бариера, закриваща пред участниците в богослужението олтарното свещенодействие. Страницата на манастира уточнява: „Желанието на Григорий Бакуриани, костите му да почиват в основаната от него обител, не е съдено да се осъществи. Убит е три години след основаването, край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя. Но костите на по-рано починалия му брат, Абасий, са пренесени от Григорий и положени в манастирската костница.“ Добре запазената от XII век първоначална стенопис на костницата е сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Алексий Комнин.

Следете новините ни в GoogleNews