Нинко Кирилов: Внимание, вратите се затварят

OFFNews 11 декември 2013 в 16:30 4923 0

Снимка Ивайло Петров

Нинко Кирилов

Проф. Камелия Николова от НАТФИЗ с полския ''Златен кръст за заслуги''

19/11/2024

''Гладиатор II'' надмина ''Гунди'' по зрители тази седмица

След дълго отлагане Нинко Кирилов - един от най-обещаващите автори в съвременната българска проза, на 19 декември ще представи дебютната си книга "Двойници и животни".

"Двойници и животни" съдържа 42 + 1 разказа, много от които са се появявали в престижни печатни и online издания. Това е съвременна градска проза с привкус на магически реализъм, която събира персонажите с техните вътрешни гласове, двойници и животни.

Представянето на книгата е в Ink. BAR на ул "Славянска" 36 от 19 ч.

OFFNews.bg публикува един от разказите в "Двойници и животни".

Внимание, вратите се затварят

Не помня името ти, затова те наричам Внимание. “Внимание, отивам на работа!” или “Внимание, обичам те!”. Всяка сутрин се събуждам с мисълта за теб, Внимание, обличам се с мисълта за теб и вървя към метрото с теб в мислите си. Хората топлят есенните си ръце с димящи пластмасови чаши с кафе, цигарите висят от устите им. В моята пък има само липсата на спомен за твоето име. Забързвам крачка, за да хвана влака в 07:12. Двете ти ярки очи приближават в тунела, отстъпвам крачка назад, Гласът ти, който обявява името на станцията. Тълпата ме повежда навътре, но някак успявам дори да седна. Някои разтварят вестници, други – книги, трети слушат музика. Слизат и се качват на следващите спирки. Аз не помръдвам. Гледам пред себе си.

Вратите се отварят и се качваш ти, Внимание. Шалът ти е голям и мек и сякаш те прегръща цялата. Очите ти надничат над него без онова типично за всички останали омерзение от ранния час. Краката ти пристъпват бързо, но не нервно, сядаш на свободното място срещу мен. Разхлабваш шала и виждам цялото ти лице. Пътуваме заедно. Само около 7 минути, но пък всеки делничен ден, Внимание. Не посягаш към MP3-плейър или книга, гледаш право в очите ми. Неволно ти се усмихвам леко, но ти ми отговаряш. Някой изпуска чашата си с кафе на пода и псува, ти се усмихваш по-широко. Скърцаме по релсите заедно, а аз усещам как времето ни изтича. Между нас застават хора, но не спирам да те виждам. Ето гласът ти обявява, че сме стигнали твоята спирка. Изправяш се и ми се усмихваш за последно, излизаш. Още секунда и знам, че утре няма да те помня. Внимание, вратите се затварят. Съвсем наистина.