Пианистът Евгений Кисин изнася концерти в подкрепа на Украйна във водещи световни зали и концертни центрове от март насам в допълнение към основното си турне. The Insider разговаря с музиканта за това как колегите му са едновременно разделени и обединени от войната, за отговорността на Запада и руските граждани и защо противниците на войната не трябва да напускат Русия.

- Сигурно поддържате връзка с много от колегите си, които са останали в Русия. Как се разбират музикантите с противоположни възгледи за войната в съставите, например в оркестрите? Колко от вашите познати я подкрепят?

- Все още имам приятели в Русия и всичките ми приятели имат същите възгледи като мен. Не мога да нарека хора с други възгледи "приятели" в истинския, неподправен смисъл на думата. Един от моите приятели свири в оркестър, но не сподели с мен впечатленията си от колегите. Преди няколко дни двамата с него си разменихме текстови съобщения и той ми изпрати гласово съобщение, в което казваше, че след началото на войната е имал идея да напусне, но после започнал да мисли: "Защо да напускам заради някакъв луд? Предпочитам той да замине вместо мен". Знам, че тази гледна точка е много разпространена в Русия и я подкрепям.

Имам и друга история - такава, която не е свързана с оркестър. Една добра позната от Русия, която не е музикант, но е свързана с музиката в работата си, ми написа писмо, писмо от отчаяние. Когато го показах на съпругата си, тя каза, че това е документ, символизиращ времето. Тя пишеше, че се е съгласила да не обсъжда политиката на работното си място, но понякога тя си проправяла път. Пишеше: "Ако само знаех с кого дружа!". Отчаянието ѝ беше очевидно - от това колко много нейни познати искат да продължат да бомбардират и завладяват Украйна, от общата атмосфера, от разочарованието от приятелите си.

- Все още ли поддържате връзки с украински музиканти?

- Разбира се, познавам много украински музиканти. Например Олексий Ботвинов, директор на фестивала "Одеса класик". Миналата година свирих на фестивала и станахме семейни приятели. След началото на войната [семейството му] избяга в Европа, кореспондираме си през цялото време.

- Войната може да създаде напрежение в отношенията ви...

- Нямаше причина за това, какво имате предвид? Напротив, бяхме се запознали няколко месеца преди това. Те дойдоха в Прага за рождения ден на съпругата ми и когато започна войната, той ми писа: "Да, бяхте прав, когато казахте, че Путин ще нападне, а ние не вярвахме".

- Преди пълномащабното нахлуване вече мислехте ли, че то ще се случи?

- Не си спомням точно, но когато се случи, не бях изненадан, защото ми беше ясно, че Путин е способен на всичко.

- Как се възприемат музикантите от руски произход в Европа? Първо някои блогъри, после руските медии, а след това Путин започна да говори за "отмяна на руската култура"...

- Вие и аз разбираме как да тълкуваме всичко, което Путин казва. Както самият той каза веднъж: "Няма бивши членове на КГБ". А ние знаем, че агентите на КГБ са професионални лъжци - това е неразделна част от професията. След като започна пълномащабната инвазия в Украйна, Западът поиска от онези руски музиканти, които доскоро бяха близки до Путин и които в същото време бяха на турне в чужбина, да осъдят публично войната. Тъй като те отказаха да го направят, вече не бяха канени на Запад. В същото време отношението към тях не се е променило - преди всички знаеха кои са те, просто смятаха за възможно да ги поканят тук, но след [нахлуването на] 24 февруари това стана неприемливо. Същото се отнася и за всички музиканти. Не знам за нито един случай, в който отношението да се е променило само въз основа на руски паспорт.

Знаем за една прочута певица (Анна Нетребко, бел. The Insider), която не беше известна с близостта си с Путин, но преди осем години се снима със знамето на "Донецката народна република" (по-късно певицата обясни, че е донесла хуманитарна помощ в Донецк за операта и не е планирала да се снима със знамето, бел. The Insider). Тя имаше проблеми и затова първо направи едни изявления, после други, но в крайна сметка избра Запада.

Лично никой от музикантите с руски паспорти не се е оплакал от [предполагаемото "отменяне" на руската култура]. Знам за един случай, за който беше писано в пресата - този на пианиста Александър Малофеев, който осъди войната. Концертът му във Ванкувър беше отменен. Организаторката и публично, и лично ми каза по-късно, че това не е станало заради отношението ѝ към Малофеев, а защото във Ванкувър са започнали протести срещу различни руски организации. Имаше заплахи за протести, ако дойде и Малофеев. Тя просто го съжалила, защото е младо момче, защо трябва да се примирява с това? Срещнах го няколко месеца по-късно на един фестивал - седяхме на вечеря след концерта и той не ми се оплака от нищо от това.

- След денацификацията на Германия се появиха въпроси за музиканти като Фуртвенглер и Караян - последният дори е бил член на НСДАП. Когато става въпрос за "денацификацията" на Русия, смятате ли, че руските музиканти също трябва да усетят последствията? Да речем, Мацуев, Спиваков, Гергиев и Башмет, които подписаха писмо в подкрепа на анексирането на Крим - трябва ли денацификацията на Русия да се отрази на кариерата им?

- Отговаряйки на такъв въпрос, преди всичко трябва да направя уговорка за Спиваков, човек, когото познавам добре от много години. Ще кажа по-малко, отколкото ми се иска, тъй като Владимир Теодорович живее в Русия и не искам да го засегна по никакъв начин. Най-напред нека преминем през добре известните факти. Нека си спомним: в самото начало на настоящата война Спиваков подписа призив на руските културни дейци срещу войната. Припомняме също, че в средата на 90-те години Владимир Теодорович протестира срещу войната в Чечения. Сред подписалите писмото в подкрепа на анексирането на Крим, както и сред руските културни дейци като цяло, които някога са изразявали някаква форма на подкрепа за Путин, имаше голямо разнообразие от хора. Както по формата, така и просто по броя на подобни изявления от различни хора, за мен лично винаги е било ясно, както казваше Горбачов, "кой кой е": кой наистина подкрепя Путин и неговата политика и кой се е изказал или подписал просто защото е бил начело на оркестър, театър, музей или благотворителна фондация, която е зависима от държавна подкрепа. Накратко, по отношение на политическите си възгледи Спиваков по никакъв начин не заслужава да бъде поставян наравно с другите музиканти, които споменахте, точно както Чулпан Хаматова очевидно не заслужава да бъде поставяна наравно с, да речем, Табаков.

Между другото, музикантите в Германия и Австрия също са се държали различно по време на нацизма. Например [Вилхелм] Фуртвенглер всячески се опитва да се противопостави на нацистката политика и помага на еврейските музиканти в своя оркестър. [Херберт фон] Караян наистина е бил член на НСДАП, но не е правил изявления в подкрепа на режима. [Валтер] Гизекинг например с гордост се наричаше нацист и изнасяше концерти в концентрационни лагери; Бьом, когато получи поста главен диригент на Виенската филхармония след аншлуса на Австрия, написа благодарствено писмо до Гьобелс, в което обещаваше да "изчисти цялата еврейска мръсотия" - и спази обещанието си; Кемпф, докато гастролираше по време на Втората световна война в нацистка Румъния, където на евреите беше забранено да посещават някои концерти, поиска концертите му да бъдат забранени за евреи...

Така че да, мисля, че музикантите трябва да усетят последиците от "денацификацията", и то в много по-сурова форма, отколкото след Втората световна война. И ето защо. Един руски музикант, който не притежава оркестър, нито благотворителна фондация или нещо подобно, преди няколко години написа в частен чат във Facebook, че е пропутински настроен, и в отговор на призива на Навални, който по това време беше в болница в Германия, да не се допуска Гергиев на Запад, каза, че дори след падането на нацизма и комунизма хората са имали разум да не преследват музиканти, свързани с тези режими. И сега си мисля: може би затова този музикант и други доброволно и с желание подкрепят Путин - защото вярват, че няма да бъдат наказани за това?

И стигам до следното заключение: нито Гизекинг, нито Менгелберг са получили достатъчно [наказание] по тяхно време; не е било правилно да им се позволява да изнасят концерти [след края на войната]. Никакъв талант и дори гениалност не могат да оправдаят доброволната подкрепа за един диктатор и масов убиец. Така че съм убеден, че, да, всички онези, които доброволно и многократно са подкрепяли и продължават да подкрепят Путин (те, а не онези, които някога са подписали едно писмо или са си позволили едно изявление) - музиканти и всички останали - трябва да бъдат строго наказани, за да се въздържат и други да постъпват по подобен начин в бъдеще.

- Могат ли творците да окажат някакво влияние върху ситуацията в разгара на голяма война?

- Те могат да изнасят концерти, за да помогнат на Украйна. Аз съм изнасял такива концерти и съм участвал в тях. Дадох толкова, колкото можех. Не само хората на изкуството, но и всички, които имат възможност, са дарявали пари.

- Парите са разбираеми, но може ли самото изкуство да повлияе на политиката?

- Диктаторите и тираните са използвали изкуството за свои цели. Това се е случвало в Съветския съюз и в нацистка Германия, а Путин винаги се е опитвал да го прави.

- Ами ако беше обратното? Може ли изкуството да предотврати война?

- Не знам, честно казано. Художниците могат и трябва да протестират под различни форми, но за да се спре една война, изкуството очевидно не е достатъчно. Силата може да бъде спряна само със сила. Могат ли художниците да допринесат за това? Не съм сигурен; не вярвам много в това, макар че се опитвам да правя всичко, което мога сам, а именно да давам интервюта и да ги използвам, за да се обръщам към западните политици и обикновените граждани. Миналото лято написах и трио за цигулка, виолончело и пиано, посветено на войната в Украйна.

- Представяли ли сте го вече пред публика?

- Разбира се, публиката реагира прекрасно. Имаше премиера в Амстердам през октомври, а след това го изпълнихме с квартет "Гропиус" във Ваймар. На 17 ноември триото на Кауфман я изпълни близо до Милано, а на 5 декември аз и концертмайсторите на групите на Чешкия филхармоничен оркестър я изпълнихме в Прага. Може ли това да има значение? Не знам, но със сигурност се надявам да е така. Разбира се, музиката по принцип има огромна емоционална сила и може да влияе на хората. Но в този случай как музиката може да повлияе и да вдъхнови слушателите да помогнат финансово на Украйна или да изискат от политиците да действат по съответния начин? Опитвам се само да правя това, което мога, според принципа на Некрасов - "Нека не всеки воин вреди на врага, а всички да отидат на бой!" Възрастта ми не ми позволява да отида на бой, а и нямам необходимата квалификация.

- Съществува популярно мнение, че класическата музика сама по себе си може да предпази хората от насилие.

- То произтича от непознаване на историята. Нима Хитлер и Сталин не са ходили на концерти и не са слушали хубава музика.

- Съветският съюз като цяло е имал дълга история на приятелство с културни дейци.

- Винаги е било различно. Никога не съм чувал Хрушчов да се е отличавал с любов към музиката и да е канил музиканти да му гостуват. Напротив, Хрушчов, който трябваше да води чуждестранни гости на "Лебедово езеро" в Болшой театър, се оплакваше: "Балетът е прекрасен, но защо е толкова дълъг?" Сталин, от друга страна, обичал да кани музиканти, които посещавали него и сътрудниците му. Както знаем, самият Хитлер е започнал като художник. Сталин е писал стихове в младежките си години, както и Мао.

Що се отнася до талантливите творци, които внезапно са се оказали на страната на злото, то Хуберман има един стих, който гласи: "Душата му е тъмна и бедна, но свиренето му... грее със собствена светлина. Божият дар е толкова неочакван, колкото пъпката - може да ти изскочи на задника".

- След [нахлуването през] февруари сред руската интелигенция се появи широко разпространена самоомраза: "Всичко е по наша вина, не направихме нищо, за да го спрем, не направихме нищо добро".

- Мисля, че това се отнася и за западните политици. Заради тяхната толерантност към Съветския съюз, заради политиката, която Западът реши да води в края на 60-те години, милиони хора загинаха по целия свят. Архивни документи, оповестени от Владимир Буковски в средата на 90-те години, доказват, че Съветският съюз е подкрепял тероризма по целия свят - включително в Африка и Латинска Америка. След като Съветският съюз престана да съществува, Западът, вместо да води същата политика спрямо Русия, каквато водеше спрямо Германия след нацистите, прости на Елцин всичко - Абхазия, Чечня и подкрепата за [Слободан] Милошевич. След това дойде Путин - нахлуването в Грузия, фактическото анексиране на Южна Осетия, анексирането на Крим и войната в Донбас - и също нищо, някакви беззъби санкции. Западните политици направиха това, което сега наричаме с всевъзможни лоши думи.

- Сега критикуваме Запада, но вътре в Русия също не можахме да спрем Путин.

- Това е така, но обективно Западът има много повече власт от хората в Русия. Малко хора искаха да му попречат и за това си имаше причини: Политиката на Елцин, която дискредитира както западните идеали, така и Запада като цяло в очите на много хора, от което Путин се възползва. От друга страна, той беше подпомогнат от ситуацията на петролния пазар в началото на 2000-те години.

- Нека си спомним 2008 г., когато близо 500 души дойдоха на [московския] площад "Пушкин", за да протестират срещу нахлуването в Грузия, а по това време той беше относително безопасен. В същото време театрите и музикалните зали бяха пълни, а хората купуваха книги. Хората бяха заети с други неща и не им пукаше.

По това време разговарях с много по-малък брой хора. Разбира се, те не го подкрепяха, но и не протестираха срещу него. Спомням си, че един от моите стари приятели каза, че всички лъжат - и руснаците, и грузинците, и осетинците. Той беше против Путин от самото начало и по онова време не подкрепяше войната. Беше възрастен човек и няколко години по-късно отиде да се сбогува с [убития опозиционен лидер Борис] Немцов.

- На хората се внушава, че изобщо няма истина.

- Разбира се, това води до безразличие. Както казва Бруно Ясенски: "Не се страхувайте от враговете си - те могат само да убиват; не се страхувайте от приятелите си - те могат само да предават; страхувайте се от безразличните, защото с тяхното мълчаливо съгласие се извършват предателства и убийства."

- Смятате ли, че нагласите на западните политици и обществото са се променили през тази година? Събудиха ли се?

- Разбира се, че се промени, благодарение на украинците. В първия ден на войната Байдън предложи убежище на Зеленски, който му каза, че се нуждае от боеприпаси, а не от пътуване. Благодарение на героизма на украинците западните политици разбраха какво трябва да се направи - но след като още преди десетилетия се поставиха в петролна и газова зависимост от Русия, а Западът плаща милиони за газ всеки ден, дори и днес възможностите им са ограничени.

Отношението на западните политици и общество се промени благодарение на украинците.

- Защо тогава напуснахте Русия?

- Напуснах в края на 1991 г., беше много тревожно и несигурно време. Малко преди това имаше опит за преврат, но кой знаеше тогава, че може би този път той ще се провали, но друг път ще успее и ще се върнат старите съветски времена. Аз съм евреин, а антисемитизмът в Русия беше в разцвета си, затова напуснах. Живях в Съединените щати, Великобритания, Франция, а сега в Чешката република.

- Въпреки всичко, което се говори за "отмяната" на руската култура, при вас има постоянни турнета, а концертните зали са пълни.

- Да, залите са пълни както на обикновените концерти, така и на концертите в подкрепа на Украйна. Първият концерт в подкрепа на Украйна, в който участвах, се състоя в края на март в президентския дворец в Берлин. В него участваха малкият оркестър на Берлинската филхармония, композиторът Валентин Силвестров, който беше избягал от Киев в Берлин няколко дни по-рано, Рубен Погосов и аз. Президентът на Германия (Франк-Валтер Щайнмайер - The Insider) и съпругата му трябваше да присъстват, но те бяха болни от Ковид-19. Преди началото на концерта на екрана беше показано обръщението на президента, а след концерта той пожела да говори с мен по телефона. Реших, че това е моят шанс да повлияя на нещо, и му казах: "Моля ви, помогнете на Украйна с каквото можете и не можете, изпратете ѝ колкото се може повече оръжия." Тогава той отговори: "Да, наскоро взехме решение да доставим оръжие на Украйна. Не беше лесно, но взехме това решение."

Едва по-късно научих, че Щайнмайер преди това е водил до голяма степен пропутинска политика, опитвал се е да бъде приятел и с Путин, и с китайците, и с турците, а когато е започнала войната, се е оказал в много лошо положение и се е опитал по всякакъв начин да го поправи, затова е организирал такъв концерт.

За да помогне на Украйна, имаше концерт и в Бостънската консерватория, свиреше моят квартет, след това имаше разговор с мен направо на сцената, а после изпълних Второто скерцо и Полонеза в ла мажор на Шопен. След това имаше голям галаконцерт в Карнеги хол в подкрепа на Украйна, на който домакин беше Ричард Гиър и, наред с други неща, свирих мелодия от филма "Списъкът на Шиндлер" с Ицхак Пърлман. Изсвирих същата Полонеза на Шопен в As dur, която се е превърнала в символ на полската гордост и сега я свиря често.

А на фестивала във Вербие, Швейцария, имаше едно необичайно преживяване. Чели ли сте разказа на американската писателка Кресман Тейлър, озаглавен "Неизвестен адрес"? Той е написан през 1938 г. и се основава на истински истории от онова време. Разказът показва кореспонденцията на двама приятели - евреин и германец, които стават врагове след идването на Хитлер на власт. Паралелите с нашето съвремие са невероятни, а сестрата на съпругата ми Мариана Арзуманова, актриса и режисьор, постави в своя театър пиеса по тази история, а след това постави леко променена версия за фестивала във Вербие. Известният певец Томас Хемпсън играеше ролята на германеца, аз - на евреина, а съпругата ми - на трите жени, които се споменават в историята, но които не са актьори. Веднага след концерта получихме предложения да повторим пиесата в Еврейския общностен център в Лондон, в Женева и в замъка Елмау край Мюнхен. Подобен разрив се случва днес между много хора в Русия. Или между хората, които са останали в Русия, и тези, които са я напуснали.

Спомням си един спор, който имах преди време с Александър Олбик, руски публицист, който живееше в Латвия и беше абсолютно пропутински настроен. Един ден на почивка в Юрмала непознат мъж ме помоли за интервю и ми даде книгата си - сборник с интервюта с различни хора, сред които Елцин, [Евгений] Евтушенко, [Михаил] Тал и други. Дадох му интервюто, но скоро се оказа, че възгледите ни са противоположни. Още в първото си писмо до мен, в което обясняваше защо подкрепя Путин, Олбик пишеше почти същото, което и германският герой от разказа, написан през 1938 г.

Този герой, Мартин, малко след като Хитлер идва на власт, пише на своя еврейски приятел, останал в Америка, че либералите обичат да седят и да говорят за свобода, но не правят нищо, а когато се появи енергична фигура, веднага се противопоставят на нея. А Олбик ми писа, че либералите обичат да четат книги и да говорят за човешки права, но са неспособни да управляват не само правителство, но дори и обществена тоалетна.

После се оказа, че Олбик е написал цял роман за Путин...

- Финалът на вашето трио е посветен на победата на Украйна. Толкова ли сте сигурен в украинската победа, колкото бяхте сигурен, че Путин ще нападне?

- Не че бях сигурен, че Путин ще нападне, просто допусках тази възможност. Що се отнася до победата на Украйна, аз не само вярвам в нея, но вярвам, че тя трябва да се случи, защото ще бъде победа за човечеството. Ако Украйна, не дай си Боже, бъде победена, това ще бъде поражение на цялото човечество.