Любов и секс в Древен Рим: разходка сред изпаренията в термите

OFFNews 31 декември 2015 в 07:33 32452 0

Алберто Анджела е италиански палеонтолог, журналист и документалист. Сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI. През декември на български език излезе книгата му „Любов и секс в Древен Рим“, която открехва вратата към интимния свят отпреди 2000 години.

Алберто Анджела стъпва върху познание, почерпано от археологически обекти, лабораторни данни, редица постижения на науката за античността, древни текстове, стотици артефакти от музеите, фрески, статуи и графити от Помпей и Херкулан.

Публикуваме откъс от книгата на Анджела, предоставен специално за OFFNews.bg от издателство „Колибри“. Преводът е на Юдит Филипова:

Обиколка на тогавашните SPA центрове и фитнес зали – термите

Въпросите, които можем да си зададем на това място, са: доколко показвали тялото си римските жени? Кой тип жени се харесвали най-много? „Пищните“ жени или слабите? За да разберем, влизаме в големите терми на Траян на хълма Опий, на две крачки от Колизеума. В онази епоха обществените бани нямали различни часове за посещение за двата пола, били смесени. Жени и мъже ги използвали заедно. Предвидени били единствено отделни съблекални.

В някакъв смисъл термите са еквивалент на нашите спа центрове, да не казваме нещо повече (защото SPA означава salus per aquam, сиреч „здраве с помощта на вода). При всяко положение атмосферата им напомня типа клубове и фитнес зали, където днес хората обичат да показват загорелите си тела, изкуствените си гърди и напомпаните си мускули в игра на прелъстяване и ексхибиционизъм...

Постройката е огромна, истински квартал на физическото благоденствие. На входа има много статуи и барелефи. Непрекъснато се редуват хора, които излизат чисти и освежени, и други, които влизат с изморени и запотени лица. На този праг с грамадни, широко отворени порти, като на Гибралтарския пролив, се редуват две „течения“, едно на излизане с аромати на мазила и едно на влизане със смрад на мръсотия и пот.

Следваме хората, които изчезват в мрака на атриума. След няколко крачки се разкрива впечатляваща гледка. Оставили сме зад гърба си плетеницата от хаотично вървящи или задънени улици и безкрайния низ от сгради, стоящи толкова близо една срещу друга, че не позволяват слънчевите лъчи да стигнат до земята. Сега пред нас се намира огромен оазис от светлина. Навлезли сме в обширни зелени пространства с градини, статуи и алеи. В центъра, като внушителен храм на здравето, се издига огромната постройка на термите с виждащите се отдалече големи прозорци на горещите помещения (caldarium) и комините на покрива, които безспирно бълват стълбове тъмен дим от дървата, горящи в пещите. Още в градините забелязваме жени с малко къси туники, които привличат погледа на мъжете. Но вътре в термите ще открием колко много римлянките обичат да показват тялото си. Във вътрешността, сред непрекъснатото движение на хората, човек е обгърнат от гласовете на мъже и жени, които отекват по снежнобелите мрамори на пода и цветните по стените. Масивни колони с жлебове отвеждат погледа нависоко, като асансьор, до обширните сводове на тавана, разделени на квадрати с цветни орнаменти. При разходката ни оцветените статуи, неподвижни в нишите или ъглите, приличат на хора, вкаменили се внезапно заради някакво омагьосване.

В пространството, определено за физически упражнения, сме привлечени от малка тълпа. Тя наблюдава няколко мъже, които се борят. Телата им са лъскави от зехтина, с който са намазали кожата си, и това прави „блестящи“ и техните мускули. Привличат любопитните погледи на не една римлянка, разхождаща се край тази малка арена. Женските очи не се отделят и от телата на мъжете, упражняващи се във вдигане на тежести, използвайки кожени топки, пълни с пясък, и нап­рягайки силно бицепсите си...

Кои мъжки тела се харесват?

Веднага ще намерим отговора на този въпрос. В римската епоха най-желаното от жената мъжко тяло е леко загорялото, атлетично, с изпъкнали задни части, изваяни бедра, широки рамене, дълъг гръб и голям гръден кош. Този мъжки модел не се е променил особено за две хиляди години... Височината не от съществено значение (в римската епоха всички са с нисък ръст, а високи са почти само варварите, груби и недодялани): далеч по-важни са пропорциите. Много се харесва мъжкият средиземноморски модел. В този смисъл Овидий съветва да се почернява, като се правят физически упражнения в Големия цирк. Трябва да се виждат изваяни мускули под гладка кожа. Римските жени не обичат много косматите мъже. Затова изключително много от тях си епилират краката и ръцете, като омекотяват нежеланите косми с нагорещени черупки от орехи, преди да ги обръснат (Овидий препоръчва винаги да се полагат грижи за премахване и на космите, стърчащи от ноздрите). Освен това трябва да са подстригани по модата (не почти до кожа като на недодяланите младежи, идващи от селата), ноктите да са чисти и добре изпилени и т.н.

И накрая, римската жена обича чистите мъже. Те трябва да се грижат много за хигиената си, да не допускат подмишниците им да миришат лошо, а напротив, тялото им винаги да е парфюмирано. Облеклото също е важно. Тогата да пада на хубави гънки и да няма дори и едно петънце.

Продължаваме обиколката из термите. Сега се намираме на ръба на големия басейн, в който мнозина се потапят. Забелязваме две жени, които се разхождат покрай него и си говорят. Туниките им са истинска провокация. Те са от прозрачна коприна и не могат да скрият всички детайли на телата им. Прозират пищни задни части, дори трапчинките върху тях, после линията на лопатките и формата на гърдите, които напират под тъканта, образувайки съвършено копие на зърното, чиито цвят и най-дребни подробности са напълно различими. Поразява едно нещо – не се вижда и един косъм върху цялото тяло. Нито в подмишниците, нито по слабините.

Техните движения, премислени старателно на всяка крачка, привличат очите на много мъже. А и на другите жени, които ги наблюдават с погледи, изпълнени с предизвикателство и презрение. Термите са едно от местата, където много представителки на нежния пол привличат ухажорите.

Кое женско тяло се харесва?

Но какво тяло се харесва на тези ухажори? Естествено, всеки мъж и всяка жена имат своите предпочитания както тогава, така и днес. Но в римската епоха моделът, който се нрави най-много, е този с широки бедра, пищни задни части и малки гърди. Форма, която бихме могли да наречем „круша“. Тя, както и широките бедра, гарантира здраве и плодовитост и е подходяща за създаването на (много) деца. Това се харесва и днес в културите с труден начин на живот, предимно селски, където болестите отнасят децата и невинаги има достатъчно храна на масата. Ако пък застанем пред картините в музеите, виждаме, че и при нас „идеалната“ жена е изглеждала по същия начин чак до ХІХ в. С идването на модерното индустриално общество, където децата не умират като мухи и храната е в изобилие, човечеството може да си „позволи“ модела на слабите момичета, чиито форми удовлетворяват повече мъжкото око, а не необходимостта да се създава многобройно потомство, което да оцелее.

Вярно е, че много проститутки имат ориенталски имена, защото средиземноморският „тип“ – „топъл“, екзотичен, с тъмни коси и дълбок поглед – представлява много силна еротична примамка за римския мъж. Но със смяната на поколенията, с разширяването на римските територии и идването на северните робини идеалът за жена със светла кожа и дълги руси коси е навлизал все повече в еротичната представа на римлянина. Затова и Катул, който искал от своята любима Лесбия да му даде „хиляда целувки, и после сто, и после още хиляда...“, бил първият поет, прославил северната женска красота, която според специалистката по римската античност Жералдин Пучини-Делбе щяла да се превърне в главно действащо лице в цялата римска еротична поезия.

Намираме се около времето на Юлий Цезар. Всъщност само след няколко десетилетия, при Август, римлянките, ако се съди по произведенията на Овидий, ще започнат да си боядисват косите руси с „треви, идващи от Германия“. Но как е трябвало да изглежда тази идеална руса красавица? Да има удължени и грациозни ръце и крака, малки стъпала, фини длани и дълги пръсти. Тенът ѝ да е розов или съвсем светъл. Общо взето, много различна от „архаичния“ модел на сабинянките, отвлечени от римляните през епохата на Ромул, със загладени ръце и доста мургави: жени осезаеми, близки, стоящи си вкъщи да предат вълна според принципите на древния морал. Докато онези другите, дошли им на смяна, обичали скъпите дрехи, избродирани със злато, накитите, парфюмите и преди всичко били много елегантни. Приятно им било да се харесват на мъжете и да им се отдават.

Голотата на римската жена

Такива били моделите, описани от някои тогавашни поети. А на римския мъж се харесвала голотата, той бил очарован от женското тяло, обичал да го гледа, когато правел секс. Но това не е толкова лесно. Всъщност ако разгледате еротичните рисунки от Помпей, трудно ще видите изобразена напълно гола жена. Върху всяко женско тяло има strophium, препаската сутиен, или някакъв воал около скута. Дори на изображенията в бордеите проститутките никога не се появяват напълно голи. Слабините или гърдите обикновено са покрити (от ръка, плат, някой крак, ъгъла, под който е нарисувана)... Това отразява римския морал на „свенливата жена“, вкоренен изключително дълбоко в манталитета на тази епоха. Дори когато става въпрос за проститутка. Както днес с рекламата, в която например моделите могат да се показват голи, но никога вулгарни, и винаги има някаква „елегантност“, която да се свързва с женския образ. Така било и в римската епоха.

Ето защо пълната голота се превръща в цел както на много мъже, така и на много поети (Овидий дори заплашва своята Корина, че ще разкъса дрехите ѝ, ако легне облечена с него в леглото). Но и за много римски жени „видимата“ голота започва да става синоним на свобода, поради което запалена лампа по време на нощния полов акт се приема като еротичен аксесоар... Както и употребата на огледалата, което ще видим по-нататък.

Тялото на римските жени

Идеалната за римлянина жена трябва да притежава три характеристики – да има добре сложено и прелъстяващо тяло, да е млада и да предизвиква желание. Тялото ѝ трябва да може да се опише с три цвята – бял, червен и жълт (тоест рус). Това, естествено, според поетите. Оттук нататък всеки мъж може да има своите предпочитания. Налице е разнообразие на вкусовете, това е очевидно. Съществуват обаче и идеали. Все едно след две хиляди години някой да иска да разбере какво харесваме ние, като гледа снимките на използваните в рекламите модели. От тези образи той би разбрал най-вече какви са идеалите ни за жена.

Освен на цветовете при общуването си с жените римлянинът обръща особено внимание на миризмите и парфюмите. В римската епоха тялото е възприемано до голяма степен чрез своите аромати. Може би повече, отколкото правим ние сега. Да се положи някакъв мехлем или балсамово олио върху кожата, за двамата любовници е част от сексуалния акт и прелюдия, която тогава са обичали много.

Според Жералдин Пучини-Делбе парфюмите имат еротична функция, както личи от много древни творби и писания. Римлянките познават добре триковете на прелъстителното тяло – особено ако им се налага да привличат мъжете по професия като проститутките и куртизанките... Познават изкусните хитрини на грижата за него. Същите, които съвременните дами преоткриват, когато ходят на козметичка. Така и ние ще открием някои трикове точно тук, в термите, приближавайки се до двете жени, които си ги споделят. Те са млади, хубави, гримирани и много поддържани. Всъщност през смях си признават, че прекарват цялото си време в къпане, търкане и изглаждане на кожата, полагане на белила и червила – еквивалента на днешната козметика, в „пудрене“ и правене на фризури. Най-голямата им грижа обаче си остава да епилират изцяло интимните си части. Апулей по този повод говори недвусмислено за „гладък полов орган“ на жена, която се е съблякла.

Но обезкосмяването е и с цел да направи добре видим венериния хълм (тоест леката „издутина“ непосредствено над половия орган, обикновено невидима, тъй като е покрита с косми). Той ще привлече окото на мъжа, сякаш е покана, и ще го зареди с желание.

Следват парфюмите... От разговора между двете разбираме, че есенциите и ароматите са оръжие за прелъстяване също толкова силно, колкото сексуалните зони на тялото. За да се хареса, то трябва да ухае на парфюм. Миртата и канелата, идващи от Арабия и Индия, са част от прелъстителния арсенал на тези жени (но и на мъжете). Къде се поставя парфюмът? Двете момичета си споделят своите стратегии – по косата, разбира се. По кожата, ясно е. Но и... в устата! Ароматизираният дъх, например на канела, неудържимо привлича някои мъже.

Употребата на червилото е вече доста разпространено в римската епоха, а червеното е любимият цвят (набляга на това, което мъжът инстинктивно асоциира с женските гениталии). В скриновете с тоалетни аксесоари римлянката има вече еквивалента на сенките, на очната линия (направена от минерали, семена на горени фурми или овъглени мравки!) и дори предшественика на спиралата, нанасян с криви игли, за да извият миглите нагоре. Други оръжия от арсенала за женска красота са кремовете на базата на мед или оловно белило, за да придадат белота на кожата, мазила, които да я поддържат мека, червеникави прахове за бузите, пинсети за излишните косми по лицето и тялото... Също и различни цветове перуки (руси, червени и черни), изработени от коси, идващи от Германия или Близкия изток. Налице са и сложните вътрешни „рамки“, предназначени да поддържат грижливо направените и много високи фризури, съставени от водопади къдрици, обогатени с перли или скъпоценни камъни. Формата им напомняла тази на папските тиари. Тези прически били приготвяни за важните събития и пиршествата.

Къде са прелъстявали в Древния Рим?

Ако попитате един римлянин днес къде може да срещнете момичета, които да ухажвате, ще ви отговори, че съществуват няколко особено подходящи за целта места.

В древността това са различните портици, разпръснати из Рим, малки оазиси на спокойствие, отделени от градския хаос. Те били еквивалентът на нашите паркове. Представлявали площади, оградени от колонади, често с храмове и малки градинки в центъра си, алеи, фонтани и статуи, където в тишината и прохладата жените обичали да се разхождат, като предлагат възможност да бъдат ухажвани.

Естествено, това е и Римският форум, където струпването на хора правело срещите възможни. Но винаги съществувал проблемът с официалността на общественото място. Имало и „специални“ случаи, където, възползвайки се от многото хора и блъсканицата, човек можел да опита и нещо като физически контакт. Особено през празничните дни или триумфалните шествия. Овидий е бил свидетел на триумфа, организиран от Август, след като поставил на колене партите, неприятели на Рим, при портите на Близкия изток. И веднага му станало ясно какъв удобен случай са тези събития за любовника, тръгнал на лов за момичета. В тъпканицата от хиляди хора, струпани покрай улиците, където минава шествието, като застане близо до жената, която си е набелязал, мъжът трябва да чака първото извинение, за да започне разговор – когато тя поиска да узнае нещо за триумфалните коли, за пленниците или за чуждите, току-що покорени земи. Често този невинен въпрос всъщност е подкана за „контакт“ и мъжът трябва да го разбере веднага. Отговорът трябва да е решителен, директен и да установи веднага усещане за симпатия между двамата. И ако това се случи, както подчертава професор Карл Вилхелм Вебер, изследовател на културната история на Рим, би могло човек да си представи следващата сцена, подсказана от поета Проперций: „... и облегнат на бюста на моето момиче, ще започна да гледам и ще чета по табелите (в триумфалното шествие) името на завладения град... и пленените пълководци (неприятели), седнали под военните знаци...“.

Тълпата и вниманието на всички, насочено към преминаването на колите, войниците и пленниците, позволяват дръзки докосвания, контакти и опипвания, иначе невъзможни на улицата. Те после могат да продължат другаде с истински сексуален контакт.

Предпочитаните от римския плейбой места за прелъстяване имат често същата характеристика. Те трябва да са човешко гъмжило, за да предоставят по-голям избор, да позволяват по-близък контакт и същевременно да не бият на очи. Затова първенството според Овидий държи Големият цирк (Circus Maximus), където атаката започва със самото „докосване“ на жената.

Това, което е особено поразително там, е играта на ролите. Тъй като трибуните са за смесена публика (противно на Колизеума, където жените мъжете са строго разделени), Овидий съветва ухажорът да набележи „плячката“ и да побърза да седне до нея. И тук започва първият контакт на телата, чрез хълбоците. Тогава трябва да покаже, че е привърженик на отбора на жената, така се създава внезапно единомислие. После идва моментът на хитрините, като тази да изчетква с ръка въображаемия прах (посипал се от надбягващите се коли) върху скута на жената. Така става вторият контакт и той опипва част от женското тяло. Най- накрая, с извинението, че ръбът на туниката на момичето се е мушнал под сандалите ѝ, иска от нея да отмести стъпалото си и ако тя се съгласи, вдига дрехата, за да хвърли един поглед на глезените и бедрата...

Така съветва Овидий. Добавя, че да се спечели жена в Големия цирк, „за мнозина е било от полза само да докоснат възглавничката ѝ с услужлива ръка“. Защо е толкова лесно да се спечели жена там? Може би, защото тя е дошла с желанието да бъде прелъстена! Оказва се ясно всъщност, че всички тези трикове за контакт действат само ако жената е съучастник. В действителност тя е тази, която прелъстява мъжа, а не обратното.

Как да се прелъсти жена – съвети на Овидий

Но какви са стратегиите за прелъстяване на един римски плейбой (струва си да го кажем) отпреди две хиляди години? Първият проблем за разрешаване е как да ги открие. Има начин. Много са писанията и любовната поезия, които могат да помогнат за това. Те са произведения, предназначени за римския елит, и изобилстват с идеи в тази насока. По-специално поетът Овидий е неизчерпаем източник на информация и съвети благодарение на своя поетичен трактат „Любовно изкуство“ – истински наръчник за любовта, прославял автора си от епохата на Август до днес, бестселър с успехи, на които би завидял всеки съвременен автор.

Инициативата

Преди всичко мъжът трябва да е този, който поема инициативата – Vir prior accedat („Нека първи пристъпи мъжът!“), – било защото в римския свят той командва, било защото момичето не може да има нахално поведение на публично място.

Първото сближаване

В следващия момент трябва да се подхване разговор. Да, но как? На римската жена ѝ харесва да бъде „молена“, следователно трябва да се употребяват мили думи, любовни, с почти умоляващ тон: „с молитвен глас“, казва Овидий. Трябва да се внимава обаче атаката да бъде правилно дозирана и да не се настоява прекалено много. Добра е техниката да се заложи първо на приятелството, а любовта за известно време да се прикрива.

„По този път видях не един да печели с думите си опърничава жена – първо – приятел, а после – любовник.“

Думите, които трябва да се използват при общуването с жените

Най-важното на този етап е да се използват подходящите теми и думи. Слабо място на жените, според Овидий, са комплиментите. За да спечелиш внимание и преди всичко съгласие от страна на жената, трябва буквално да я засипеш с комплименти. Неговите съвети са цинични и безскрупулни, вижте: „Спечели сега сърцето ѝ хитро, с мили ласкателства... Не съжалявай да наречеш лицето ѝ красиво, прекрасни – косите ѝ, изваяни – пръстите ѝ, малък – крака ѝ. И непорочната жена се радва да бъде наречена красива. Девицата се грижи за себе си и се обича“.

Естествено, и дрехите – тема, към която жените са много чувствителни – са, както се казва, истински боен кон... Трябва да покажеш, че си в екстаз и си поразен от нейния look, от дрехите ѝ, които са високо качество или с най-добър произход. Ако носи злато, кажи ѝ, че е по-ценна от златото; ако е облякла кожа – че нищо не я прави да изглежда по-добре; ако се появи само с лека туника, добре е да възкликнеш: „О, ама ти предизвикваш пожар!“. Ако е сресана на път, похвали го, ако е с накъдрени с гореща маша коси, обърни ѝ внимание: „О! Тези вълни, колко са красиви...“. Когато танцува, не се колебай да се възхищаваш на ръцете, ако пее – на гласа ѝ. Но най-вече възхвалявай всяка нейна прегръдка, която ще дари през нощта...

На нас някои съвети ни се струват малко обикновени, но стратегията, която се крие зад тях, е много рафинирана. Както сьомгата се изкачва срещу течението, така и ухажорите подхващат темите, които най-много притесняват жената – външния вид, изящността, грижата към най-малкия детайл в стремежа да се представи по най-добрия начин.

Естествено, не трябва да се прекалява. Самият Овидий препоръчва да не се издаваш и да не разкриваш преструвката с изрази, които не вдъхват особено доверие...

Какво не трябва никога да се казва на жената?

Никога на любовника не бива да му минава през ума дори и да споменава за нейните дефекти – било физически, било на характера, а още по-малко да ги порицава. И е абсолютно неуместно да се пита за възрастта ѝ: „Не питай никога за годините ѝ, нито отгатвай кога е родена, особено ако вече увяхва, ако най-хубавите ѝ дни са отлетели, ако вече търси белите косми в косата си“.

И много да внимава да не се впуска в разкази за любовни нощи или в самохвалства за предишни завоевания. Дори и да са верни, имат само обратен ефект, защото намаляват стойността на жената, която се ухажва.

Стратегията на измамата

За да спечелиш една жена, казва Овидий, е позволена дори измамата. Как? Поетът е много ясен. Става въпрос за лъжливи обещания и лъжливи клетви, малки позволени измами, много ефикасни. „Обещавай много – това привлича жените“, освободи се и от всякакви задръжки да се кълнеш в боговете: „Към обещанията прибавяй за свидетели боговете, колкото искаш! Юпитер се смее от висините на лъжливите клетви на любовниците и оставя ветровете на Еол да ги разнасят без резултат“.

В Древния Рим по традиция се мислело, че боговете опрощават лъжливите клетви, свързани с любовта.

Друга измама били фалшивите сълзи! Трябвало обаче човек да е добър актьор, подпомогнат, ако било необходи-мо, от някой и друг „специален ефект“: „Освен това помагат сълзите: с плача би могъл да размекнеш и диаманта. Направи така, че тя да види мокрите ти бузи, ако успееш; а ако не ти идва плачът (не винаги е готов да се появи навреме), докосни си очите с мокра ръка“.

Като опитен римски плейбой, какъвто си е бил, Овидий дава последен театрален съвет за убеждаване на жената в решаващ момент, тоест когато се прави обяснението – мъжът трябва да изглежда съсипан като човек, който не е спал с дни, разкъсан от любов по тази жена: „Нека всеки любовник е блед; това е цветът, който му помага и му отива. Само глупавите мислят, че няма значение... Нека сърцето ти проличи по отслабналото ти лице; покрий без страх с качулката чистите си буйни коси. Дългото безсъние, безпокойството и вълнението от голямата любов карат младите да отслабват. Ако искаш да постигнеш целта, постарай се да изглеждаш в лицето така, че който те погледне, да може да каже за теб: „Я, та ти май си влюбен!“.

На пиршествата трябва да избягваш виното, но да се преструваш на малко пийнал: това може да послужи за изпращане на послания към любимата. Защото, докато всички мислят, че силните и дръзки думи са плод на виното, в действителност те докосват дълбоко жената, постигайки целта. Една фраза, която Овидий препоръчва, е много ясна: „И като вдигнеш чашата: „Наздраве ѝ кажи и наздраве на този, който леглото с теб споделя!“.

Недвусмислена покана за бъдещ секс с жената.

След думите – преминаване към физически контакт

Това е най-трудната и деликатна част, защото, както казахме, да се докосва римска матрона, било забранено. Как да се постъпи, в такъв случай? Ето няколко хитрости – в края на пиршество да се използва суматохата при разделянето на гостите, за да се докосне толкова желаното момиче: „Когато след вдигането на масата, си тръгвате, многото хора и мястото ще ти позволят да стигнеш до нея. Смеси се с тълпата, доближи я, колкото можеш повече, и леко докосни страната ѝ с пръст, едва отъркай крака си в нейния“.

Дори на обществено място човек може да докосне момиче с голяма дискретност, както на Големия цирк и съгласно препоръките за класическото запознаване, които вече описахме във връзка с него. Има специална техника на пленяване, при която не са нужни нито дума, нито жест. Ако, сядайки до жената, целта на ухажването му, мъжът започне да се притиска колкото се може повече до нея, то по този начин той ѝ изпраща ясно послание, на което тя може да отговори по два начина: или като приеме натиска и на свой ред се притисне, или като се отдръпне.

„Стратегия за изход“ в случай на отказ

Ако ухажорът забележи, че неговите опити за сближаване нямат никакъв ефект или, още по-лошо, предизвикват презрение, е по-добре да приложи бързо стратегическо отстъпление, като прекрати „молбите“ и ласкателствата. Много важно е да го усети предварително, преди жената да му каже това недвусмислено или да го накара да разбере, че ухажването не ѝ харесва. Времето е от основно значение: ако мъжът преустанови своята тактика преди реакцията на жената, тя, чувствайки се вече пренебрегната, би могла на свой ред да потърси прелъстителя и да го насърчи да поднови своите опити, този път увенчани с успех („Много жени вървят след онзи, който бяга, а се отнасят презрително към мъжа, който ги гони“).

И ако наистина отказът е окончателен, тогава е по-добре генерално да смени курса и да се насочи към друга жена. Столицата на империята наистина „е в състояние да ти даде толкова много и такива жени, че можеш да кажеш: „Всичко, което е красиво на света, все е тук“. Думи на Овидий.

Триковете на жените, за да прелъстяват мъжете

Ако мъжът е този, който трябва да направи първата крачка, от много голямо значение е жената да привлече неговия поглед и да предизвика желанието му. Вече говорихме колко важно е за нея да се грижи за вида си, за да се харесва и да бъде ухажвана. Овидий съветва преди всичко да полага особено внимание за чистотата на зъбите (!), на лицето и подмишниците си, а също така, както подчертахме, да бръсне редовно краката си: „...нека никога подмишницата ви не изпуска острото „ухание“ на пръч и нека вашият крак не боде с четинести косми“.

Определението „жена, която мирише на козел“, ни дава да разберем и какви представителки на нежния пол е било възможно да се срещнат в Античността извън Рим и извън социалните кръгове, посещавани от Овидий...

Друг съвет на поета от Сулмона е никога да не дава възможност на мъжа да разгадае тайните ѝ на разкрасяване. Не трябва да присъства, когато се гримира, нито да познава използваните мазила. Дори с цената да бъде залостен в стаята, мъжът не бива да я вижда гримирана наполовина... Нито да знае откъде идва блясъкът на кожата или на устата ѝ.

Тъй като главното оръжие на жената е нейното очарование, тя трябва старателно да прикрива дефектите си. Всяка има такива и понякога е необходимо да „мами“. Следователно трябва винаги да крие недостатъците на лицето и тялото си. Ако например е ниска, по-добре да е седнала, „за да не изглежда седнала, когато е права“, коментира със сарказъм Овидий. Освен това да поляга на леглото, за да замаскира ръста си, или да скрие краката си с дрехата, така че мъжът, който лежи близо, да не може да сравни тялото ѝ със своето. По този повод трябва да бъде припомнено, че средният ръст на жената в римската епоха е бил 1,55 м. Говорим за среден ръст, следователно е имало и много по-дребни...

Други съвети на Овидий

– Ако си прекалено слаба, носи обемисти и богати дрехи и си скривай тялото с наметката.

– Крий грозния си крак с бяла обувка, която прикрива очер­ танията му. Не си развързвай никога връзките, ако имаш малък глезен (изглежда, че още в Античността много мъже са гледали и са обичали краката на жените).

– Ако имаш прекалено големи ръце и ноктите ти не са хубави, не жестикулирай много, когато приказваш.

– Ако имаш лош дъх, никога недей да говориш на гладно и не обръщай лицето си към мъжа.

– Ако зъбите ти са черни, прекалено големи или криви, помни, че усмивката само ти вреди (ама какви жени са се срещали в римската епоха!).

– Ако лопатките ти са изпъкнали, прикрий ги с меки възглавнички.

– Ако бюстът ти е прекалено малък, използвай препаска. Препаската или strophium, от плат или от изключително фина кожа, е много използвана от римските жени. Увеличава привидно бюста, като той изглежда с една или две мерки по-голям, и освен това го повдига нагоре и помага да се оформи деколте, привличащо мъжките погледи.

– Не прекалявай с показването на лукс, с бижутата и скъпите дрехи, трябва да се набляга на елегантността. Ето мнението, при това много актуално, на един образован и обичащ жените от висока класа мъж като Овидий, датиращо отпреди две хиляди години. „Понякога богатството не ни привлича към вас, а ни плаши. Това, което винаги ни убеждава, е елегантността.“

Със сигурност едно от оръжията на римските жени за привличане на мъжете е усмивката. Трябва да се употребява обаче по ефикасен начин, тоест не бива никога да бъде груба, а винаги да предизвиква в мъжа идеята за изтънченост: „нека трапчинките встрани на устата да са малки и ръба на устните да покрива винаги венците“.

Поведението и походката също са важни. Именно от тях мъжът остава на пръв поглед пленен или разочарован от жената. Според Овидий тя трябва да върви с елегантност, избягвайки вулгарното ходене с широки крачки – „като съпругата на някой овчар от Умбрия“, – както и безчувственото, при което тялото се движи отпуснато... По-добре е царствената и горда походка. Но още по-ефикасно е, когато се поклащат бедрата, умерено. Това събужда мъжкия инстинкт.

Някоя и друга малка хитрост в начина на представяне винаги е необходима, като например тази да се остави оголено едното рамо и горната част на ръката, нещо, което съвременната мода често подхваща отново. Признава го и поетът: „при вида на това аз съм неудържимо привлечен да обсипя с целувки онова рамо, докъдето е открито, навсякъде“.

Естествено, както подчертава изследователят на римската култура Карл Вилхелм Вебер, идеалът на мъжете за жена в римската епоха е тя да е любезна, очарователна, дружелюбна и отстъпчива. В онова мачистко общество тази, която искала да бъде прелъстена от мъж, трябвало да държи сметка за това. Но с цената да се обезличи? Може би да има предвид нещо много ефикасно – да избягва кавгите. Кавгата, според Овидий, е характеристика на съпругите.

Любовница, която иска да си задържи мъжа, ще трябва винаги да я избягва колкото е възможно.

Има различни трикове, които момичето може да използва, за да улови в мрежата си мъжа, когото иска, и да сломи конкуренцията на другите. Тъй като гласът на някои жени е изключително прелъстителен, почти колкото хубавата външност, певческите умения се превръщат в коз, за който те трябва да се грижат и подобряват. Същото се отнася и за танца, който разкрива изяществото на ръцете и снагата, но освен това говори на изключително красноречив за римля-нина език. Раздвижените вълнообразно бедра са неудържим афродизиак, а така също и ритмичното движение на най-чувствените части на тялото. Това, което днес е просъществувало в танца кючек, вече е било налице в римската епоха благодарение на прочутите и провокативни танцьорки от Кадис. Те са присъствали на всеки празник със своите прелъстителни тела и кастанети (от които после е произлязло и фламенкото).

Естествено, свиренето на цитра, арфа или рецитирането на поезия също са инструменти за прелъстяване, много използвани от римските жени.

Най-сетне има едно неочаквано „тайно оръжие“, което само природата може да достави и което е подпомогнало много римлянки – „френското Р“. „Дефект“, притежаващ според древните автори неосезаемо и ефикасно очарование върху много римски мъже.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови