Тази статия не е статия, а покана за концерт...

Рядко се случва журналист в медия да напише концерт за пиано и оркестър, а ако това изобщо се е случвало, защото с помощта на новите музикални софтуери всичко е възможно, то едва ли в България подобно произведение да е било изпълнявано...

#КОЙ??? Кой наложи вето срещу музикалните произведения, написани от журналисти???

Е, днес с гордост мога да кажа следното - на 22, от 19 часа, в зала "България", в рамките на фестивалa Софийски музикални седмици, ще можете да чуете и едно мое произведение - концерт за пиано и оркестър.

Впрочем, вероятно мнозина от вас ме знаят в качеството ми на досадник, който коментира всичко по всяко време. А други ме познават в качеството ми на електорален аутсайдер.

Истината е, че аз съм музикант и композитор. И автор на различни музикални произведения, сред които и този концерт за пиано и оркестър, който ще можете да чуете на 22 септември в зала България.

Концертът с второ заглавие „Музика към несъществуващ български филм от 1968 година“ е композиран изцяло в размер 7/8 и вдъхновен от различни музикално-тематични клишета от „златното време на социализЪма“. На практика този концерт се появи в резултат на едно травмиращо детство, преминало в гледане на социалистическо кино, слушане на социалистическа музика и четене на "Работническо дело" (колко па да съм го чел, ама кошмарите още ме преследват).

От една страна, концертът предизвиква усмивка, а от друга – показва нов прочит на такъв тип музикално произведение.

Всичко в концерта е наопаки.

Каденците (местата, където солистът трябва да блесне технически) - вместо виртуозни - са в бавно темпо.

Има отделни части, но се свири нацяло, а съвкупността от частите дава цялостна сонатна форма.

Всяка от кулминациите е цитат от чуждо музикално произведение. Идеята е, че музиката вече се е деперсонализирала, но като оставим настрана подобни концепции, музиката е предназначена не за критици, а за обикновената публика.

И се надявам вие да сте част от нея.

Освен моята творба ще можете да чуете още произведения от Румен Бояджиев-син, Стоян Бабеков, Христо Павлов, Николай Димитров и Константин Илиевски.

Солисти ще бъдат Надежда Цанова (пиано), Петър Македонски (тромпет) и Христо Захариев (фагот).

"Симфониета Враца" под палката на доцент Христо Павлов ще бъде в центъра на това музикално събитие.

Билети можете да закупите тук:

Последвайте Симфониета Враца във фейсбук:

Май това е всичко. Очаквам ви на 22. А и протестът после е на 200 метра от залата, така че нямате извинение да не дойдете!