Кан 2018 - очаквания и скандали

Голямото откриване на фестивала е днес

Последна промяна на 08 май 2018 в 09:44 3890 0

Кейт Бланшет

Вече е известна пълната програма на 71-ия фестивал, с няколкото обещани и съществени допълнения. Но какво е фестивал без жури, а в Кан то има митичен статут и пише историята не само на фестивала, но и на киното.

Тази година конфигурацията е от 5 жени и 4-ма мъже от 7 различни националности, идващи от 5 континента. Вече знаем кой е президент - австралийската актриса Кейт Бланшет. Тя идва в Кан от 1997 г. в различни роли, но сега e поканена за най-отговорната. Досега само 12 жени са били удостоявани с тази чест. Последния път, през 2014 г., това беше Джейн Кемпиън. Иначе поста са заемали предимно актриси: Жана Моро (два пъти), Ингрид Бергман, Лив Улман, Изабел Аджани, Изабел Юпер, София Лорен. (Тя е само на 32 г., когато стига до президентския пост в Кан.)

Останалите членове са: Чанг Чен - известен китайски актьор, прочул се с „Тигър и дракон” (2000) - киноманите сигурно го знаят. Ейва ДюВерне - американска сценаристка и режисьорка, известна с историческата драма „Селма“ (2014 г.). В Кан не може без френско присъствие – тази година това са режисьорът Робер Гедигиан (награда Луи Делюк, 1997 г.) и актрисата Леа Сейду (със „Златна палма” за "Синьото е най-топлия цвят"). В кариерата си тя успешно редува авторски и мейнстрийм филми. Екзотичното лице е Каджа Нин – певица от Бурунди, чиято музика е микс от западен поп и афро-кубински ритми. Попълнението от актриси се подсилва от американската звезда Кристен Стюарт, в последните години със силно присъствие в Кан. И накрая тежката артилерия - канадският режисьор Дени Вилньов („Блейд Рънър 2049“ с два „Оскара“ тази година). И един от най-уважаваните майстори в руското и световното кино Сергей Звягинцев. Не ще и дума - фестивалът е в добри ръце. 

„Най-авантюристичната селекция от много време насам”, както я обявиха в „Либерасион”, беше попълнена с важни филми и имена. И така най-голямото киносъбитие на планетата стартира на 8 май с 21 заглавия в конкурса и 18 в „Особен поглед“. Официалната селекция се формира от 1906 предложения. Специалните прожекции са 8, полунощните 4, а извън конкурса ще се покажат 3 филма.

ДОПЪЛНЕНИЯТА В КОНКУРСА са 3 - „Нож в сърцето” на Ян Гонсалес от Франция, с Ванеса Паради, „Айка“ на Сергей Дворцевой - двата втори филми за първи път в състезанието. Акцентът е върху третото заглавие - „Дивата круша“ на Нури Билге Джейлан. Той ще се бори за втора „Златна палма” след „Зимен сън” (2014), а в колекцията си вече има всички възможни отличия на Кан.

Когато научиха за този избор, въодушевени и патриотично приповдигнати, медиите побързаха да обявят, че българското кино се завръща на червения килим след 23 години отсъствие в конкурса. Това е вярно, но и доста пресилено – „Дивата круша“ е мащабна копродукция от 7 държави и България има продуцентско участие редом с Турция, Франция, Германия, Босна и Херцеговина, Македония и Швеция.

Копродуцент от българска страна е директорът на "София филм фест" Стефан Китанов. Да, името ни все пак ще се чуе.

„Дивата круша“ разказва за мъж, който иска да бъде писател, завръща се в родния си град в Анадола, започва да търси пари за издаване на книгата си, но дълговете на баща му се стоварват върху него… История за вечните отношения бащи-синове на фона на провинциално безвремие. Филмът трае 183 мин., но Джейлан знае как да насити с атмосфера във всяка една от тях.

В „Особен поглед“ също влизат 3 обещаващи заглавия: „Умри, чудовище, умри“ на Алехандро Фадел от Аржентина, „Мъртвите и другите“ на португалеца Жоао Салависа и бразилката Рене Надер Месора и „Донбас“ на украинеца Сергей Лозница за изтерзаната му родина. Това е документален филм, който ще открие „Особен поглед“ и така организаторите показват ангажираността на Кан към световните проблеми и конфликти.

По традиция Кан изследва историята на киното с нови документални филми и стари брилянтно реставрирани игрални копия. Прожекциите се представят от легенди на киното или от специалисти, работили по реставрацията. И това става с програмата „Кан класик“. Тази година на почит са две дами: „Джейн Фонда в пет действия” (реж. Съзан Лейси, САЩ) и „Бъди естествена: Неразказаната история на Алис Ги-Бланше” (реж. Памела Б. Грийн, САЩ). Ги е първата жена-режисьор в студио. Ще видим филмовото есе „Очите на Орсън Уелс“ (реж. Марк Къзънс, Великобритания) за живописните опити на киногения. Ще бъде отбелязана и 100-годишнината на Бергман с „В търсене на Ингмар Бергман” (реж. Маргарете фон Трота, Германия/Франция), и „Бергман – една година от живота” (реж. Джейн Магнусон, Швеция). Публиката ще си припомни и най-прочутия шедьовър на Бергман „Седмият печат“, където един Рицар и Смъртта се срещат на партия шах.

ИЗВЪН КОНКУРСА, НО ОТНОВО В КАН

идва Ларс фон Триер. Организаторите все пак решиха да допуснат датския режисьор в Официалната селекция, след като беше обявен за персона нон грата през 2011, защото каза „разбирам Хитлер“. Новият му филм „Къщата, която Джак построи” с Мат Дилън и Ума Търман е история за сериен убиец. Може само да си представим каква...

СПЕЦИАЛНИ ПРОЖЕКЦИИ

В тази категория е добавен анимационния филм „Още един ден от живота” на Раул де ла Фуенте и Дамиан Ненау, а особено интригуващи са „Папа Франциск - човек на думата“ на Вим Вендерс и „Големият мистичен цирк“ на бразилската кинолегенда Карлос Диегес.

В ПОЛУНОЩНИТЕ ПРОЖЕКЦИИ

се открояват 2 филма - документалният „Уитни“ (реж. Кевин Макдоналд) за живота на певицата Уитни Хюстън и „Фаренхайт 451“ - втора адаптация, след Трюфо, на романа на Рей Бредбъри (реж. Рамин Бахрани)

ФИЛМЪТ ЗА ЗАКРИВАНЕТО

е вторият скандален сюжет, с който стартира Кан. Първият е „цупенето“ и бойкота на хората от Нетфликс, които бяха отрязани от конкурса и смятат това за „липса на уважение“. За да разберем, че работата е сериозна, ето цифри - само във Франция абонатите на платформата са към 3 500 000 като нарастват френетично с по 100 000 на месец. Вторият скандал, който тлее заплашително, е ситуацията с Тери Гилиам и неговия прокълнат филм „Човекът, който уби Дон Кихот“. Филмът е избран за закриването, но още не се знае дали ще бъде показан. Това зависи от заключението на съда – в момента текат дела за авторски права между режисьора и португалския му продуцент Пауло Бранко, описван като „малко демиург, малко бандит, винаги прикрит хитрец“, но който прави филмите, които никой не иска прави. В своята история Кан винаги е бил на страната на творците и защитава автора срещу продуцента и разпространителя, каквото и да се случи. Ще поживеем, ще видим дали Тери Гилиам ще изкачи митичните 24 стъпала.

Фестивалът започва в нестабилно и трескаво време - стачки във Франция, криза в кинонравите (аферата Уайнстийн), внимание към паритета на жените във всичко, нуждата от елегантност (забрана на селфитата), липсата на елегантност (изхвърлянето на бившия президент на фестивала Жил Жакоб от административния съвет), подозрения в отклоняване на данъци за някои от спонсорите, промяната на календара на прожекциите (пресата гледа едновременно с публиката и авторите, за да не влияе предварително на общественото мнение.)

Но на фестивал, като на фестивал.