Как Джон Сноу разби сърцето на една преводачка

Теменуга Маринова Последна промяна на 08 май 2018 в 11:26 6315 0

През лятото на 2017-та година ви разказахме за една реклама на автомобила Infiniti Q60, която се въртеше по родните тв канали. В нея актьорът Кит Харингтън, познат като Джон Сноу от "Игра на тронове", рецитира стихотворението "Тигърът" на Уилям Блейк, докато шофира.

Българският превод на стиха обаче се оказа краден, за което съобщи още тогава една от преводачките на текста Теменуга Маринова. Опитахме да открием причината за този гаф, а междувременно Теменуга Маринова търсеше възмездие за своя труд. Такова не намери и почти година по-късно ни съобщи в писмо, че слага край на своята неравна битка с големите. Публикуваме го без редакторска намеса. Заглавието е на редакцията.

Поводът да напиша тези редове е случаят с рекламата на Инфинити Q60 от миналата година. В сравнение с всичко, което става наоколо, той изглежда незначителен, но е симптоматичен. Надявах се да получа извинение от Витоша Ауто, после реших да заведа дело, каквото и да ми струваше това. Накрая просто се изморих. Изморих се от емоции, които са ми чужди. Изморих се дори от отвращението към начина, по който развиват бизнеса си тарикати от разнообразен калибър. Защото Витоша Ауто не са прецедент. Те са правило. Хора без лица, еднакви в стремежа си да заработят няколко стотинки повече тук и сега. Хора без размах, лишени от визионерския поглед на онези предприемачи, които биха направили империя с идеите, ума и таланта си.

Работя като учител почти 30 години. Мисля, че на този свят си струва да живееш за две неща - децата и изкуството. Пиша и превеждам, защото думите са ми страст. Грешала съм и съм се учила от грешките си - ако не мога да постигна съвършенство, поне да се докосна до него. Не е лесно. Отнема цял живот. Радвам се, когато преводите ми се цитират, защото това означава, че съм успяла да се справя. В началото се опитвах да следя и книгите, в които колеги преводачи използват текстовете ми, за да поговорим. Смятах, че е възпитано поне да ми изпратят съобщение. Нали все още съм жива. Отказах се.

Колкото и да не ми се искаше, трябваше да я приема тази действителност, в която всеки просто минава през теб, взема каквото му трябва и дори не разбира, че това е жива плът. Урбанизираният канибализъм винаги започва с кражба и свършва със самоизяждане. По време на война действат други закони, но тя ще приключи все някога. Разбрах и продължих да си върша работата. Така както са разбрали и продължават да се трудят тези, на които не им харесва един малцинствен манталитет да бъде норма. Наивни ли сме? Глупави? Смешни? Сигурно. Аз, обаче, знам, че тази държава се крепи на хората, за които професионализмът е въпрос на чест. Две забравени думи, но ние ще им върнем смисъла. Бавно и сигурно. Бъдещето принадлежи на технократите, а не на дребните търговци. Няма да заведа дело срещу Витоша Ауто. Може да получа някакви хартийки, но всичко ще стане тихо.

Истината ще си напълни бузите с монети като по времето на демокрациите отпреди Христа и ще мълчи. А аз исках да кажа, че макар и разпръснати, такива като мен съществуват. И докато губим битките, току-виж, сме спечелили войната. Както казва Робърт Фрост в края на стихотворението „Стрък цветя“:

"Хора с хора работят и няма значение

дали ще са заедно или разделени."

Важното е да продължаваме.