Как да привлечем публика: гледайте филмчето и прочетете интересната дискусия на хората от КОНЦЕРТИ БГ (репортаж на Искра Ангелова)

Искра Ангелова 13 март 2023 в 10:12 4376 0

Концерт

За новите възможности, които даде държавата чрез НФК, за независимите артисти и предизвикателствата им, и за... любовта към музиката

Има една огранизация, която се е събрала, за да създаде контакти между музикантите от младите рок, поп, фюжън, фънк и етно банди и техническите изпълнители, създателите на клипове и собствениците на клубове.

Koncerti.bg цели да създава условия, способстващи развитието, обогатяването, разпространяването и утвърждаването на музикалното изкуство в България. Организацията подкрепя творци от различни жанрове, привлича нови публики чрез иновативни модели и инициира създаването на музикални общности и мрежи.

Между 2016-2021 г. Koncerti.bg подкрепя над 8250 артисти, реализира над 850 концерта, десетки музикални албуми, филми, социални и образователни инициативи. Последните им проекти се състоят с подкрепата на НФК.

***

За независимия културен сектор, различните жанрово обособени музикални нови групи и привличането на публики си говорят на месечното им събиране. А ние ги записваме. Гледайте филмчето, за да разберете кои са и прочетете тук дискусията им - много е полезна и интересна:

Александър Нейчев:

(Във филмчето досега…) чухме всички кой, какво, защо и как. И принципно тук идва моментът, в който един от нас има малко повече поле да представи свой проект, своя идея или да повдигне тема, която искрено го вълнува, за да я обсъждаме всички. Аз искам да повдигна темата, по която да си поговорим, ако и на вас ви хареса. Наблюдавайки последните двайсет, трийсет концерта, на които ходя, темата е: Как да привличаме публика на своите концерти? Защото масово, това което забелязвам е изключително ниска посещаемост на голяма част от мероприятията, които се случват в София. Вие какво сте наблюдавали, как се случват при вас нещата? На мен ми е изключително странно да отида на концерт, на който свирят примерно две или три групи, и да има двайсет или трийсет човека публика. Което се случва, ако всеки един човек, който свири в група е довел по един човек на концерта си.

Искра Ангелова:
Като включим и проблема със завладяните телевизии, вестници, радиа и с липсата на места, където тези хора да отидат да разкажат, че имат концерт. Защото медиите вече не се вълнуват изобщо от култура, нали така?

Александър Нейчев:

Медиите не се вълнуват, там е въпросът. Да.

Искра Ангелова:
И балонът на Фейсбук, който създава впечатление, че ти си рекламираш събитието, че той върши много (платена или не) работа, а всъщност нищо не рекламираш. Защото някои кликва и забравя, в мига, в който е кликнал.

Александър Нейчев:

Във Фейсбук събитието ти е много популярно! Във Фейсбук същият този концерт, на който има трийсет човека, има 400 потвърдили, че ще присъстват.


Искра Ангелова:
Фиктивно.

Александър Нейчев:

Да, те фиктивно присъстват. Не знам къде се чупи, това се опитвам да разбера, къде се чупи връзката.
Същото е и с тази среща. Във Viber-групата сме 40 човека, които се интересуват постоянно. Днес трима ми звъняха: Kога ще е срещата, как ще е срещата и така нататък. “Ох, аз няма да мога да дойда този път, ама понеже другата седмица ще ни е онлайн срещата, където се включват и хора от страната - ще гледам да се включа там.” Постоянно се получава някакво такова.

Диляна Курдова:

Аз имам наблюдение в Нидерландия как се случват нещата. Защото там примерно във фолклорния сектор изключително много събития правят, всякакви танци всъщност. И те се събират веднъж годишно, решават за следващата година кой какво има да прави какви идеи има и си казват: "ОК, аз го правя сега, ти го правиш тогава, за да не си пречим, да не сме по едно и също време."

Сега, далеч съм от мисълта, че абсолютно всичко успяват да стиковат, но според мен след локдауна изведнъж стана като ефекта на прашката – тоест: дърпаш и пускаш; и всичко изведнъж се случва накуп.

Реално има супер много неща, от които всяка вечер можеш да си избираш, много места, където да отидеш. Истината е, че липсва стиковка. Благодарим на Бар Трик, че са наши хазяи за всичките ни срещи, наши домакини.

Искра Ангелова:
Това е ключов въпрос за всички проекти в НФК между другото. Прекрасни неща се появяват, и си казваш: Боже, колко хубаво, нали – има независим сектор, хората горят! А то това нещо се играе един път, два пъти. И просто няма хора. Защото и в областта на театъра, въобще - на независимата сцена, тя просто няма къде да се рекламира, няма къде, никой не разбира за тези неща.

Калина Павлова:

Тук връщаме малко на етапа, в който тя няма къде или по-скоро: не знае как много често. Буквално пресен пример от последната една седмица, когато ние трябваше да разпространяваме вече с последен тласък концерта, който беше в събота в Mixtape. Факт е, че много голяма част от независимите артисти, прохождащи независими артисти, изобщо не знаят как да разпространяват събитията си.

И всъщност това е разликата от миналата година – миналата година бяхме активни много по-отрано, ние като организатори на събитието, и бяхме поели много повече в свои ръце разпространението на събитието.

Тази година бяхме решили, че ще го оставим малко повече в ръцете на самите артисти. И че ще разчитаме на това, че те ще активират своята публика по органичен начин. Че най-малкото, когато никога не са свирили на голяма сцена, за тях това ще бъде мотивация да поканят повече близки хора. Защото каквото и да си говорим, все пак Деян Петров - Дицата мисля, че го беше нарекъл „срок на годност на публиката“, тоест този малък кръг от приятели или по-голям кръг от приятели, които идват да те подкрепят – те не могат да те подкрепят всеки месец, и не трябва така да бъде.

Искра Ангелова:
Не може. Както беше казала сестрата на моя мъж, който е музикант: „Аз не съм професионален зрител, слушател на концерти, нали. В смисъл, колко пъти да дойда?! Нямам толкова време.“

Калина Павлова:

Именно. Но когато на първото си голямо свирене активираш близките хора, задвижиш вълната, то на второто голямо свирене тези хора може да споделят:

„Аз може да не мога да отида, но, пичове, мои приятели свирят и са много яки – заслужава си!“

Тоест това органично натрупване на публика всъщност много рядко се случва, особено когато става дума за музиканти, които паралелно с това правят и още много неща. И не знаят наистина, не знаят как да се случи това и не могат да се справят сами.

Искра Ангелова:
Аз от моя опит мога да кажа, че локацията, тоест мястото събира своя публика. И е много важно. Едно е да свириш, да речем, в София Лайв Клуб, преди време: в Студио 5, преди това: в джаз-клубовете сме ходили много. Клубове, които събират публика сами по себе си. Имаше Бек Стейдж, Суинга – те си имаха своята публика. Ти ходиш там, защото е Суинга, това е вече в най-древните времена, в началото на 90-те ви говоря. Ти отиваш в Суинга, и който и да свири – го слушаш, но ти мястото го харесваш. И го следиш това място.

Калина Павлова:

Така е. Тук има още един елемент, пак свързан с тези много подкрепени от НФК в последните две години. Фактът, че в момента, особено покрай последните два-три големи гранда, които бяха много отворени, много хора взеха субсидия, която трябва да реализират, да отчетат и да бъде показана. Тоест се видя, че в момента сцената в България всъщност не може да поеме чак такова голямо количество. Отделно, че да, за съжаление го има и факторът Вход.

„Концертите на тъмно“ всъщност започнаха много по-отдавна, с една инсталация, която направихме „Серафим“. За първи път безплатно. Ами на това нещо ние върнахме сигурно 300 човека, беше с вход свободен. Имахме изключително много водачи от Съюза на слепите в България и върнахме страшно много хора.

И това, което се случи, беше, че между юни месец и февруари на следващата година, когато повторихме събитието, вече с вход, в Топлоцентрала за първи път - комуникацията за това, което ние правихме не спря. Тя просто си продължи абсолютно органично. Хората споделяха какво са видяли. Ние от време на време пускаме информация, която и те веднага разпознават като отговори, които са дали на анкета, като мнение, което са споделили.
И всъщност, през цялото време си течеше една органична линия, в която пуснахме второ събитие с вход вече, пак беше символичен. Но знаем, че през февруари след Коледа хората не са склонни да дават много пари за билети, събитието автоматично, без абсолютно никаква платена реклама, всъщност успя да достигне до точно толкова голям брой хора, колкото имаше нужда.

Да не говорим, че пак надминахме капацитета и пак имаше едни промени в организацията на влизане. Но констинтентната комуникация, когато е тръгнала вълната за това, което си направил – да поддържаш известно време интереса и да можеш да караш хората да очакват отново нещо добро да се повтори – е нещо изключително важно.
А много малко артисти всъщност имат сили да го правят и имат усещането как да го направят естествено. Честно казано това е, което аз имам като лични наблюдения от работа с медии, артисти представящи изуството си в медии. Участието в една медия в 90% по-скоро е съдържание, което ти да споделиш в социалните медии, и в много малък процент от случаите е нещо, което ще ти докара хора.

Просто защото, особено в независимия сектор, нещата са много специфични, много често са жанрово много фрагментирани продукти и е много трудно да хванат масовата публика на масовата медия.

Пак казвам, с „Концертите на тъмно“ беше много лесно, защото то самото нещо звучи изключително интригуващо и там не сме имали такъв проблем.

Имахме по едно време една шега, когато имаме участие в БНТ: „Бабо, това е за теб.“

Близките хора се вълнуват изключително, когато те видят по телевизията, те абсолютно автоматично споделят твоето участие в телевизията, и това нали, пак задвижва вълната на цялото нещо.

Аз лично смятам, че идва с натрупване, и то затова аз като човек, който се опитва да се занимава с пи ар в независимия културен сектор, постоянно се виждам да напомням, че там става дума за крос-секторно разпространение на едно изкуство.

Вече конкретно за музикантите и за участията, за концертите, на които е бил Александър Нейчев: наистина изключително грешно впечатление се създава от хората, които са „attent-нали“ във Фейсбук и са натиснали “going” в събитието. И това може много да подведе един артист.

Да види, че има голям интерес към събитието му онлайн, може изключително много да го обърка в това как да разпространява събитието си в бъдеще.

И затова смятам, че тук културата на предварителната продажба на билети e много важна. Трябва наистина да понаучим хората да не чакат, винаги половината са в последния момент продадени. В смисъл, това е абсолютно автоматично, буквално, нали, понякога заради по-ниската цена, виждаш хора чакат пред клуба, но си купуват билет онлайн.

Но, да, това с предварителната продажба на билети всъщност доста ти помага, според мен, адекватно. И другото нещо е, че тези хора може да си си купили билет, но да пропуснат събитието, но все пак не са те подвели чисто финансово, и са се ангажирали с това, което правиш. И Деян Петров - Дицата искаше да говори....

Деян Петров - Дицата:

Да, темата е супер важна и интересна, и навременна. Щом тя се повявява в моето съзнание, означава, че върви един процес на създаване вече на граждански субекти вътре в нещо, което наричаме сектор, но то няма системни характеристики, за да го наричаме сектор.

Само една идея ще разкажа. Да речем, втората половина на 90-те, и някак си до към 2005, 6-та, 7-ма имаше един процес на консолидация на такива системни характеристики. Имаше медии, няколко телевизионни, няколко радио медии, доста силни български групи, които правеха турнета. Да, нямаше интернет, в смисъла на социални мрежи. Но това позволи всъщност да се консолидира. Тогава се появиха групи като, де да знам, Пиф… много са.

Искра Ангелова:
Д2, БТР, Хиподил, Уикеда, Гравити Ко.

Деян Петров - Дицата:

Всякакви поп, рок икони, така да се каже, възникнаха.

Имаше някакво послание в музиката, защото често се правеха и концерти или с благотворителна цел, или с идеята за някаква промяна, социална. Този процес спря. Пазарът дотук успя. След това липсата на държавна политика монополизира шансовете в изкуството.

Хората, които си бяха елит и номенклатура, и досега ги гледаме, нали, като журита, като основни гости по предавания и така нататък. Те не искат да слязат от този стол, а някак си не въвличат други, с много малко изключения. Та сега тази ситуация на пандемията, свежата глътка въздух покрай НФК и парите за възстановяване всъщност започнаха едни вихри, които се появяват измежду, така да се каже, крютата, които са способни да се ориентират в тази обстановка.

Тоест могат да пишат проекти, имат малко по-системни виждания за нещата.

Защото артистите много често нямат системна визия.

Системна визия, имам предвид, да си кажеш: "ОК, сега създавам албум. Този албум ще го създавам един месец, след това ще се свържа с тези, и тези медии. Нали, правя си research: кои са журналистите, които биха харесали тази музика. Contact-вам ги, търся ги, тормозя ги, и започвам постепенно да си правя тази стратегия за около година." Аз не познавам много артисти, които мислят с такъв хоризонт година напред. Но и времената, в които живеем са консуматорски. Тоест, консумизмът е тук и сега, това е цивилизационната характеристика на времето, в което живеем. И всеки иска да изконсумира бързо, и да има огромно поле на избор.

Искра Ангелова:
Аз като човек от другата страна на този процес, на когото непрекъснато са му се обаждали да ги кани, съм съгласна с Калина, че всъщност се надценява много ролята на телевизионното или радио участието. Мисля си, че е важно и какви са медиите, в които участваш. Мисля даже още по-радикално – че трябва да се бойкотират несвободните, завладяните от олигарсите медии. Боря се за независими медии, културни медии. Създавам, когато мога, такива. А истината е, че едно участие в „Нощни птици“ не водеше автоматично след себе си пълна зала на концерт, въпреки, че са го гледали 200 000 или 300 000 души. Просто това са различни публики.

Това си говорихме, примерно с No more many more, те са ми били гости, с Odd Crew, с такива млади групи.

Много от по-младите групи – те много настояват, много са готини, много са настойчиви, преследват те, пращат ти, искат ти. Накрая ги каниш. Но от това не следва нищо.

Това, че 200 000 са ги гледали изобщо не означава, че техният следващ концерт ще е пълен. Тоест тук липсва някакво звено. Аз затова си мисля, че липсва може би наистина звеното на мениджъра. Освен, че телевизиите не са свободни (разбирай - не им се занимава с култура, освен ако не е таблоидна новината или попфолк "културата"). Че няма профилирани медии. Само JAZZ FM, дето се вика, и Мега Рок, ако съществува още. Нали, общо взето, по БНР пускат абсурдни неща, извън песенния им конкурс, извинявам се много, и по БГ Радио само понякога можеш да чуеш хубава нова музика.

Деян Петров - Дицата:

Да, ние сме и малко и придатък на световния музикален пазар, нали, повече влиза тук, отколкото излиза натам.

Искра Ангелова:

Ние нямаме специализирани медии, които да пускат, примерно… ако искам да слушам български съвременни поп и рок банди: къде, по кое радио ги слушам, къде ги гледам? По коя телевизия? Няма.

Деян Петров - Дицата

Само ще поясня това, което казваш. Така е, защото хората си мислят, че контактът с медиите би трябвало да е участието, което да генерира видимост и някакво съдържание, интервю. Всъщност връзката с медиите е връзката с журналисти, които работят в тези медии.

И това е отново изграждане на мрежа. Ти не ги "contact-ваш" за едно единствено твое участие, за да си презентираш албума. Ти ги "contact-ваш" стратегически занапред. И това е липсата на системното мислене в обстановка, в която доминира несистемното мислене.

Искра Ангелова:

И за жалост медиите се интересуват само от скандалите в културата, нали?

Деян Петров - Дицата:

Да, абсолютно. Това е голяма вина на медиите, че боравят със стереотипи, предразсъдъци.

Искра Ангелова:

Тоест борбата там е безмилостно жестока. Аз понеже 20 години я водих, точно за културно съдържание в телевизиите, мога да ви кажа: те не искат. Главните редактори, шефовете на телевизии у нас – те не искат. Те смятат това за скучно. Или прекалено антиситемно и критично към властта, защото хората на изкуството са независими, те по дифолт не би трябвало да се съобразяват.

Деян Петров - Дицата:

Затова ние не гледаме медии.

Искра Ангелова:

Точно, то е взаимно.

Калина Павлова:

То има и един друг момент, че понякога артистите много се забравят: какво има нужда да споделят пред камера, и как да го споделят, така че наистина да бъде интересно, и да бъде общовалидно.

Освен това, ако аз съм влюбена в работата, която правя, дали тя може да бъде важна и за зрителите? Защото тя може и да не бъде важна за човека, на който я препоръчваш, нали. Много са се вкопчили и са много пристрастени към това, което правят много артисти. И много трудно могат да избягат от егото на артиста.

Една жена (на един от хората, който на предната среща беше тук, в една онлайн среща) каза: "Много е трудна работата с артисти и творци като пи ар и като мениджър. Защото ти трябва да бъдеш тяхното странично, независимо мнение. И да им кажеш къде ще е по-добре да излязат нещата навън. Обаче те не искат да пуснат това, което са си избрали, това, в което са се вкопчили."

Деян Петров - Дицата:

И тук само аз да се намеся. Понеже започна, според мен, тази консолидация в сектора, не консолидация, а завихряния измежду важни „актьори“. Те ще бъдат носители на тази промяна в близките 5-6 години.

Досега секторът беше супер много в сиво. Нищо не се отчиташе, нищо не се декларираше, много слабичко.

Сега започнаха отново, нали, такива процеси на осветляване. Съответно ще почнат и крос-секторни връзки. Нещо, което ние се опитваме да направим с този форум. И създаване на общности. Тези общности вече ще търсят своята публики. Публиките ще търсят тях. Тоест ние сме в началото на нова фаза на българския арт сектор.

Като в момента, в който в това започне да има пари, ще започне да има доста мениджъри. Но в момента музикантите сме оставени сами да си вършим всичко. Бърнаутваме постоянно. Не можем със всичко да се справим.

Аз бих поставил един човек от корпоративния сектор да прави тази шизофренна, нали, работа, която на артистът му е необходимо да прави. Този човек сам ще се хване за главата след месец и нещо. То просто българските музиканти са едни страшно издръжливи хора, тези, които работят за развитието и така нататък.

Основата трябва да е създаване на общност, и съответно публичност на тази общност. Без това няма да има критична маса публика, няма да има публика, няма да има клубове, няма да има, просто ще си бъдем една притурка на световния музикален пазар. И с радост ще подскачаме на всеки трибют-концерт, представяйки си, че това са Металика или не знам си кой, и само те ще пълнят залите.

Александър Нейчев:

Та интересното е, че за първи път Национален Фонд Култура даде на толкова много независими артисти възможността, на много голяма аудитория даде възможност да направят нещо. И им показа, че има финансиране. И сега това вече не могат да го скрият. Защото това, което е в момента, ако обратно го скрият, както е било преди години, тези средства да се вземат от…

Искра Ангелова:
Е, те бяха много по-малко. Средствата. Те се увеличиха с милиони, много милиони през Ковида – като социална мярка от ЕС, и по времето на Продължаваме Промяната. Примерно, 12 милиона изведнъж им стоварват в НФК, те никога не са оперирали с такъв бюджет, и те - трима души на кръст - трябва да ги раздадат. Това е непосилно за тях, но пък се случва и слава Богу.

Александър Нейчев:

Да, въпросът е, че достигнаха до…

Искра Ангелова:
До хората, до нас дори.

Александър Нейчев:

Да. До обикновения човек, които прави изкуство успяха да достигнат някакви пари.

Искра Ангелова:

Да, да, да! Дето се вика, социалната мярка с четирите хиляди лева също достигна, нали? И ние направихме цели спектакли, вие – цели клипове, че даже албуми…

Александър Нейчев:
Да. И сега, ако няма такива пари следващите години, всички ще кажат: защо? И там също ще има нещо, което трябва да се направи. Без да разбирам от политика, но човекът с проектите да каже.

Диляна Курдова:

По принцип ние и с колегите си говорим, че проектното финансиране, някак си заради кризата и заради това, което се получи като един вид инжекция в неправителствения сектор и въобще – в културния сектор, нали, това е нож с две остриета, защото ти свикваш, така да се каже, да си на boost, на boost...

И ако това нещо спре, то е единственият ти източник, какво правиш?

Защото много пъти, когато си финансиран примерно, трябва да имаш вход свободен. Тоест, след време, когато пък хората свикнат, че има много събития, които са с вход свободен, как да ги привикнеш обратно да си платят една качествена, добра цена за един качествен продукт?

Освен това, като цяло, то е като в Норвегия: петрол, петрол, петрол, и в един момент, ако този петрол спре, норвежкият стандарт е изключително висок. Хората обаче нямат много други сектори, които са активни.

Тоест по същия начин една организация, ако вече няма (тази грозна дума) донор, основен, всъщност доста трудно ще продължи. Ако паднеш от високо, след това да се вдигнеш и да започнеш да работиш.

А работата всъщност в този сектор е къртовска и трябва много фондонабиране, трябва бизнес нюх, за да можеш да оцелееш… и тогава, може би… всъщност, Алекс, нещата ще си дойдат на мястото, и ще имаш човек, който да те продуцира и ти просто ще бъдеш артистът, а не както сега, да сме всичколози.

Искра Ангелова:

Искам да питам друго. Сега нали се породи тази идея и се започна, даже имаше предложение в Народното събрание миналата година, за създаването на този т.нар. Регистър на независимите артисти. Защото много от нас, от тях, са в сивия сектор. Обаче това ще изхвърли автоматично от системата тези хора, които са били с толкова ниски доходи, под 400 включително лева на месец, поради което не са можели просто физически да си плащат осигуровките. И те ще изпадат изцяло от системата, те по никакъв начин не могат да получат нищо никога, да кандидатстват, да печелят грантове? Какво правим с тях?

Александър Нейчев:

Но то има и други, които си плащаме пък много солидно осигуровките, но под друга форма, работейки и друго. Това не ни пречи да сме артисти. Нали, ние като артисти не изкарваме стотици хиляди левове, напротив, даваме стотици хиляди левове.

Искра Ангелова:
Така, така, но тези, които изпадат по тази чисто финансова причина, че те не са можели да си плащат осигуровки, защото ако си изкарал да речем 300 лева на месец, особено по време на Ковид – какви ти осигуровки? Трябва някак си да оцелееш. Те няма да влязат в този регистър.

Александър Нейчев:

Повечето артисти работят друго...

Деян Петров - Дицата:

Всичкo това са въпроси и догадки, защото ние говорим през лични впечатления, и малко повече акъл имаме, за да си ги представим в по-голяма хипотеза.

Време е за изследвания в този сектор, социологически, социални, за да се види какъв е този сектор, колко са тези хора, къде са концентрирани, къде има нужда да се концентрират повече сили, и от там да започнат вече политики с тези финансови инжекции.

Защото в момента беше: имаме едни пари, айде да ги хвърлим. А политиката не е да дадеш едни пари на някого, това е корупцията по принцип. Политика означава ти в пет години занапред да си дадеш сметка, за пет, за десет, нали как се развива дадена среда, и как ти искаш да я развиеш. Това е работата на политика. Заради това му е делегирана власт, за да може той това да го превърне в политики.

В Българският речник няма множествено число за политика, някак си останало е като само една, в английския обаче има. Така че: повечко политики, но трябва да започнем с изследвания. Защото, всичко, което си говорим в момента, то е много наизуст. И, да, това е.

България е на едно от ниските места за Европа по устойчивост на гражданските организации. Това е, има един такъв коефициент, който се мери всяка година, и една от причините, че аха отлепиш, и ти спре финансирането.

Искра Ангелова:
Точно. Това, за което говори Диляна.

Диляна Курдова:

А ти си толкова зает да си свършиш дейностите, но после трябва да си променяш дейността, защото следващата програма има друг фокус.

Искра Ангелова:
Особено като е едногодишно финансирането, какво свързваш ти за една година, каква устойчивост? Как назначаваш хора за една година? Примерно, ако си организация – това е абсурдно.

Диляна Курдова:

Проектите са измислени за ситуации, в които ти имаш бюджет, самостоятелна организация си и даденият проект ти финансира в повече една дейност, която вече имаш. Но в България такива НПО-та няма или почти няма. Така че тук яко трябва да си налягат парцалките, защото се моткат вече 2-3 години с нестабилно правителство. Без стабилно правителство, без целенасочени политики, които овластяват хората вътре в сектора няма как да стане.
Ние си говорим тук за сектора, обвиняваме артисти, клубове, пазара, какво ли не.

Но ако цялата ти културна среда е такава, отново стигаме до системното мислене и до липсата на структура. Мислим така, във време, в което всеки си мисли: „Ами аз не знам как ще се усещам във вторник, а сега е понеделник вечер.“
Тоест ти не можеш да разчиташ на стабилност в действията. Тоест хората са много флуидно консумиращи.

Искра Ангелова:
Освен това, ти отглеждаш публики. Аз за това съм се борила през медиите. Ти не можеш да пускаш само халтури. Това, което направи театралната реформа в театъра - уби професионалния, сериозен театър и го обрече на халтура.

Диляна Курдова:

Диалектика и публиката търси с кого да се идентифицира.

Искра Ангелова:
Публиката търси това, което ѝ предлагаш, според мен. 20 години чалга по телевизията, в прайм тайм и тя започва да търси това…

Диляна Курдова:

Да, ама ти си се родил като част от публика, първо.

Искра Ангелова:
Онази реформа на Рашидов и ГЕРБ, която накара театрите примерно да произвеждат само халтури като „Скок в леглото“ и „Жена ми се казва Борис“ примерно, така научи публиката ни. Ние имахме страхотен театър, страхотен, истински, посетен, световен, много добър. Научи я, че може да ходи на всякакви тъпни и халтури.

И сега публиката предпочита това. Тоест ти също влияеш - ти, човекът, който гласува за определени политици. Онези политици, които взимат големите, важните решения във всеки сектор... Тоест вие като организация сте страшно ценни, защото този поп фолк изтри мозъчни клетки на цели поколения, а вие го борите, обединявайки се, което е страхотно.

Диляна Курдова:

Пак, без структурни условия това остава така, малка територия, малко оперативна територия. То тук сцената е концентрирана на няколко места. Макар че ние и в Бусманци сме имали концерт.
Заради това идеята е да има много такива граждански субекти, които да действат, всеки в неговата си територия. Това е реално гражданското общество, за което се говори. Тоест трябва много яко да се подкрепят активни „актьори“ на тази сцена, така да се каже.

Искра Ангелова:
А публиката, той постави въпроса, публиката как да я привлечете? Тя, публиката така се измързеливи по този Ковид. Намери си алиби да си седи вкъщи?

Диляна Курдова:

Ако артистът изразява емоциите и ценностите на хората, те ще си го намерят този артист, за да се идентифицират. Това че публиката лакатуши означава, че няма достатъчно силни артисти, с които да се идентифицира.

Александър Стефанов:

Ще говоря по повод публиката и моите лични наблюдения. Миналата година работих в училище, средно училище. Бях учител по музика. И какво наблюдавам? Децата, с които работих бяха от 5-ти до 10-ти клас. На тях им е размита ценностната система, което означава, че ще харесват музика, която изповядва тяхната... Иначе казано: всичко различно от семейство, от любов, от привързаност към семейството или към любим човек.

Всичко, което обичат да слушат, е конкретно обвързано с пари, клюки, раздели и такива неща. Това е наистина, от 5-ти до 10-ти клас. И просто за мен беше много трудно, тъй като материалът ми повече се градеше на класическа музика. И си караме по сценария, и се опитвам всячески да го внедря това нещо. Но те видимо се бунтуват. И се опитват да ме провокират с техните си песни и така.

И много трудно виждам да има публика за стилове като било то фънк, джаз… като имаме такива деца. И е много трудно, аз, нали, сама птичка пролет не прави, аз и да искам и да им покажа, че съм млад човек, наистина нямам 30 години, и мога да слушам всякакъв стил музика. Да, познавам и техния стил, който за мен е ужасен, но аз го познавам. И им го показвам, че аз имам обща култура, но просто проблемът е с ценностната система.

И докато няма семейства, които да са здрави, в които да има любов и да харесват музика, която възпява истинската любов, не наивната, и слушат малко по-нормални стилове музика - трудно ще имаме публика, която да иска и да дава пари да ни слуша.

Така че аз имам много добър пример в лицето на моята годеница. Тя е закърмена с Пинк Флойд, с джаз музика, с всякакви стилове. Нейните родители са меломани и до ден днешен. И просто тя е невероятен човек, за което благодаря на родителите ѝ.

Излъчването ѝ е различно, поведението ѝ е различно. Наистина музиката е средство за възпитание на човека. И докато тези деца имат различна според мен от нормалната ценностна система и не слушат музика, която възпява любовта, няма оправия наистина. И то няма да ни помогне нито парламент, нито нищо друго.

Искра Ангелова:
Виж колко хубаво казваш – семейството определя вкуса, а не пазарът. Това не е търсенето, това е семейството като начало. И въобще той, пазарът, се манипулира.

Александър Стефанов:

И последно – също нещо, което пречи, е, че те искат мигновени, бързи резултати и харесват много видеоклиповете. Видеоклиповете отдавна са по-важно нещо от музиката, и заради това Queen са го възпели това нещо, с Radio Gaga. То е вид, доколкото аз съм запознат, вид протест. И съм работил във вокална група с хора, които не са професионалисти… Ами те нямат тази упоритост, в смисъл – те искат всичко ей така, на секундата да стане, и така. Това е моето скромно мнение. Благодаря.

Калина Павлова:

По въпроса за публиката… ще кажа, че тя е доста невярна. Като изключим, нали, онази публика, която се предава по бащина и по майчина линия. Тоест онези неща: вкусът, с който ти си закърмен, типът музика, която слушаш, типът представления, които гледаш… са си ясни.

Но като цяло много често публиката се движи спрямо тенденциите.

А пък тенденциите в крайна сметка са нещо, което винаги ще съществува. Каквото и да си говорим. Дори в класическия театър, класическата музика, класическия балет винаги има неща, които се променят и които все пак избутват едното или другото.

И според мен артистът трябва да бъде на първо време отворил антенките си и слушащ какво се случва около него. И ние сега, колкото и да си говорим, че в България нещата се случват бавно, имаме късмета, че се случват бавно, за да имаме големи сцени, от които да се учим и тенденции, които да виждаме, и времето, в което да се подготвим за тези неща.

Да, никога няма да стигнем капацитета на тези сцени, които гледаме, никога няма да успеем, особено когато става дума за нишови артисти. А това е много интересно. Говорили сме си на предни срещи на музиканти за Spotify, за това как, нали, ОК, имаме Spotify, но това нищо не значи, защото това никога няма да бъде платформа, която ще можеш да монетизираш, по начина, по който се монетизира навън.

Но, да, ние трябва да сме наясно, че такъв тип пазари, каквито имат международни имена, няма толкова лесно да достигнем. Но тук идва и моментът колко малко от българските артисти ходят на showcase, международен showcase, така че да бъдат забелязани от международни продуценти и организатори на събития? Защото имаше в един момент миналата седмица на дискусията ни, не помня кой каза: Върбанов или Пепи Димитров: „Българските артисти са мързеливи“, а другият каза: „Те са неуверени“… и общо взето дотам спряхме.

Диляна Курдова:

В събота бях, тази събота, която мина, на последната лектория от курс по Реликтова обредност на д-р Георги Мишев. И той каза нещо много интересно, с което искам да завърша за културата. Проф. Панайотов, който е голям етнолог и всъщност е писал титанични трудове за културата и етнологията, е питал на някакъв изпит една колега и казал:

- Колежке, съответно, културата предава ли се по кръвна линия?

И тя казва:

- Да.

Той я поглежда и казва:

- Ами тогава – надявам се да нямате деца.

(смях)

Културата се възпитава. Това е.

Деян Петров - Дицата:

Преди всичко трябва да се говори по тези въпроси и няма съвсем прости отговори. Не знам, аз не бих обвинявал публиката честно казано. Виж, образованието, да. Има своите липси, особено по музика и по спорт, по изобразително, въобще – по изкуствата.

Но да кажа и добър пример все пак, защото и аз дълги години бях учител в Самоков, в училище, което е нещо като гето-училище. Там бях заедно с хора, които правеха музика в града. Тоест аз се запознах веднага с тях, защото просто като музикант не можех да вирея без студио, без бърлога и така нататък.

Та заедно с тях почнахме да организираме фестивал, който е градски, който ангажира местни артисти, също опитни артисти. Имаше работилнички пак на местни занаяти и така нататък. Самоков е известен с тези занаяти. И в момента човек, който беше 9-ти клас тогава и беше доброволец, ученик в училище, в момента всъщност е ръководител на НПО-то, което продължава да организира този фест.

Тоест образованието не е в класната стая, не е по учебната програма.

То трябва да е в community. То трябва училището да излезе от тази сграда и да се слее с общността. Когато децата виждат резултат от тяхната работа, тогава започват да се кефят и да се отварят.

Например за чалгата: Самоков е далеч от не-чалга място. Но примерно децата ги бяхме разделили на екипи: тези, които бяха екип – не бяха на сцената и не бяха изпълнители – те отговаряха за оборудването на сцената, пренасянето на нещата.

Всичките слушаха попфолк и продължават да слушат най-вероятно. Само че те там се запознаха с други артисти, с други стилове, и се чувстваха полезни, ценни с труда си да донесат, да сложат правилната апаратура на правилното място и така нататък.

Просто въвличане и повече общуване. Ние сме в разпад на социалното общуване и от там всички тези неща с ценностите, те си изпъкват. Просто повече трябва да сме заедно в тези работи. Малко прийчвам, но, да. Трябва да създаваме общество, то не е по дифолт съществуващо, но се разпада бавно и невидимо почти.

Диляна Курдова:

И аз съм на същото мнение.
Но да ви разсмея: „Вървели двама приятели, единият бил музикант, другият също нямал пари.“

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови