Интересни личности с вдъхновяващи думи за най-големия билет - плаката. Десетото международно триенале на сценичния плакат ще се проведе в София

Йордан Радичков, Стефан Цанев, Станислав Стратиев, Христо Бойчев, Божидар Икономов, Георги Господинов, Елин Рахнев, Яна Борисова, Георги Лозанов и Юрий Дачев за негово величество - театралния плакат

Искра Ангелова 25 октомври 2022 в 08:21 2519 0

Brussels inernational trade mart

Снимка Триенале на плаката

Brussels international trade mart

Уводни текстове към каталозите на Международното триенале на сценичния плакат - София

1995
ГУЩЕР ВЪРХУ РАЗВАЛИНИТЕ НА ТЕАТЪРА, Йордан Радичков
Не би трябвало да се занимаваме с това къде живее, с какво се храни и как се размножава театралният плакат, а да го приветстваме винаги щом се появи около нас.
Защото посред натрапчивото, безогледно и масово афиширане на политици, на презервативи (за безопасен секс) и на дамски превръзки, театралният плакат идва при нас да ни напомни нещо изключително важно. Той е като гущера, изпълзял върху развалините на театъра, за да ни напомни, че сред тези развалини все още има живот. Развалините са естествената среда на гущера, те са неговата жизнена среда.=

1998, Стефан Цанев:
Плакатът е безпризорното дете на изкуствата, Пилигрим.
За него няма стряха, няма дом.
Ден и нощ, в студ и пек той е на улицата, по площадите, в подлезите,
по гарите опърпан от ветровете, мокрен от дъждовете.
Пресреща ни на ъглите, навира ни се в очите, плези ни се, хили се, плаче, крещи,
вика ни:
-Хора, елате! Не забравяйте, че изкуството ви прави човеци!

2001, Станислав Стратиев
Плакатът е, който ни съобщава за събитието – било то театрална премиера, филм, изложба или друго някакво събитие.
Нещо повече – събитие може да няма, но плакат винаги има.
Понякога плакатът се превръща в събитие, а събитието - в плакат.
Виждате ролята на плаката – огромна.
Често човек си остава само с плаката, така и не видял събитието.
И тогава именно плакатът е този, който трябва да внуши поне част от богатството на събитието, от неговата идея, от неговото лице, та да знае човекът какво е изгубил. Или спечелил.
Така че, смятам, ще се съгласите с мене, че плакатът е много по-важен от събитието, за което съществува.
Събитието отминава, но плакатът остава.

2004
IN VITAM AETERNAМ, Христо Бойчев:
И от най-великия спектакъл накрая остава само един плакат.
Спектакълът е преходен и тленен.
Но ако спектакълът е плътта на театъра,
то плакатът е душата му, която ще остане във вечността.
Плакатът е безсмъртието на театъра.

2007
ОБИЧАМ ПЛАКАТА, Божидар Икономов:
Плакатът има криле. Той лети високо в синьото небе и ни гледа от там с голямо цветно око. Понякога плакатите летят на ята. Красива, стройна редица, около бели облаци с многоцветна дъга.
През нощта плакатът грее като луна, като бяла, синя, жълта, червена месечина. Около него звезди.
Сутрин плакатите са накацали в града, в дълги редици по огради, фасади. На кръстовищата за тях има клетки, но те обичат да стоят отвън. Ако отминеш, протягат ръка и те хващат. Имат да ти разкажат много неща. Искат да те разсмеят. Могат да те натъжат.
През зимата плакатите отлитат в топлите страни. Някои остават.
Ще видиш как дъждът измива цветовете им, как плющят на вятъра откъснати крила. През зимата, в белия от сняг и черен от кал град, тук там проблясва огънят на цветния плакат. Събираме се около него, за да се стоплим.
Децата обичат плаката. И той обича да кацне в техните стаи. Разказва им приказки и им позволява да го дорисуват с цветни боички.
Младите също го обичат. Той греда от наклонения таван на мансардата как те се обичат и целуват. Той също е влюбен.
В големите музеи също има кацнали плакати. Те са мъдри, живели са дълго. Понякога обаче нощем се разлетяват из залите и правят бели. На сутринта ни намигат от стените, шарени и дръзки като стари разбойници.
Рисувам плакат. Ще го пусна като цветно хвърчило в небето.
Ще тичам след него докато се откъсне и полети сам.
Приятен полет.

2010
ГОЛЕМИЯТ БИЛЕТ, Георги Господинов:
Сред всичко, което вика в един град, сред всичко, което иска внимание, плакатът има свой особен глас. Той не вика за себе си. По-скоро като Йоан Кръстител вика за онзи, който има да идва след него. За театралното представление.
Плакатът е конят пред файтона на представлението.
Ако аз съм хубав, казва конят, то да знаете колко по-хубав е файтонът, който тегля подире си.
Неговата суета не е негова суета. Тя е хубавата суета на цял един театър, на театъра като цяло. Светлата суета на изкуството.
Улицата е неговата галерия. Плакатът е Пепеляшката на изкуството. Но Пепеляшка с предчувствие за чудо.
Плакатът е грозното пате на изкуството, в което спи лебед.
Цялата тази галерия от несъбираеми образи – кон, грозно пате, Йоан Кръстител и Пепеляшка, може да бъде събрана само във фантазията, светла и шантава, на един плакат.
Плакатът най-сетне е един голям билет за театъра в главата ни.
Приятно гледане.

2013
АРИСТОКРАТА НА ТЕАТЪРА, Елин Рахнев:
Плакатът е облак, откъснат от небето, или парче залез на витрината за надежда. Той е монолога, който отсъства от сцената. Той е началото на усмивката и края на сълзата. Той е алюзията, която искаш да си прибереш вкъщи поне още за няколко часа. Той е симфонията на паузите и ремарките. Той е невидимата чига, с която слизаме и се качваме към себе си. Плакатът понякога e и безпризорeн врабец, облян от сняг, дъжд и вятър. Понякога бездомен котарак, окъпан от стърготините на слънцето, очакващ своя аплауз. Но той винаги е и повод да си доизмислиш света, да отидеш към петия сезон, да застанеш пред аванс сцената на живота без да ти пука от нищо. Плакатът не е за общественото, не е за всенародното. Той е интимен акт – ти и той, той и ти. Лична кардиограма. Процеп до гримьорната на душата. Той е онази минута, от която винаги се нуждаеш, преди да седнеш на пети ред, 12 място. Минутата, в която можеш да обърнеш сърцето си наопаки или да го сложиш някъде вдясно. Всъщност плакатът е аристократа на великата илюзия, театърът е живот, а останалото – детайли.

2016, Яна Борисова:
Плакатите ни гледат. Не ние тях, а те нас! Те са криптирани послания, безмълвни покани, телеграми, предчувствия, вперени погледи. Не ни разказват всичко, но ни изкушават, понякога флиртуват или пък ни заповядват. Те са кратки съобщения, повеи, насочващи табели или са визи за място, където ни се дава шанс да изпитаме нещо.
Изкуството на сцената е моментно случване, за което след това няма доказателства. Като въздишката, като влюбването, като ароматa на море. Като да рисуваш фигури във въздуха и когато спреш, те изчезват, но остава много въздух за дишане. Остава и плакатът, който е единственото доказателство, че някъде там... някой се е опитал да те развълнува!

2019, Георги Лозанов:
Ако не знаех, че книгата на американския постмодерен философ Ричард Рорти „Случайност, ирония и солидарност” е за живота въобще, щях да мисля, че е за плаката конкретно. Само че тогава определенията, според значимостта си, трябваше да са в обратен ред.
Първа да е солидарността. Тя е душата на плаката, а той вероятно е най-несамолюбивото изкуство, винаги ангажирано с някой друг и с нещо друго, битката му е за чужди каузи, които с артистична лекота превръща в свои. Така че накрая, когато публиката те изпраща със залп от аплодисменти, на крачка зад теб невидим върви плакатист.
Иронията е съдбата на плаката, от която не може да се изплъзне, дори когато е посветен на най-сериозни теми. Все някак успява да закачи в ъгъла на устните ти хитра усмивка (Дари Икономов сам имаше такава, да е светла паметта му). Защото плакатът трябва да каже същото – като спектакъла, книгата, събитието…, но много по бързо (само за един поглед време), което го привръща във визуална скоропоговорка и така от само себе си го лишава от патетика, еднозначност, фанатизъм. Той притежава деликатната ирония, която се съдържа в повторението, в имитацията, в маската. Плакатите са украса за карнавал.
Случайността е дома на плаката. Той сякаш никога не си е на мястото, защото за разлика от театъра, киното или картините няма свое място. Може да се навсякъде из градска среда – случайно присъствие, което прекъсна естествения й ред. Подобна, впрочем, е функцията на чудото – да ти извади от баналността на собствените ти очаквания, да ти подскаже, че нещата около теб не са такива, каквито си свикнал да ги приемаш. Според Рорти, случайността замества чудото, тя е негова пострелигиозна редукция в съвременния свят. Плакатите, случайно пресекли пътя ти, са малки всекидневни чудеса, които те вдигат за миг три пръста над паважа, както си ходиш по „Раковска”.

2022, Юрий Дачев:
Преди време случайността ме изправи пред впечатляваща гледка. Някой беше разрязал пластовете хартия, наслагвали се и опасвали години наред бетонна колона за афиши на една софийска улица. Както в кръговете, които се разкриват при отсичането на дърво и предизвикват да бъде разчетен броя на годините, тъй и в този разрез на вкаменената от време, лепило и дъжд хартия, можеше да се видят следи от миналото. Сред тях и парчета от плакати. С весели букви от вече невъзможни за възстановяване заглавия, фрагменти от фигури, загубили яркостта си цветове…Сантименталният уличен археолог, какъвто за миг се усетих, прехвърли в главата си спомени за театралните представления, за които са били създадени тези плакати. Някои от тези спомени бяха несигурни като разполагане в годините, други – с режеща точност върнаха преживени вълнения…Следите от плакатите се показваха отдолу, в началните пластове на парчетата хартиена кора, което ще рече: от далечна театрална ера са, бледнееща, чезнеща…
Винаги с любопитство заставам пред плакатите, подредени в изложбените зали. Но години вече ми липсва радостта същите тези плакати да ме погледнат в очите внезапно, от театралната витрина или уличната колона, да ме усмихнат или шамаросат, да оставят в погледа ми отражение от предизвикателство и фантазия…Защото плакатът носи и нещо от д н е ш н а т а сила на живота и на театъра. Надживява представлението, но и пази тръпката от сгъстения му сегашен живот, надеждата му да открие зрители…
Нека не го оставяме да изчезне завинаги под бинтовете от фотографии и кресливи обяви, пристегнали бетонните колони и покрили лицата на театрите. Нека не превръщаме изложбените зали в единствена негова сцена. Нека насрочим нови срещи с плаката на повече места.
За да се спасим у себе си любопитство и цвят.

...

ДЕСЕТО МЕЖДУНАРОДНО ТРИЕНАЛЕ НА СЦЕНИЧНИЯ ПЛАКАТ – СОФИЯ 2022

На 1 ноември ще се проведе официалната церемония за обявяване на наградите, която ще сложи началото на десетото юбилейно Международно триенале на сценичния плакат – София 2022. Тя ще бъде от 18.00 часа в Мраморното фоайе на НДК.

По традиция наградите се определят от влиятелно международно жури, което номинира плакати сред повече от 300 експонати, съставящи колекцията на триеналето, предварително подбрана от национално селекционно жури от близо 3000 реални и виртуални предложения, пристигнали от цял свят. Щефан Бунди, Швайцария; Гите Кат, Дания; Ришард Кайзер, Полша и Бата Кнежевич, Сърбия и българските им колеги Божидар Йонов, Георги Янков и Любен Генов ще определят Голямата награда, два равностойни приза за всеки от разделите и наградата „Асен Старейшински“ за млад автор (до 35 годишна възраст).


Създадено през 1994 година от Божидар Икономов (1943-2016), Божидар Йонов и Албена Спасова, днес Триеналето е сред авторитетните международни платформи за плакат и единственото изложение, фокусирано върху културната сцена.
Десетото издание се отличава от всички предходни, не само защото юбилеят предразполага към ретроспекции и прогнози, а и защото последните три години, подложиха на изпитание гражданската и творческа чувствителност на плакатиста, а мотото на десетото триенале Силата на плаката, явно откликна на тези нагласи. Пандемията и войната в Украйна оставят отпечатък върху представените произведения, разширяват обхвата на форума и потвърждават възгледа, че светът е сцена, а плакатът нейно огледало.

Домакин на Х-тото Триенале е Националният дворец на културата, а съпътстващите изложби са в Националната галерия – Квадрат 500 , в залата на СБХ „Райко Алексиев“ и в новооткритата столична галерия 88.

Акцент са художествените намеси в градската среда (площад „Славейков”, оградите на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, НХА, на Националното музикално училище; фасадата на Националната музикална академия и др.), защото връщат плаката на естественото му място - улицата, която е и най-влиятелната галерия за това изкуство.
Първата среща на избрани експонати от колекцията на Триеналето беше с публиката на фестивала „Аполония” в Созопол, последва акцията „Алея на славата“, която преобрази пл. „Славейков“ по случай празника на София – 17 септември, а международния ден на езиците – 26.09. отбелязахме с друга внушителна кампания на открито. 32 широкоформатни винили от серията „От А до Я“ – един от най-успешните проекти на Триеналето, включващ плакати за всяка една от българските букви, дело на известните ни плакатисти: Божидар Икономов, проф. Божидар Йонов, Георги Липовански и проф. Людмил Чехлров, експонирани въру оградата на Центъра за източни езици и култури, на ъгъла на булевардите „Т. Александров“ и „Опълченска“.


Всички тези външни изложби целят да покажат, колко естествено и ефектно плакатът може да се впише и да „оцвети“ градската среда, да ѝ предаде смисъл и да подготви публиката за предстоящото Триенале, благодарение на което през целия ноември столичната културна сцена ще е наситена с редица изложбени и образователни събития, съставящи пъстрата и богата програма на 10-тото триенале.

Ето и някои от акцентите:

• 10-то триенале, основна колекция + специално участие, НДК, 1 – 21 ноември;
• Изложба на международното и селекционно жури на 10-тото Триенале, галерия на СБХ „Райко Алексиев“, 29 октомври – 12 ноември. Експозицията включва произведения както на българските автори, които селектираха плакатите и формираха колекцията на Триеналето, така и на чуждестранните гости, които ще определят наградите, непосредствено преди официалното откриване. Публиката ще види плакати на едни от най-влиятелните световни плакатисти като Щефан Бунди, Швейцария; Гите Кат, Дания, Ришард Кайзер, Полша, Бата Кнежевич, Сърбия, на българските им колеги: Божидар Йонов, Иван Кашлаков, Мила Мозанова, Парашкев Фереджанов, както и светлинни обекти на Георги Янков и живопис на Любен Генов.
• Право в десетката разказва за Триеналето през избрани плакати и безценни дарения, които се съхраняват в неговата колекция - най-голямата и престижна сбирка на това изкуство у нас. Изложбата включва плакати, знакови не само за историята на Триеналето, но и за развитието на световното плакатно изкуство през последните 3 десетилетия. Национална галерия/Квадрат 500, 1 ноември – 18 декември;
• Памет и плакати, In memoriam - плакати на големите български плакатисти Александър Сертев, Асен Старейшински, Божидар Икономов, Димитър Тасев, Камен Попов, Николай Ковачев, Огнян Фунев и Стефан Десподов, подредени в новооткритата столична галерия 88, ул. „Богатица“ 25;
• Публични лекции на членовете на международното жури: Щефан Бунди, Бата Кнежевич и Ришард Кайзер, 31 октомври, 11 часа, НХА, нов учебен корпус, зала 002/003, „Шипка“1;
Х-тото Триенале са провежда със съдействието на:
Национален фонд „Култура”, Столична програма „Култура“, Министерството на Културата, НДК, Националната галерия, СБХ, НХА, Полския институт в България, Държавния културен институт, галерия 88, Община Димитровград и е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.

Международното жури са:

Щефан Бунди, Швейцария
Един от най-влиятелните и награждавани съвременни плакатисти. Сред множеството призове, с които са отличени неговите произведения е и голямата награда от 7-мото Триенале в София през 2013.

Гите Кат, Дания
Автор с неподражаем стил и специфична иконография, съчетаваща изтънчен усет към предметността, благодарение на което привидно обичайните вещи се превръщат в знаци, които разказват истории. Сред редовните участници на Триеналето в София и уважаван член на всички значими международни журита.

Ришард Кайзер, Полша
Майстор на рисунката и на плаката, Р. Кайзер е носител на Голямата награда от последното Варшавско биенале - най-старото и авторитетното изложение за плакати в света, в чиято биография е и наградата за млад автор от 4-тото Триенале в София през 2004 година

Бата Кнежевич, Сърбия
Отличен с награда от първото триенале на сценичния плакат през 1995 г., Бата Кнежевич е легендарна фигура, ненадминат в умението си за използва по най-интересния и артистичен начин техниката на ситопечата.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови