Филмът за Кристиян Таков с втора прожекция в Бургас заради големия интерес (интервю)

Режисьорът Веселин Диманов ще снима филм и за Милен Цветков

OFFNews 27 януари 2023 в 10:28 2076 0

Моралът е доброто

Снимка Плакат

Моралът е доброто

"И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки. 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие. 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа. 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте." Кристиян Таков

Поради големия интерес документалният филм за живота и дейността на юриста и университетски преподавател, съосновател на "Да, България", доцент Кристиан Таков (1965-2017) "Моралът е доброто" ще има втора прожекция в Културен дом НХК в Бургас на 29 януари, съобщиха авторите. Премиерното представяне на продукцията в морския град бе пред пълна зала с капацитет от близо 530 места, които бяха разпродадени два дни преди прожекцията. От екипа уточниха, че на втората прожекция в морския град ще присъства режисьорът на монтажа Димитър Стафидов и посланикът на "Моралът е доброто" Йордан Терзиев. Билети можете да си купите на каса НХК, Опера и в мрежата на Ивентим ТУК.

В момента режисьорът Веселин Диманов представя филма в Швейцария, където от 27 до 30 януари му предстоят четири последователни прожекции в Женева, Цюрих, Берн и Веве. През февруари лентата ще бъде представена още в Люксембург, както и в трите канадски града - Торонто, Отава и Монреал. В момента авторите организират и мини турне в няколко града в Германия, което ще обявят на страницата си във "Фейсбук".

"Истината е, че при този парламент, тази нагласа, това отношение към държавността, вероятно не е можело да се случи повече. Мнозинството в народното събрание няма, така да се каже, конституционна идея. Те нямат наистина съзнание за необходимостта от повече държавност, повече западноверопейска цивилизация в България. На тях им е добре така. И те, според мен, искрено не виждат причина да правят някаква промяна, защото тя може и да послужи другиму, но не на тях." Кристиян Таков

"Моралът е доброто" проследява моменти от живота на доц. Кристиан Таков от детската стая, през ученическия чин и студентската скамейка, до преподавателската катедра и обществена трибуна, като ги поставя в контекста на историческите събития от последните десетилетия в България.

Преди седмица от екипа на филма обявиха, че “Моралът е доброто” е завършил на 10 място в българския боксофис за 2022 г. и е единственият документален филм в топ 10 на българските филмови заглавия.

По време на първата среща с публиката в Бургас режисьорът Веселин Диманов обяви, че работи по сценарий за следващ документален филм, който да е посветен на Милен Цветков. (Виж интервюто с режисьора по-долу.)

"Защото никога добрите неща и сериозните промени не се правят от мнозинството. Тези промени се правят от твърде малко на брой хора, които знаят какво искат." Кристиян Таков

"България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си подоспя малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става." Кристиян Таков

Първата прожекция на документалния филм за Кристиан Таков "Моралът е доброто" в Бургас изправи публиката в препълнената зала на Културен дом НХК на крака за продължителни аплодисменти, последвани от близо 40-минутна дискусия с екипа на филма - оператора Калоян Игнатов, монтажиста Димитър Стафидов и камера-операторите Владимир Трифонов и Димитър Йорданов. Те обявиха, че това е най-многочислената им прожекция от премиерата досега.

"Една от най-важните каузи, които сме си поставили, е да има нещо, което да продължава доброто, свършено от Кристиан Таков. Чрез благотворителни прожекции до този момент сме събрали 11 000 лв. за благотворителни цели на различни организации и хора", заяви Веселин Диманов от сцената. Той разказа още, че филмът е плод на тригодишен труд, в който най-трудната част е била откриването на архива с телевизионните и радио участия на Таков в периода от 1989 до 1991 година. Те липсвали от фонда на БНТ и БНР заради липса на място и според него е голямо постижение, че с екипа са успели да ги възстановят. От БНТ посочиха пред OFFNews, че фондът от 80-те и 90-те все още не е напълно дигитализиран, но процесът е в ход, и че са съдействали напълно на режисьора за достъп до архивите. Диманов допълни още, че възнамеряват да дарят архива в пълния му вид, за да може в бъдеще всеки, който има желание да работи по темата, да има достъп до него. Той разказа също, че голям принос за съществуването на по-стари кадри с Таков има и Нери Терзиева, чийто " журналистически нюх", както Диманов го нарече, я е карал в продължение на три години - от 1989 до 1992 г., без да го познава лично и без да знае какво ще е неговото развитие, да праща екипи, които да го снимат.

"Мисля, че няма да е грешно да кажем, че Кристиан Таков е национално богатство", бяха думите на мъж от публиката, а друг, представил се като бивш студент на Таков, държеше да отбележи, че той много е държал "неговият образ да не бъде героизиран, защото по този начин всички ние сме склонни да прехвърлим личната си отговорност върху някой друг. Нека помним обаче, че това е примерът, но отговорността на всеки един от нас е лична", допълни той.

"Изборът между ляво и дясно е, условно казано, избор между капитализъм и социализъм. А ние имаме проблем с феодализма." Кристиян Таков

Ето какво още каза Веселин Диманов в интервю за БТА след прожекцията:

От сцената заявихте, че планирате следващият ви филм да е за журналиста Милен Цветков. На какъв етап е?

- Все още е на етап проучване, но това ми е голяма идея и вече го обявявам публично. Вече пиша сценарий на тема семейство и с тяхно разрешение се надявам да продължа.

Споделихте, че документалният филм „Моралът е доброто“ е създаден с голямо желание и с изцяло с лични средства и дарения, без никакво държавно финансиране и подкрепа. Как това спомогна за успеха му?

- Мисля, че наистина това е ключът към успеха, защото филмът мина през много хора и много етапи. Фрустрациите, през които преминахме като финансирането, юридическите проблеми, както и генерално концептуалните, всъщност затвърдиха екипа и дадоха друга насока на работата. Хората не се включваха заради финансовата част, а именно, за да се „преборим“ с идеята, че в България не може да се разказва за такива хора.
Успехът ни сега се дължи единствено и само на усилията, които ние влагаме. Никой не може да си представи през какво преминава всеки един от нас.

Какво ви мотивира да продължавате?

- Начинът, по който изградихме сценария и го разказахме, е именно идеята за това какъв може да бъде всеки един от нас, ако последва примера на друг човек, който в случая е Кристиан Таков. Това наистина окрилява страшно много хора. Не знам дали си давате сметка колко много хора от институциите срещам, които са били негови студенти – в телевизии, радиа, в държавни институции, дори от Европейския парламент – които продължават неговите идеи. Както и тази вечер бе споменато, те също ни казваха, че продължават неговото дело, защото в България наистина липсва истина и справедливост. Наистина вярвам, че имаме нужда от истина, която да ни освободи и справедливост, която да поведе този народ в ясна посока. Ние можем да спорим на всякакви теми – идеологически, политически, но в края на деня трябва да има обща цел, която да е отвъд нашите битови проблеми и нужди.

Имате ли впечатления каква част от публиката идва на прожекциите, познавайки Кристиан Таков и как достига филмът до онази, която не познава личността му?

- Голяма част не го познават и до ден-днешен не мога да си обясня тази енергия, която пълни залите. Това е филм, който не е задължаващ, не е рекламиран, предава се от уста на уста. Ние сме вложили изключително малко средства за реклама, дори нямаме плакати, което само още веднъж потвърждава думите на Таков, че доброто има непрекъсната нужда в него да се влага енергия, за да продължи да съществува. Хората го усещат и продължават тази негова мисия, идвайки, гледайки, научавайки и споделяйки.

За мен беше важно да представим филма в Бургас, който е специално място и за монтажиста Димитър Стафидов, който е родом от Бургас, но и за самия Таков, който е обичал да идва тук. Беше прекрасно, че салонът беше пълен и хората не искаха да си тръгват. Това се случва всеки път – до последния надпис, до последната буква хората стоят и чакат и ако никой от нас не излезе, настава един сконфузен момент със светването на светлините. Сякаш чрез нас публиката иска да се докосне до него. Просто не можеш да останеш безразличен, но когато го чуете да казва например, че на прекалено много отговорни постове има адски много некадърници, всеки го усеща и си го мисли. Ние живеем в това. Средата ни е такава, че на добрите и на хората, които искат, имат енергията и могат да допринесат с нещо, път не се дава. Обществото всеки ден вижда, че напред излизат удобните. И когато се появи един човек, който ви дава друга идея, насока, пример за това как да се подобри ситуацията, действа окриляващо.

Споменахте, че Кристиан Таков е завещал труд от над 8000 страници и то не само на български език. Има ли нещо, което съжалявате, че сте пропуснали да включите във филма?

- Да, автобиографията му, която той е написал още на 17 години, а се чете като произведение на изкуството, в което той говори за видни писатели като Достоевски, има размисли за бъдещето на държавата, за демокрацията, за собствения си живот. Когато я открих, бях впечатлен от дълбочината на написаното от него на такава възраст.

До последно никой, дори семейството му, не вярваше, че ще открием и изгубените от архива на БНТ и БНР записи, но и това се случи. Имаше дълъг процес, в който с майка му (оперната певица Галя Йончева – бел.а.) преминахме през целия му архив. Когато в един от тефтерите му открихме бележка „Да се гледам в младежко предаване“, това изцяло промени идеята ни за филма и сценария.

Много важно бе и доверието, което с времето се изгради между мен и майка му, защото тя се убеди, че темата не ме вълнува повърхностно. Аз исках да създам филм, който има собствен живот, а моята роля и тази на екипа сега е само да продължаваме да го показваме, да го насочваме. Той обаче си живее собствен живот.

Кой е най-малкият град, в който сте имали прожекции досега?

- Белоградчик и салонът с капацитет 120 души беше пълен дори с правостоящи.

Освен в множество градове в България, е показван вече и в няколко други държави. Къде още предстои да бъде гледан?

- През януари предстоят три прожекции в Швейцария – в Женева, Цюрих и Берн. Предстои голямо разпространение и в САЩ, което не идва от нас, а отново от хора, изявили желание да го показват. Ще концентрираме време и енергия в осъществяването на допълнителни прожекции в Европа, тъй като получаваме много запитвания и интерес към такива.

Кой е според вас най-големият успех на филма?

- Че се превърна в най-гледания български документален филм. Вестник „Сега“ си позволиха да го определят като най-гледания документален филм в последните няколко години, а нищо чудно да е и изобщо. Реално статистика за този вид филми няма, тъй като документалното кино няма голяма гледаемост у нас.

Във филма един от приятелите на Таков коментира, че след като е направил опит да промени правната система отвътре и разбира, че това няма да се случи по този начин, решава, че единственият шанс е да се предизвика натиск за промяна отвън. Филмът има ли подобна цел?

- Мисля, че филмът вече успява да надигне една вълна от хора, които осъзнават, че времето ни тук, на тази земя, е ограничено и няма смисъл да се пилее. А ключът към успеха е да успяваме да се обединяваме.

Първата ви среща с Кристиан Таков е покрай интервю за младежка, независима медия, за което той ви кани в дома си. Ако днес той беше още жив, какво бихте го попитали?

- Съжалявам, че приживе не успях да го попитам да разкаже нещо за себе си. След интервюто се обвинявах, че пропуснах това, а би ми било интересно да чуя какво щеше да отговори.

Бях написал на Кристиан Таков, че един ден ще заснема видео за него. Радвам се, че успях да се справя с тази задача и да разкажа тази история в документален филм, който, колкото и високопарно да звучи, се превърна в някакъв културен феномен.

А вие какво бихте казали за себе си?

- За себе си бих казал, че съм човек, който не се отказва лесно, и до последно избирам да вярвам в силата на доброто. Опитвам се да творя, работя и живея в тази насока, и да правя малките неща, които са по силите ми, за да променям средата около себе си.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !

 
X

Атентатът в ''Света Неделя''. Лекция на проф. Вили Лилков