Четем най-дългото обяснение в любов от създателя на Мечо Пух

OFFNews Последна промяна на 29 юли 2016 в 17:24 9259 0

Книгите за Мечо Пух отдавна са признати за шедьоври и са анализирани многократно, защото са много повече от сполучливи истории за деца. Но създателят им Алън Александър Милн е писал и романи, предназначени само за възрастни. Сега за пръв път на български език излиза един от най-интересните - „Двама души“ /“Книгомания“/.

В него са вплетени биографични елементи, прототип на основната героиня Силвия е съпругата на писателя - Дафни, а текстът е съчиняван в проблемен период от техния брак. Книгата е писана след шумния успех на историите с Мечо Пух, затова в нея се усеща и самочувствието на успелия творец, и вината на съпруга, който невинаги е отдавал заслуженото на съпругата.

Биографите на А.А. Милн изтъкват, че образът на красивата, мила и неособено интелигентна Силвия не повтаря точно истинската съпруга Дафни. И че самата Дафни се ядосвала, когато я питали дали се разпознава в героинята. Казват, че двете ги свързва само страстта към градинарството и скромността да се оттеглят в сянката на прочутия съпруг. Все неща, които Милн очевидно е ценил, защото този роман може да се чете и като дълго обяснение в любов. Потвърждава го и единственият син на двойката – онзи пораснал Кристофър Робин, когото познаваме като момчето от историите за Мечо Пух. Той обяснява появата на „Двама души“ по следния начин: „Сърцето на татко остана затворено през целия му живот, но в този роман той разкрива част от съкровената си същност.“

Още посвещението „На Дафни в нейната градина“ подсказва, че трябва да очакваме размотаване на романтична нишка. Но тъй като става дума за Милн – сътрудника на „Пънч“, любимеца на Удхауз, привърженика на тънкия английски хумор, сме сигурни, че ще получим повече.

В тази книга се възхваляват красотата и любовта, но едновременно с това тънко се осмиват вулгарността, глупостта, арогантността, суетата, политиканстването, алчността. А авторът не е загубил нищо от своята проницателност и способност да произвежда каламбури, докато наблюдава. Затова от „Двама души“ може да се извадят не по-малко интересни цитати, отколкото от „Мечо Пух“. Ето няколко от тях:

„Безнадеждността, разбира се, подлежи на степенуване. Никой не знае дали другите са повече или по-малко безнадеждни от него.“

***

„Какво са Великите Мъже? Деца, на които да угаждаш.“

***

„ Нещата не са морални или неморални… Осъдителна е единствено грозотата.“

***

„Нисшата класа се държи по определен начин, средната има подробни правила, отличаващи я от нисшата, а висшата има подробни правила, отличаващи я от средната. В резултат висшата класа се държи досущ като нисшата.“

***

„Смисълът да си католик е, че си в безопасност. Загърбваш всякакви грижи. Когато непознати във влака те питат: „Спасен ли си?“, всъщност имат предвид: „В безопасност ли си? Секнаха ли тревогите ти?“… Вероятно е приятно да си сигурен в Бог.“

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !