Безпаричие: церемонията по връчването на наградите на САБ ''Икар'' тази година бе с акцент върху липсата на средства за театъра

Наградите „Икар“ на Съюза на артистите в България се проведоха както обикновено на 27 март, Международния ден и празник на театъра. Но за разлика от предни години, тази година бяха заложили на семплост. Церемонията нарочно не беше разкошна и бляскава, водеше се от двама много приятни млади актьори (Стелиян Радев и Катрин Гачева), по думите им - без хонорар, които четяха добросъвестно сценария, който - пак по думите им - бил написан от изкуствения интелект, защото... нямало хонорар. Младежите и свиреха на китара, и припяваха потпури от италианската естрада между награждаванията, което беше хем чаровно, хем неловко понякога, а няколкото гафа, по време на които излизаше сам режисьорът Стоян Радев, за да им помогне, не направиха впечатление никому, тъкмо защото цялото беше толкова семпло, че наистина нямаше значение.

Шоуто нямаше декор, костюми, други изпълнения, освен това на дамския хор в народни носии „Вакари“. Всъщност младежите извършиха исполинов подвиг, носейки на крехките си рамене цялата церемония. Защото други участници нямаше. Усещането беше, че сме се събрали на някакъв странен междупоколенчески студентски театрален лагер, всички си топлим измръзналите пръсти около огъня, който - незайно защо - е „запален“ на бляскавата ни първа сцена. Никой не беше облечен като за подобна церемония - нямаше дълги рокли, прически, блясък, брокат. Нямаше заснети и монтирани внимателно и ефектно клипове - имаше видео покритие. Бързо и стегнато се изчитаха десетките награди, за да не „влезем във времето“. Та чак ми стана мъчно за прекрасните куклени и драматични, циркови и дублажни артисти, които бяха дошли от цяла България и изпълнили залата, и които се радваха шумно на своите наградени колеги.

От цялата церемония се открои фокусът върху театрите в страната и младите в театъра, което е важно и никога досега не бе правено. А като скъпи спомени ще ни останат четири неща: награждаването на прекрасната актриса Мария Каварджикова за цялостен принос; приятната изненада с наградения нов заместник-ректор на НАТФИЗ проф. Пенко Господинов за ролята му в „Седемте стола“ в Ловешкия театър, Весела Бабинова с награда за главна роля за моноспектакъла ѝ, продуциран от близката ѝ приятелка Луиза Григорова и Александър Сано и най-вече - наградата за най-добро представление, която получи великолепната политическа сатира срещу войната в Украйна на Галин Стоев на сцената на Народния театър „Хага“.

Запомняща се беше и последната песен, изпълнена от великолепната като певица Катрин Гачева и председателя на САБ Христо Мутафчиев заедно с хор "Вакари" - въздействаща, драматична песен на Адриано Челентано за дете, заченато по време на война. В този финален момент беше вълнуващо.

За да бъдем обективни: от една страна поставянето на акцент върху заплащането в сектора е важна тема, по която няколко души, сред които и аз се възмущаваме от 20 години. Хубаво е, че политици, ръководители на театри, синдикалисти и др. отговорници за добруването на българския театър най-сетне се събудиха от дългия си сън и я повдигат, защото през всички тези години актьорите работеха за минималната работна заплата. Повтарям го - за минималната. Вероятно с изключение на актьорите от първата ни трупа, но и там имаше млада актриса, която играеше за 580 лв. по времето на управлението на директора Мариус Донкин.

От друга - церемонията по награждаването на тези толкова чисти, работливи и кадърни театрали, които жертват буквално живота и благосъстоянието си, работейки такава тежка, изземаща те, неблагодарна и обричаща те на бедност работа... можеше сигурно да бъде и по-интересна, духовита, бляскава, и като цяло - пълна с дух, талант и идеи, каквито бяха получилите наградите, качващи се в бекраен низ на сцената, хора на театъра.

Ето и кои бяха те:

„Хага“ на Народния театър „Иван Вазов“ - за спектакъл, Пенко Господинов - за водеща мъжка роля за Иполит Матвеевич Воробянинов в „Седемте стола“ по Иля Илф и Евгений Петров (реж. Дамян Тенев, Драматичен театър – Ловеч) и Весела Бабинова - за водеща женска роля за Анджела в „Пистолет в торнадо“ от Лорън Гъндърсън (реж. Васил Дуев-Тайг, „Театро отсам канала“) са вероятно сред по-познатите ни носители на наградите „Икар“.

Наградата за дебют получи актьорът Калоян Желев – за Кристофър в „Странна случка с куче през нощта“ по романа на Марк Хадън (реж. Боян Иванов, драматичен театър „Сава Огнянов“– Русе).

„Икар“ за режисура бе присъден на Боян Крачолов за „Петрови в грипа и около него“. Приза за поддържаща женска роля получи Александра Василева за библиотекарката, медицинската сестра и Персефона в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников (реж. Боян Крачолов, Народен театър). За поддържаща мъжка роля бе отличен Вълчо Янев за дядото във „Всичките наши тела“ по Георги Господинов (реж. Мартин Киселов, Драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол).

Приза за сценография спечелиха Борис Далчев (сценография) и Кънчо Касабов (костюми) – за „Хага“, за авторска музика наградата е за Милен Апостолов за „Преображението“, а за майсторско техническо осъществяване бе отличен спектакълът „Метаморфози“ по Овидий (Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград). В категорията за критически текст наградата бе присъдена на „Българският театър 1945-1989“ (сборник студии, автори Румяна Николова, Ани Топалджикова, Ромео Попилиев, Камелия Николова, Николай Йорданов, Албена Тагарева, Петър Денчев, Зорница Каменова, изд. фондация „Хомо луденс“, 2023).

Отличието за драматургичен текст бе за „Ботушът“ от Лило Петров. За постижение в кукленото изкуство беше наградена Наталия Гочева (за сценографиите на „Ясен и Омая“ от Петя Миладинова, реж. Ивайло Марков, Държавен куклен театър – Русе, „Пепеляшка“ по Шарл Перо, постановка – Боньо Лунгов, режисура и хореография – Константин Каракостов, Столичен куклен театър, „Студеното сърце“ по Вилхелм Хауф, реж. Тодор Вълов, Общински куклен театър – Благоевград). „Икар“ за куклен спектакъл е присъден на „Тайната на Ленхен“ по Михаел Енде (драматизация и режисура – Елица Петкова, Държавен куклен театър – Стара Загора).

Артисти „Валермо” – Валери Моцев и Светлана Стефанова, получиха награда за постижения във вариететното изкуство, а за съвременен танц и пърформанс - Галина Борисова в партньорство с Теодора Попова – за „Есмералда и Раймонда“ в „Топлоцентрала“.

Призовете за дублаж отидоха при Милица Гладнишка за Урсула в ,,Малката русалка“ и Васил Бинев за Казъм в „Златно момче“. Наградата на публиката бе в три категории - за най-добър съвременен танц и пърформанс - „Есмералда и Раймонда“, за най-добър куклен спектакъл - „Ясен и Омая“, и за най-добър драматичен спектакъл - „Пистолет в торнадо“.

Министърът на културата в оставка Кръстю Кръстев връчи награди от Министерството на културата – за куклен театър на Държавния куклен театър в Стара Загора и за драматичен театър – на Народния театър „Иван Вазов“.

Наградата за цирково изкуство, присъждана от Гилдията на цирковите артисти, бе за трио „Балкански“ (Тициано, Мари и Натали) за номера им ,,Летни кънки“, а трупата „Палячи“ получи отличие от Гилдията за атракционни и сценични изкуства за огнено-светлинния спектакъл „Пирокинезис”. Наградата за съвременна българска музика бе

Отличието за значим принос към българското куклено изкуство получи проф. Васил Рокоманов. Наградата „Икар“ за чест и достойнство получава сценографът и костюмограф Вечеслав Парапанов, за преподавателска дейност - доц. д-р Биляна Томова, а за изключителен принос към българския театър – Мария Каварджикова.

„Честит празник, хора на театъра! Аз съм получавал много награди. Най-специалната от тях се случи на премиерата на „Красавицата и звяра“ в Младежкия театър, където чух как един съвсем мъничък зрител попита: „Тя защо толкова се страхува от него“. Таткото отговори: „Виж колко е огромен, грозен, страшен“. По-късно – а сега пък го обича? Отговорът – защото разбра, че той има красива душа“, каза проф. Васил Рокоманов. Той разказа, че след това е последвал още един въпрос: „Какво е душа?“ „Оттогава, когато ме попитат какво правим в кукления театър, отговарям: „Търсим душите“, допълни проф. Рокоманов.

По време на церемонията беше излъчено видео на връчването на наградата „Икар“ за чест и достойнство от председателят на САБ Христо Мутафчиев на Вечеслав Парапанов. Сценографът и костюмограф благодари за отличието на Съюза на артистите. „Поздравления към моите колеги – хора, които са работили по декор, костюм и т.н. Винаги всичко е било интересно, макар и неразбрано. Но колкото е неразбрано, толкова ще бъде по-интересно“, каза Вечеслав Парапанов.

Мария Каварджикова, която прие „Икар“ за изключителен принос към българския театър, посочи, че дължи наградата на много хора – на своята учителка – проф. Надежда Сейкова, на семейството си. „Дължа го на колегите си актьори във всички театри, които съм обиколила. Благодаря им за партньорството, благодаря на режисьорите. Играла съм в прекрасни представления. И в други съм играла, и за тях съм благодарна. И на директорите дори благодаря“, каза актрисата, като отправи благодарности и към публиката.

Сред гостите на церемонията в Народния театър бяха вицепрезидентът на България Илияна Йотова, заместник министър-председателят и министър на външните работи в оставка Мария Габриел и др.

Следете новините ни в GoogleNews