Quantcast

Васо Гюров: Окупацията е достойна за уважение

Калоян Константинов Последна промяна на 16 януари 2014 в 13:33 4475 7

Вчера ви показахме новата песен на "Ревю", която е посветена на протестите и студентските действия през изминалите месеци. Днес на вашето внимание е авторът на песента - Васил Гюров, с когото разговаряме за създаването на "Свобода или смърт". 

 

С какво е свързана новата Ви песен "Свобода или смърт" - пряко със студентските окупации или с протестите в страната от последните месеци като цяло?

Тя се зароди преди около година-две, когато за кратко време ни напуснаха много достойни хора - повечето актьори. Протестите и студентите помогнаха да я довършим.

Заглавието и текстът описват една мрачна картина и правят връзка с времето на турското робство и борбата за освобождение - възможен ли е паралел между двете времена?

Текстът според мен е по-близко до сега отколкото до турското робство, но за съжаление паралелът съществува на всички нива.

Какво е мнението Ви за свалянето на започналата в началото си като "безсрочна до оставка на правителството" окупация в СУ и в други университети из страната?

Например окупацията - беше ясно, че ще бъде трудно. Както Априлското въстание - започнало с еуфория, впоследствие са останали единици, които накрая са предадени. Все пак окупацията е достойна за уважение. Не казвам "беше", защото тя се случва и в момента - на духовно ниво.

Дали подобни песни могат да постигнат нещо реално? Месеци наред мирни протести не постигнаха почти никакъв успех в това да изкарат повече хора на улицата, многобройните студентски оригинални театрални представления пред парламента и не само - актьорите в театрите след края на всяко представление заявяваха своята подкрепа за студентската окупация и протестите. Какво може според Вас да накара повече хора да проявят интерес към протестите и да се включат, ако толкова много културни способи не успяха?

Всяко време има своите песни и поезия. А това какво те постигат не може да се оцени веднага. Всеки отделен човек с действията си (ако има такива), допринася за общата картина. Актьори, студенти, преподаватели, всички мислещи хора променят с делата си Битието (а не обратното). Статията на Ивайло Нойзи Цветков ме накара да пусна парчето, което още не е завършено. То от своя страна може да събуди други енергии. Духът и словото винаги са били водещи за промените в историята, а че такива предстоят е ясно за всички. От нас зависи това да стане по- скоро.

Какво следва за Вас в професионален план, можем ли да очакваме още песни в подобен дух или "Свобода или смърт" е еднократно даване на глас и звук на мислите Ви за случващото се в България?

От "нас" може да се очаква всичко: например песента "Съединението прави силата", в която се пее за това как ще съединим телата, обитаващи тази сграда, с отдавна отлетелите им духове.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.01 2014 в 17:45

Априлско възстание, априлски пленум, априлски сърца – гербаджийките протестърки-уркопоторки се разтопиха от умиление, Васо, сичките 23 броя имам предвид...

17.01 2014 в 14:02

Професоре, има моменти, в които е по-добре да замълчите. А за Васо Гюров нищо няма да кажа, щото все едно Шамара да коментира Висоцки примерно, само това: Благодаря за емоциите!

17.01 2014 в 13:43

Айде Васо сета едно парче и за Тиквоча, малко чалгаджийско обаче, той по такива си пада. И възпей достойно ГЕРБ и Първа Частна Банкянска, организаторита на "протестите" и "окупацията". Записа си името и ти заедно с Веско Мариновuj...

17.01 2014 в 10:32

Колко оригинален начин да окрадеш Duran Duran - The Chauffeur.

17.01 2014 в 07:46

Страхотна песен, поклон пред Народни Будители като Васил Гюров!
Комунистическият геноцид ни лиши именно от тоя безценен човешки потенциал - дейците на Духа, и повсеместното изпростяване ни дърпа в калта всеки ден. Затова е и борбата вече 217 денонощия - последната битка между духа и калта. Ако я загубим ще потънем завинаги обратно в праисторическата тиня заедно с последните поколения измиращи българи.

16.01 2014 в 15:58

Васо Гюров е изключителен музикант и не му трябват никакви солфежи и други подобни простотии.Да си жив и здрав и музата да те спохожда често.

16.01 2014 в 14:41

Васко, Васко - супер си брат, и Нова Генерация беше легенда, и Кале, и Ревю... Ама за толкова много години, защо не взе да минеш през едни сериозни уроци по солфеж... То бива да е по-ъндърграунд, ама това гаражно пеене отива на тийнейджър, а не на "стар" музикант.