Симеон Славчев пред Nostrabet: Голът срещу ЦСКА беше по-специален, в един момент мислех да спирам с футбола

Nostrabet.com Последна промяна на 16 February 2022 в 15:16 1247 0

Новият халф на Локомотив София, Симеон Славчев, даде ексклузивно интервю за сайта Нострабет-ком. Бившият футболист на Левски потвърди, че голът му срещу ЦСКА през уикенда е бил с по-специална стойност, но добави, че радостта му не е целяла да обиди никого, защото той уважава историята и постиженията на „червения“ клуб. Полузащитникът се надява, че вторият полусезон ще бъде по-успешен за столичните „железничари“.

Славчев говори и за дългия си престой извън терените през последната около година и половина, в която беше преследван от редица травми и неволи. Той дори заяви, че е обмислял да сложи край на състезателната си кариера, но в крайна сметка е преосмислил, смятайки, че има още какво да даде на спорта.

Здравей, Мони! Започнахте по чудесен начин втория полусезон, с равенството 1:1 срещу ЦСКА. Показвате ли по този начин, че излизате за далеч по-убедителен втори полусезон?

Няколко пъти повтарям, че не обичам да използвам клишета. Мисля, че повече ни прилягаха трите точки от този мач. Също така смятам, че трябва да тренираме по-усилено и да постигаме по-добри резултати. Това е целта към момента – да натрупаме добър актив и да не мислим за зоната на изпадащите. Завишени са цели и се надявам, че резултатите ще са на ниво.

Ти вкара попадение срещу ЦСКА и се израдва подобаващо. По-специален ли е този гол за теб?

Може би да, предвид, че играх в Левски, е по-специален. Искам да кажа обаче, че това беше психологическа игра. ЦСКА има цялото ми уважение предвид историята и успехите на клуба, не целях да обидя никого. По-щастлив щях да бъда, ако това беше победен гол за нас.

Не за пръв път се разписваш срещу ЦСКА. Има ли повече мотивация у теб, когато излезеш срещу този съперник?

Определено мотивацията е по-голяма. Всеки играч, както и аз, знае, че е по-сладко да се играе в дербита, срещу по-добри играчи. Емоцията и зарядът са по-значими. Затова е по-сладко. Срещу когото и да играем обаче е важно за мен да се докажа и да се представям добре, опитвайки се да си върна игровата практика. Знаете, последната над година имах доста контузии и лош късмет в това отношение. Липсваше ми игровият ритъм и мачовете. В момента целта е да се докажа във всяка тренировка и мач и да изпитвам удоволствие от играта.

Преди броени седмици стана част от тима на Локомотив. Как се стигна до трансфера и защо избра точно този тим?

Господин Иван Василев ми звъня преди време, имахме и разговори. Исках да покажа, че думата ми тежи на място, тъй като по онова време имах договор с Левски. Казах му, че в зависимост от това как се развият нещата, той ще е първият човек, на когото ще се обадя. В крайна сметка разтрогнах с Левски и бързо подписах с Локомотив.

През последните две години ти се насъбраха много травми и малко мачове. Колко трудно беше за теб да не си постоянно в игра и да имаш толкова здравословни проблеми?

Имах огромното желание да играя за Левски, затова и избързвах със завръщането на терена. Исках да помагам на отбора, дори и невъзстановен. Не се знаеше накъде щеше да отиде клубът, така че исках просто да съм полезен. Вместо това обаче нито помагах на себе си, нито на отбора. За периода ми в Левски не помня момент, в който да съм бил напълно здрав.

Първо счупих пръст на крака и после претърпях операция. Заради избързване скъсах бедрен мускул, като след това ме повтори тази контузия заради припряност. След това влязох в някаква форма и ме удари Ковид. Изкарах го сравнително тежко и получих забрана да тренирам в рамките на два месеца. След като ти се насъберат толкова неща за около година ти е нужно доста време, за да си върнеш физическата и спортно-техническата форма. Заради тази липса на късмет ме е яд. Беше тежък период, но сега съм фокусиран да си възвърна нивото.

Минавали ли са черни мисли през главата ти за отказване?

Няма да излъжа, мина такава мисъл. Около октомври месец особено. Когато разбрах, че нямам място в Левски, бях доста наранен и разочарован, тогава ми минаха такива мисли. Приех решението обаче. Не мога да кажа, че съм преосмислил нещата, защото решението не беше категорично, но се съвзех и реших, че има какво да постигна, все още.

Все още си само на 28 и пламъкът бушува у теб. Цел ли е да се опиташ да излезеш за един последен път в чужбина?

Представям си, че има няколко крачки пред мен, преди да мисля за нещо подобно и не бива да избързвам. На първо време, трябва да работя и да се докажа в Локо София, за да се покажа и на родна сцена. Целта на всеки футболист е да играе на по-високо ниво, разбира се. Това не е първостепенната ми цел засега, но на първо време трябва да си извоювам правото да играя отново зад граница.

Ти си сред последните играчи, които успяха да се задържат по-дълго в чужбина и да се утвърдят. Защо младите изпитват толкова трудности, за да се интегрират в тимовете си извън България?

Да, много по-различно и по-трудно е в чужбина. Манталитетът, изискванията, тренировките – не може да си дадеш сметка за тези неща, докато не си се сблъскал от първо лице с тях. Също така, някои хора мислят, че в чужбина парите растат по дърветата, но това не е така. Необходими са много лишения и усилия. Манталитетът е главната пречка пред футболистите, за да се докажат зад граница и да останат там за по-дълго време.

Кариерата ти започна като част от един доста младолик състав на Литекс преди около 10 години. Какво беше усещането да играеш под ръководството на Христо Стоичков още в самия старт на професионалния си път?

За това съм изключително благодарен на Литекс като клуб, на ръководството и треньорите в школата. За Христо Стоичков не давам да се казва нищо лошо. Изключителен човек, който ми е дал много и с когото и до ден днешен поддържам редовна връзка. Той ми дава често съвети и се явява като мой футболен баща. Без него нямаше да съм това, което съм сега. Види ли той уважение, то и той ще покаже подобно. След това ще се раздаде напълно за теб. Трябва му малко, за да покаже същността си – на един много добър човек.

Да поговорим и за националния отбор. През последните години ти беше активна част от състава. Поставяш ли си го като цел отново да попаднеш в полезрението?

Определено, това е част от стълбата, за която говорех по-рано. Възможността ще дойде, ако съм упорит и си го заслужа. Това е едно от нещата, на които се надявам, със сигурност.

Последната година беше преходна за представителния ни тим, който минава през сериозен процес на подмладяване. Как гледаш на това и правилна ли е насоката?

Това е един много интересен процес за националния отбор. Подмладяването не трябва да става насила, всеки трябва да си заслужи мястото. Не, че сега не е точният момент. Помня, когато в Литекс успяхме да пробием много млади играчи, че всички се бяхме доказали в юношески и младежки гарнитури. Никой не дойде да ни каже, че ще играем, защото сме млади. Ако заслужаваш да играеш, то ще се случи. Затова в онзи период Литекс даде толкова футболисти, които след това излязоха в чужбина и бяха гръбнака на националния отбор. Това е начинът. Хубаво е да има подмладяване и ако е подплатено с представяния, то това ще е оптималният сценарий.

И за финал, Мони – какво си пожелаваш в идните месеци?

В личен план си пожелавам да съм здрав. В професионален си пожелавам повече щастливи футболни моменти и разбира се още здраве, защото следвам принципа, че невъзнаграден труд няма. Това мога да си пожелая.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови