Когато отидох на уговорената среща с Патрик Смитьойс за това интервю, той се беше надвесил над един чертеж заедно с архитектката Мони. „Нека тук има едно кръгово, колите трябва да намалят скоростта, ще играят деца“, помоли Патрик. А после се обърна към мен: „Каузите харчат пари, които първо трябва да изкарам“. И благодари, че ще имам ухо за неговите думи за цял час.

Всъщност това е третият ни сериозен разговор. Първия проведохме в колата му, докато пътувахме заедно през март за изкачването на връх Стража – една инициатива на туристическото дружество на град Трън, срещу златната мина в района. Тогава Svоbodni.bg беше само идея, но от онези, които палят искри в очите. Знаех, че това е нещо, което искам да подкрепя. Няколко месеца по-късно трънчани спечелиха референдума срещу златната мина, а сериозна роля за това имаше и Патрик, който беше обикалял със своя документален филм за златодобива в България от село на село, обяснявайки защо не е добре една частна фирма да вади златото от местността.

Втория си разговор проведохме през април в местността „Шаварите“ – едно чудно място край язовир „Искър“, което Патрик иска да превърне в образователно-развлекателен екологичен център. Запознах се с един от Свободните – шеф Ивайло Петков, с когото лесно намерихме общ език, заради общата си любов към българските домати. Идеята вече правеше първите си стъпки.

Седем месеца по-късно на сайта има 35 интервюта с най-различни българи – мъже и жени, възрастни и по-млади, предприемачи, учени и активисти. Какво е общото между тях и какво следва? Нека дадем думата на двигателя на проекта „Свободни“ – холандеца с българско сърце Патрик Смитьойс.

Сайтът ти се нарича svobodni.bg, затова ми се иска да те попитам първо как ти разбираш свободата?

На първо място искам да подчертая, че свобода не означава свободия. Че човек може да бъде свободен само в едно свободно общество, тоест свободата върви с определени отговорности и задължения. Както и с уважение към свободата на другия. Свободата е “mindset” (начин на мислене), вътрешната воля да създадеш път за щастие и развитие. Но не само за себе си, но за цялото общество. И в България виждам, че има още какво да се прави в тази посока.

В България бедността е огромна и средна класа почти няма. Албер Камю казва, че „мълчанието в едно общество се налага и чрез икономическо, и чрез полицейско потисничество“. Твоят коментар?

Трудно ми е да коментирам. Разбира се, от една страна е трудно да бъдеш с широк кръгозор, ако мислите ти са заети с това какво да сложиш на масата тази вечер. От друга страна, и богатите хора в България са заети най-вече със себе си и със собствения си комфорт. Така и повечето хора на запад. Силно се надявам, че ние тук въпреки всички трудности и мъки ще видим, че и “западният” модел ще се спъне. Затова е необходимо да търсим заедно един по-устойчив начин на развитие. България има всички дадености за това. Това е една от причините за решението ми никога да не мръдна от тук (усмихва се).

Приемаш ли себе си като журналист всъщност?

Доколкото журналистът трябва да представи винаги противоположните гледни точки – по-скоро не. Аз просто обикалям като любознателно дете и задавам въпроси. Имам вътрешно убеждение как трябва да изглежда едно перфектно общество и търся хора, които с техните каузи и знания покриват ключовите части, важни за изграждането му. Слушам внимателно и водя дълбоки и смислени разговори с всеки един човек, с който се срещам по пътя си в тази мисия. И ако съм установил, че истински уважавам човека отсреща и съм съгласен с неговата визия и кауза, го приемам за мой приятел. Даже му ставам голям почитател. Така и с моите филми – обикалям, питам, мисля и накрая правя моя си извод.

Но това всъщност е журналистиката в най-чистата й форма, такава, каквато би трябвало да бъде, но за съжаление все по-рядко се среща.

Е, тогава явно съм от червената книга на изчезващите журналисти.

Как подбираш хората, които да участват в проекта?

С женската си интуиция (усмихва се). Просто преценявам, че някой човек има да каже нещо интересно, че сме от една кръвна група с него, че имам какво да го питам, и тогава правим интервюто. Между другото, внимателно проучвам всички хора, които каня за интервю, виждам се с тях няколко пъти, често и на терен, отивам да ми покажат какво правят и най-вече слушам. Няколко от интервютата отпаднаха, защото впоследствие се оказа, че при тези хора има неща, които не отговарят на моите критерии. Понякога става въпрос за почтеност и морал, но най-често се оказва, че въпреки благородните им каузи хората не умеят да водят диалог с другия. Смятат, че тяхната кауза е най-важната или че техният път е единственият. За жалост, именно това е главната причина да се въртим в омагьосан кръг вече 30 години. Качествени хора има, но егото тежи прекалено много.

Прави впечатление, че се стремиш към равен брой мъже и жени участници. Случайно ли е това?

Изобщо не е случайно. Бих искал да включа дори и още повече жени. Именно заради това, което ти казах. При тях егото не е на първо място. За жените по принцип важно е благото на семейството, на групата, на колектива. Сигурен съм, че ако имаше поне 50% жени на всички ръководни постове на световно ниво, нямаше да има войни, глад и този отвратителен дисбаланс между бедни и богати.

Има ли една тънка червена нишка, която се прокрадва през всички или през повечето разговори?

Да, това е загрижеността за България, за обществото като цяло. Участниците в проекта са хора, които са превъзмогнали личните си интереси, осъзнали са, че материалните придобивки не са най-важното нещо и че за да е щастлив човек, той трябва да живее в щастливо общество, което се развива градивно. Никой не може да е щастлив сам за себе си. Освен това, всички Свободни са мечтатели. Хора, които избират по-интересния и често по-перспективния път. Този път винаги е по-труден и дори по-опасен, но това не им пречи. Всички Свободни са хора с невероятна воля. Хора с много силни характери, без обаче да налагат своето на останалите. Умеят да накарат другите да видят смисъла и логиката в това, което правят, и по този начин ги привличат.

Разкажи ни някоя любопитна случка от вземането на интервюта.

О, най-забавно беше, когато снимахме едно земеделско летище със самолети за пръскане, около град Тервел и започнаха да стрелят по нас. Недей да ходиш в Тервел, там стрелят по хората без предупреждение (усмихва се). Такива екшъни има често, но за мен следното беше много по-обезкуражаващо. През лятото седнахме с Бойко Атанасов, за да ни разкаже за „великата“ тройка в държавното управление и за практиките в съдебната система. Слушайки този разказ на следователя момичето, което ми помагаше в този момент с интервютата, до такава степен се отчая, че не след дълго ни напусна. Просто не издържа, когато разбра срещу какво зло сме се изправили.

Патрик с Ивайло Шопски

В много от случаите хората дават общи насоки, но има и конкретни предложения, например европейски прокурори да се намесят в България. Оптимист ли си относно желанието и възможността на ЕС да ни помогне с наши, вътрешни проблеми?

Оптимист съм относно желанието на Европа да помогне. Говорил съм и с холандски депутати, и с евродепутати. Много чуждестранни компании са идвали тук, политици също, но виждат как единствената цел на поканилите ги е да им замажат очите. Водят ги по нощни барове и ресторанти, забавляват ги с надеждата да не им се налага да отговарят на неудобни въпроси. Чудесна идея е да си внесем чуждестранни прокурори. Но нали някой трябва да ги покани и да им даде правомощия. Кой ще го направи? Кой от управляващите има интерес да има нормална съдебна система?

Има ли известен политик или друга известна обществена фигура, която си искал да интервюираш?

Политик със сигурност не. Всъщност познавам един-двама, които наистина са много свестни. Единият даже има чудесна идея за възраждането на българските села, но засега не иска. Всъщност той е единственият човек, който до този момент ми е отказал интервю. Каза ми, че няма да е нито в моя, нито в негова полза. Добрите хора са под прицел в България, така го разбирам…

Разкажи ни малко повече за екипа, с който правите проекта?

Имаме две чудесни фотографки, Ивелина Чолакова и Ваня Филипова, те работят за каузата като доброволки. Отскоро към екипа ни се присъедини и Тихомира Методиева – Тихич. За интервютата ми помага Наталия Петрова, бесарабска българка, завършила журналистика в Софийския университет. Наталия сама ме намери и предложи да помага за сайта. Тя приема мисията на Свободни като лична мисия. Паснахме си добре, защото и двамата обичаме България, но имаме и външния поглед към нея.

Мисията на сайта е да покаже, че България има активни и свободно мислещи хора. Но дали в един момент ще започнеш да интервюираш и български емигранти, които са активни относно случващото се в родината?

Едно от първите ни интервюта беше с Елица Йорданова от българското училище в Холандия. Тя наистина прави нещо чудесно, защото благодарение на хора като нея българските деца в Амстердам пазят своята култура и своя език. Има много българи в чужбина, които искат да помагат на България и всъщност чрез финансовата подкрепа за роднините си вече го правят, и то значително. Въпросът е, че общата картина в държавата не им дава много надежда и реално няма сламка, за която да се хванат. Аз все още не виждам реална организация, към която те да се присъединят. Но кой знае, Ботев се е върнал от Румъния, други ще се върнат от Европа и Щатите… Именно с мисията Свободни искам да покажа най-важното, а именно че в България ги има хората, които могат да ни покажат пътя. Има ги свестните хора във всяка важна за държавата сфера.

Всъщност аз имам леко разногласие с доста от моите съмишленици за контингента, който реално може да наложи промяната в България. Често се говори за младите хора, че те са ни надеждата. Да така е, но те са втората линия. Повечето от тях засега имат други интереси – да учат, да видят света. Тепърва ще мислят за деца, жилище, кредити... Малко от тях имат това обществено мислене. Нормално е. В Холандия не е по-различно. Отговорността към другия, загрижеността към обществото – това са теми, които навлизат в съзнанието на един човек след 30-35 годишна възраст.

Затова мисля, че има един друг, много ценен контингент хора, които може да промени играта в България. Това са хората, които са емигрирали в зората на демокрацията и вече 20-25 години работят на запад. Те са финансово независими, имат и енергия, и опит и знания, които да предадат на следващото поколение. Тези хора са изключителен шанс за България.

Наскоро помоли хората за помощ с проекта Свободни и мнозина всъщност се отзоваха. Каква точно помощ очакваш?

Да, бях много щастлив, че над 200 души се отзоваха на призива ми. Това означава, че чувството на солидарност вече се е събудило и искам да им кажа едно голямо Благодаря от страниците на „Офнюз“. Голямото предизвикателство сега е да намерим за всеки човек най-подходящата роля. Не сме направени по калъп. Всеки човек е различен и ще бъде най-полезен с нещо индивидуално. Получихме много писма и имейли с добри идеи и сърдечни пожелания. Трогнат съм и това ми дава кураж да продължаваме по този път.

В момента на сайта има близо 35 интервюта, колко би искал да станат и дали има нещо като крайна цел?

Да станем мноооого! Не знам дали имам време да направим интервюта с всички, но имам още сектори, за които търся хора или визия, ако щеш. Всъщност в името на своето семейство искам да разбера дали заедно с почтените и умните хора в България можем да измислим общ план за страната. Просто да знаем, че няма да станем филиал на Афганистан в Европа.

Това ми е мечтата. С качествените хора в България заедно да измислим бъдещето на най-красивото кътче в Европа, да седнем на една маса. Да се съсредоточим върху това, което ни обединява, вместо върху това, което ни дели. И, в края на краищата, не би трябвало да е много трудно. Имаме всички природни условия, не сме кой знае колко народ и знаем, че българинът може с 2, и с 200. Ако имаме 20, ще сме доволни.

Но пътят е дълъг и ме натъжава, че всички водещи в процеса на възраждането избират възможно най-глупавия подход. Десетки партии има в България, създадени от един, който е видял светлината и очаква другите да тръгнат след неговата идея. Други правят кастинг – преценяват зад бюрото дали CV-то на отсрещния човек ги устройва. А всичко започва с човечност, разбиране и уважение към работата на другия. Моделът на „силния“ лидер и 80% дебили след него ще изчезне заедно с Борисов. Има много ценни хора и те могат да направят чудеса за България. Първата стъпка е да покажем кои са. Това е идеята на платформата www.svobodni.bg

Но не искам просто да направя сайт със стойностни хора и красиви снимки. Искам тези хора и техните послания да са видими и извън интернет. Лицата им, делата им да стигнат до всяко затънтено кътче на България. Да видят и възрастните хора на село, че има благородни българи, които мислят и за техните проблеми. Сигурен съм, че това ще вдъхне тази надежда, от която цяла България има нужда. Ще отнеме време, както и много енергия и средства, но ще успеем. И каня всички желаещи да се включат в тази кауза.

Благодаря ти, Патрик, от сърце за това интервю. И желая успех на мисията ти.