Quantcast

"Невежеството ни прави съучастници във войните, които се водят близо до нас"

Елена Йончева пред OFFNews.bg

Димитър Генчев Последна промяна на 07 април 2015 в 19:25 8933 11

Елена Йончева e aвтор на десетки документални филми, разследващи политическите събития в Босна, Косово, Македония, Русия, Чечня, Афганистан, Северна Корея, Алжир, Колумбия, Ирак, Иран, Сирия, Сомалия, Турция, Украйна. В момента е водеща на публицистичното предаване „Оригиналът “ по TV7, заедно с Иван Гарелов.

Елена Йончева коментира пред OFFNews ключовите събития в световната политика от последните седмици - преговорите по иранската ядрена програма, стратегическия за много от основните играчи конфликт в Йемен, както и заплахите, които идват към Европа от Либия и поредните варварства на ислямистите. 

Елена, да започнем с една от най-важните световни новини, а именно очертаващият се успешен край на преговорите по иранската ядрена програма. Каква е тежестта на тази развръзка в глобален аспект и какви проблеми се очаква тя да разреши?

Според официален Вашингтон споразумението намалява значително риска от поредна война в Близкия Изток. Това мнение изразяват лидерите на всичките шест преговарящи страни с Иран. На фона на нарастващата вероятност от военни удари между Израел и Иран, ако следваме риториката в Тел Авив и Техеран, това несъмнено е дипломатически успех. Защото трудно можем даже да си представим реалния мащаб от евентуални ядрени удари в Близкия Изток. Последствията биха били катастрофални.

Ястребите в САЩ считат, че държавният секретар Джон Кери е направил прекалено много отстъпки, мотивиран от желанието да заеме почетно место в историята на дипломацията. Колкото до противниците на споразумението в Израел, те пък казват, че договорът представлява заплаха за съществуването на страната им. Премиерът Нетаняху дори обяви, че резултатът от преговорите в Лозана "ще усили агресията и терорът на Иран в Близкия Изток". Тези дни израелският финансов министър Ювал Стейниц, който наблюдава преговорите, съобщи, че Израел продължава да обмисля военни удари като последно средство за предотвратяване на появата на иранска ядрена бомба.

На този етап е прието рамково споразумение по замразяване на Иранската ядрена програма. До 30 юни трябва да бъдат подписани техническите анекси, да бъдат приети мерките за международен технически надзор. Според проектодоговора Иран ще намали със 75 процента инфраструктурата си за обогатяване на уран, като количеството ще бъде под нивото, необходимо за създаването на ядрено оръжие. Страната поема задължението да намали запасите от обогатен уран от 8 тона на 300 килограма.

Къде обаче тук са подводните камъни? При преговори от такъв мащаб всички страни имат скрити карти.

Светът няма право да откаже на Иран да развива своя ядрена програма за мирни цели. Страната се нуждае от електроенергия. Но се предполага, че Иран разполага и с необходимата технология за производство на атомна бомба. Големият въпрос е - доколко ще бъдат надеждни механизмите, които ще контролират иранската ядрена програма. Ще могат ли международните експерти да гарантират, че Техеран няма да премести ядрените си мощности на някое тайно място.

В същото време трябва да отчитаме, че през последното десетилетие се създават различни коалиции на желаещите международни военни интервенции, заобикаляйки Съвета за сигурност на ООН. Това мотивира някои държави към разработването на свои ядрени програми, макар и като политика на сдържане. Те считат, че това е единствената им гаранция за сигурност.

Двойните стандарти в политиката, където правото е на по-силния, не е най-успешният начин да убедиш някой да се откаже от разработването на атомно оръжие. Израел, например, никога не е отричал, както не е и потвърждавал притежаването на атомна бомба.

Доколко основателни обаче са страховете именно на Израел и защо тази държава протестира срещу подписването на споразумение с Техеран? И могат ли да се влошат още повече отношенията между Тел Авив и Вашингтон, особено като се имат предвид острите изявления на Нетаняху по този въпрос?

Израел не вярва, че Иран ще се откаже от военните елементи в ядрената си програма. Според Тел Авив отпадането на санкциите само ще влее огромни приходи в иранската икономика - очакванията са за 50 милиарда долара. Високопоставен ръководител на израелската отбрана, генерал майор Яков Аминдор, предупреди: "Трябва да се знае, че иранците ще действат срещу Израел навсякъде, независимо от мястото и времето".

В израелската преса, по повод споразумението с Иран, могат да се прочетат ето какви заглавия - "Обама против Израел - грешка на президента или зла умисъл?" ("Polosa"), "Обама предаде Израел, за да угоди на Иран"("NRG").

Мнозина израелци считат, че са предадени. "Сега, когато е ясно, че Обама хвърли Израел под колелата на близкоизточния камион, всички ние трябва да прозрем - нас ни предадоха" - пише NRG. Медиите отиват и още по-далеч, като сравняват подготвяното споразумение с това между Чембърлейн и Хитер. "Иран, за разлика от нацистите, е близо до създаването на атомна бомба. Така че Обама води света не само към Трета световна война, но и към Първата ядрена война" ("NRG").

Допълнително напрежение между САЩ и Израел допринесе и публикацията във "Wall Street Journal". В нея неназован високопоставен чиновник от Белия Дом съобщава, че Израел е шпионирал американските представители на преговорите с Иран с цел да предотврати подписването на споразумението. Така, според източника от администрацията на президента, Израел е разбрал за тайните клаузи в подготвяния договор, според който Иран си запазва правото на 6500 центрофуги, както и усъвършенствания модел IR-4.

Как би се отразило подобно споразумение на световната икономика след отмяната на санкциите срещу Иран? Още няма подписан договор, но вече цените на петрола май тръгват надолу?

Още от 1971 година на Иран са наложени поредица от санкции - от САЩ, ЕС, ООН. Страната е изолирана от глобалната банкова система.

Постепенното премахване на санкциите ще генерира милиарди приходи не само за иранската икономика, но за бизнеса и в Европа, и в САЩ. Предполага се, че това ще промени баланса на икономическите сили в региона. Иран ще се върне в световната икономика. Очаква се през следващите години страната да има ръст на брутния вътрешен продукт със 7-8 процента. Търговията между Иран и ЕС за 2014 година е била за 7,6 милиарда долара. За 2018-та прогнозираният ръст е 400 процента. Иран ще увеличи добива и износа на нефт и газ, което може наистина да доведе до намаляване цената на горивата.

Да допуснем, че тези преговори имат щастлив край и напрежението, поне в ядрената област, бъде намалено значително. Какво обаче развитие могат да имат останалите тежки проблеми в региона, много от които са свързани отново с Израел? Иран е обвиняван, че въоръжава „Хизбула” и други ислямистки групировки в Ливан и Сирия, които са съседни на Израел, и че изгражда нещо като ос около тази държава, а напоследък на сцената все по-видимо излиза и Йемен, където кръвта тече като река...

Известни са изказвания на ирански депутати, според които Техеран контролира Дамаск, Багдад, "Хизбула" в Ливан и Йемен. Югоизточната част на Йемен се контролира от шиитските милиции, които превзеха столицата Сана още в края на миналата година. Шиитите в Йордания са около една трета от населението на страната. Случващото се в Йемен е особено актуална тема днес и затова да поясним за какво става дума там.

Няма доказателства, които да сочат, че Иран подпомага бунтовниците хуси в тази страна. Но след като йеменският президент Хади беше отстранен от власт, между Йемен и Ирак бяха създадени директни граждански самолетни линии. Става въпрос за 48 полета седмично. Съществуват подозрения, че те се използват за пренос на оръжие. Но Йемен няма проблем с оръжията. Страната е на второ място, след САЩ, по количество на оръжие на човек от населението.

Нещо повече. Наскоро вестник "Wahington post" излезе с информация, че Пентагонът е изгубил доставка в Йемен на оръжия на стойност 500 милиона долара. Това е потвърдено и от членовете на американския конгрес. Не се знае точно къде е това оръжие. Предполага се, че част от него вече е на разположение на шиитите хути, а друга - на "Ал Кайда" в Йемен. Последните успяха и да завоюват бивша военна база в южната част на страната.

Йеменските шиитски милиции са превзели пристанищния град Аден и са на път да установят контрол над стратегическия Мандебски пролив. И там е заровен ключът. Това е мястото, което свързва Индийския океан с Аденския залив на Червено море. През този пролив, широк около 30 километра, преминават танкерите с петрол - от Персийския залив, през Суецкия канал, за Европа, САЩ и Азия. Става въпрос за 3,2 милиона барела дневно! Който контролира пролива, той контролира и в значителна степен цените на петрола. Поради тази причина президентът Хади неотдавна каза: "Ако Иран вземе под свой контрол Мандебския пролив, няма да има нужда от атомна бомба".

Това обяснява и широката арабска коалиция от десет държави, начело със Саудитска Арабия, които започнаха въздушна военна офанзива в Йемен. Очаква се да бъде предприета и наземна операция. Риад е разположил на границата с Йемен около 150 000 бойци. Целта е отстраняването на шиитските милиции от власт и връщането на сунитския президент Хади.

Интересно каква ще бъде позицията на Русия при падане на ембаргото срещу Иран? Съвсем наскоро Техеран и Москва подписаха споразумение за военно сътрудничество, целта на което е „да се борят срещу външната намеса в региона”. Казано ясно, това означава срещу САЩ. От друга страна Москва обяви, че заради санкциите е загубила от недоставено оръжие на Иран 14 млрд. долара.

Преди месец делегация на шиитското движение хуси беше на посещение в Москва, където са се водили преговори за възможна разработка на йеменски нефтени находища от Русия в замяна на официалното признаване на новите йеменски власти. Китай контролира 8 процента от добива на нефт в страната, но иска да разшири своето влияние. Още през 2013 година Пекин започна преговори с Йемен за предоставянето под наем на йеменските пристанища на китайските военно-морски сили. САЩ също имат амбиции, които са предимно в сферата на добива на газ. Много интереси, много въпроси...

Можем ли да говорим за „нова мода” при ислямистите? Например, защо според теб те направиха това жестоко клане точно в Тунис, точно срещу чужденци и точно в музей? Не е ли причината в това, че Тунис отказва да приеме  джихадистките "ценности", превръща се в светска държава, а и наред с Алжир затвори границите си за бежанци от Либия и други страни от региона?

Желанието на "Ислямска Държава" за експанзия е в основата на тези нападения - жестоки, зрелищни, защото това е инструмент за всяване на страх. Техният апетит нараства. "Ислямска държава" започна с контрол над територията на Ирак, след това те включиха и земите на Леванта - източното крайбрежие на Средиземно море. Вече контролират част от Северна Африка. В някои медии дори се появяват географски карти на "Ислямска държава, обединяващи земите, които някога са били в границите на Ислямските халифати.

Как да тълкуваме поредните заплахи на ислямистите да разрушат Айфеловата кула, Статуята на свободата и много други архитектурни и исторически паметници? Те вече унищожават такива в Ирак, които нямат нищо общо с християнството.

"Ислямска държава" иска да се върнат традициите на ранния ислям. Те считат, че покварата, нищетата, несправедливостта - всичко това са продукти на модерния свят. Вярват, че всичко привнесено в исляма след пророка Мохамед, трябва да бъде унищожено.

Все повече се говори, че Турция подпомага ислямистите като транзитна територия и дори като доставчик на оръжие. Срещу това реакция няма нито от Европа, нито от САЩ. Как да тълкуваме такова поведение?

Не е тайна, че през територията на Турция за Сирия преминават както ислямисти, така и членове на Свободната Сирийска Армия (ССА). Пренася се оръжие.

Когато бях за последен път в Сирия, тези канали се използваха активно. Проблемът е, че все повече членове на ССА преминават на страната на "Ислямска държава", заедно с въоръжението си.

На турска територия, в град Райханли, на границата със Сирия, има лагер за подготовка на бойци от ССА. Информация за това излиза както в турските медии - от журналисти, от опозиционни политически лидери, така и от Вашингтон. Голям скандал предизвика изказването на американския вицепрезидент Джо Байдън, а именно, че Турция спонсорира и въоръжава екстремистки организации в Сирия, че тонове оръжие преминава от турска територия. Турският президент реагира гневно и Джо Байдън беше принуден да се извини.

Защо се игнорира изключително тежкия проблем с Либия, където държава на практика няма, а в същото време ислямистите се канят да изпратят от там 5000 терористи в Европа, скрити сред бежанците, които да потопят Стария континент в кръв? И тук обаче продължава да няма почти никаква реакция нито от Европа, нито от САЩ.

"Ислямска държава" контролира вече около 60 процента от средиземноморската граница на Либия. Това е южната граница на Европа. Става дума не само за каналите на оръжия, но и за каналите за нелегални имигранти към Европа. Въпросът е защо бяха разрушени авторитарни, но светски режими в Либия, Ирак, за да бъдат заместени с десетки ислямистки организации. Кой има полза от това?

Каква е най-разумната позиция на Европа и САЩ при тези нестихващи конфликти и роене на все нови и нови терористични групировки?  Могат ли Брюксел и Вашингтон да бъдат просто посредници, или бавно но сигурно се приближаваме към нова тежка и кървава война в Близкия Изток?

Принципът на "Разделяй и владей" не е нов като политически механизъм и като начин на контрол. Преди време създаването на чудовището "Ал Кайда" обслужи определени интереси, след което се изроди и тръгна срещу своите създатели.

"Ислямска държава" се бори срещу Асад в Сирия. Но тази структура се разраства, обхваща Северна Африка, към нея се присъединяват все повече ислямистки групировки. Тя има свои амбиции, гледа към Европа, разширява геополитическата си карта. Как можем да се противопоставим на това? Демокрацията изисква повече почтенност. Като започнем поне с добронамереното говорене...

Като член на ЕС България също трябва да се чувства под заплаха, която въобще не е за подценяване. Още повече, че от огнищата на тероризма ни дели само една Турция. Адекватна ли е според теб политиката на страната ни по отношение на бежанците, които при разрастване на конфликта в Либия и останалите страни от Близкия Изток със сигурност ще са десетки хиляди?

Бежанците са следствие на всичко, което се случва. Ние не можем да се борим срещу тях. Можем да се опитаме да пренасочим потока, да сложим огради, да им създадем по-достойно битуване. Не бежанците са нашето слабо място, а ние самите. Ние сами сме най-голямата заплаха за самите себе си. Каква външна политика водим, честни ли са политиците с нас? Или предпочитаме да не задаваме въпроси. Невежеството не ни оправдава. То ни превръща в съучастници на войните, които се водят близо до нас.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.04 2015 в 13:26

Другарю Генчев, интервюирате "интересни" хора. Или може би "интервюирате" е неправилният глагол, по-скоро ви плащат за ПР. Да, точно толкова е очеизвадно. И - не, не Ви е виновен полковника за това, че тенденциозно го правите, словоблудствайки с хора, чието прашасало самочуствие и мухлясали идеи имат нужда от позабърсване. Виновна е ежедневната нужда от пари, както и до голяма степен манталитета, запазена марка за хора, продаващи телата си...или душите си.

09.04 2015 в 11:15

@Димитър Генчев,
Пyтkо миризлива, след като лакейското ти интервю с другата, дето не е добре с тиквата, Фотошопнатата Филипова, те очерта като завършен олигофрен наистина ли си вярваш, че кокошиненето и кудкудякането ти тук ти дава някаква реабилитация? Пикая ти на суратя и на истеричното ти "возмушчение":) В друг постинг и на друго място си получи достатъчно и нервьозния лад на скромната ти словесност покава че добре си го получил. Айде, МЪна, че не мога да ти трая сълзливата продажност!

09.04 2015 в 09:59

Ето едно интервю от категорията „излишни интервюта с неподходящия човек“. Възмутително интервю с повърхностна КОКОШКА, която се прави хищна птица!

Това интервю е миш-маш от истини, полуистини и чисти глупотевини! За интервю като това трябва ум, знания и аналитична мисъл! Ленче, я иди да правиш предаване „На кафе с Ленчето“ и остави анализите на тези, които ги могат.

08.04 2015 в 23:56

Полковник, нямам никаква идея на чия армия си полковник. Може да е на Квантунгстката армия. Но знам, че си леке. А си леке, защото никой полковник не се крие като насран плъх, като теб. Не мога и не искам да влизам в твоята стилистика на форумен боклук. Очевидно е, че ти, полковник, имаш някаква половинчата култура и това адски те подвежда. Ти, някога, вероятно си искал да станеш и полковник. Да, ето стана, ти си полковник, но само в собственото си въображение. Коя армия би се подчинила на олигофрен, като бре, полковнико? Сега да смекчим тона - що не си легнеш, не знам как злобата се превръща в одеало, но все пак допускам, че ти си още спасяем

08.04 2015 в 11:56

божей....

08.04 2015 в 11:42

Докога ще я интервюирате тази руска шпионка с майка рускиня и баща....????
Доказала е пристрастията си публично!

Какво ни интересува какво мисли Йончева за това или онова?

08.04 2015 в 09:22

тази същата ли е била евентуална Станишева??? Личи и.

08.04 2015 в 01:02

...Има истински анализ от Мохамед Халаф от ПРЕДИ постигане на ПРЕВАРИТЕЛНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ, редно би било и коректно, след като това споразумение тип "Мюнхен '38" както го наричат републиканците в САЩ и Израелците, ПАК него да помолите за рекапитулация, прогноза, евентуална корекция...ОБОБЩЕН анализ...така правят сериозните медии. За коментари - търсят познавачи и експерти а не рекламни лица на кисело мляко и салонни кореспонденти.

07.04 2015 в 21:12

не ad hominenm, А ad veritatem in ordine! Не заради човека, А поради реда на истината - интервюто бъка от зле подредени цитирания:
*Ювал Щайниц е министър по стратегическото планиране и разузнаването, а не е външен министър!
*Генерал майор от запаса има Яаков Амидрор, а не АмИНдор, Помодор или Калофер:) и е директор доколкото помня, на колежа по национална сигурност в Израел, (да не се бърка с библиотекарския институт в софия:)).
...и т.н. и т.н......

....................................................
При възможността да се вземе анализ от Мохамед Халаф - да се търси Елена Йончева - ми се вижда несериозна работа, отбиване на номера - или желание да и се даде некой хо-хо-рарче. Иначе, като се изключат горе-долу правилните цитирания от клипинга на МВнР -най вече рускоезичния превод на NRG (Energy). - всичко останало говори за дълбоко непознаване на темата. Да е жива и здрава Е.Й.:)) Днес Близкия Изток , утре Млякото Данон, А защо не и Млечния път. Да е жива и здрава и да ни весели с екзотики и небивалици, че сал една Татяна Дончева не бива!

Иначе от самото интервю лъха на цинизъм, морален релативизъм и желание аятоласите-козеебци и резачи на клитори да се поставят на една морална плоскост с Израел - единствената нормална страна в Ориента. Но антисемитката там не е ходила, за какво и трябва! Нали има нагласени снимки от Ирак и Сомалия.

07.04 2015 в 20:45

"Невежеството ни прави съучастници във войните, които се водят близо до нас" И най-вече основано на вярата в светлото бъдеще и омразата към истината. А каква е истината?

Най-напред Иран е третият най-голям производител на природен газ в света и седмият по нефт. Второ, ядрените централи са рязко по скъпи дори за държави, които купуват нефт и газ. Най-евтините централи са основаните на газ. Отгоре на всичко ядрените централи имат първоначално капиталовложение, което е огромната част от всички разходи на централата, спомнете си нашата Белене. И при тези данни, когато Иран може да произвежда колкото си иска електроенергия на ниски цени, той се стреми да произвежда на ВИСОКИ цени. Ето това ни казва другарката Йончева. А не че Иран се стреми към ядрено оръжие. И нищо, че официалните им изявления са за пълно унищожение на Израел. А Израел дали се стреми да унищожи Иран? Само питам.

Та това е за невежеството.