С групата "Докторс Гого бенд" се сблъсках съвсем случайно. Един ден, преди доста години, докато ровех в интернет, попаднах на един видеоклип, в който някакви непознати за мен пичове пееха доста мръсна песен, посветена на... а бе покрай скандала с книгата "В като вагина" може би мога да спомена, че беше посветена на заглавието на тази книга.

Пънкарят в мен моментално се заинтригува - кои са тия хулигани? Оказаха се момчета от Враца - Димитър Цолов, доктор рентгенолог, и неговите приятели Гого Костурков, Илко и Ивайло Русия.

Така започна моето задочно запознанство с тази група, която определя стила си като "трапезен пънк". По-късно се запознахме, станахме приятели и всеки път, когато ходя във Враца, гледам да се видя с тях, защото са от онази изчезваща порода хора, които могат да назоват реалността такава, каквато я вижда циникът вечер, в кръчмата, сред приятели на по шише "каменярка" (така във Враца викат на домашната люта ракия).

Димитър Цолов-Доктора е човек с няколко лица. Автор на фантастични романи. Лекар в местната болница. И пънкар, фронтмен на пънк група. Увековечил свой пациент, докато в едно нощно дежурство му гледал рентгеновата снимка, с песента "Никола - Батман".

"Никола, да беше си стоял във хола.
Никола, човек не може да лети"...

Дълго време се канех да направя това интервю и все нещо го отлагаше. Но точно днес, когато четем ужасяващите новини за COVID-19, реших, че моментът е назрял. Кой по добре от един рентгенолог, писател-фантаст и пънк композитор и текстописец може да говори за тревожното съвремие.

Док, дълго време се чудех с кого от тримата, събрани в твоето тяло, да започна. Пънкарят доктор Цолов, писателят фантаст доктор Цолов или рентгенологът доктор Цолов? За това, с цел да се направя на умен и интересен, задавам първия въпрос – има ли пънк в антиутопията, в която живеем, и ако да, какво показва рентгеновата му снимка?

Ще ти отговорим и тримата, защото те са неделима част от моята личност, страдаща от тежка артистична шизофрения.

Рентгенологията работи с образи – силни и слаби сенки, или преведено на по-простичък език – с различни нюанси на бялото, черното и сивото. За мен антиутопията категорично представлява обгърнат в сумрак тунел, в дъното на който се вижда светло петно. За едни хора тунелът е просто уютна утроба, от която ще излязат вдъхновени за нов живот. За други – обичайната ежедневна сивота и летаргия, част от правото черво, в което безнадеждно са се напъхали, като глистите баща и син от оня виц „Родина, татковото, Родина…" Уточнението е, че всеки човек сам за себе си прави интерпретацията на този образ.

Как успяваш да съхраняваш духа си в това време?

Така, както съм го правил през целия си съзнателен живот - чета художествена литература – основно трилъри, фентъзи и хорър, спекулативните жанрове са ми слабост. А в последните месеци се зарибих по сериала „Кухня” и всичките му производни, зяпам и цвиля от кеф…

Измисляш ли нови песни? Не ми казвай, че не ти е дошло в главата да възпееш COVID–19 и всичките глупости, които вървят покрай него.

Още през февруари 2020, когато положението в Ухан накара целия свят да обърне лице натам, избълвах една простотийка, ползвайки мелодията на евъргрийна L'italiano (l asciatemi cantare), постигнала добър рейтинг в социалната мрежа.

Към днешна дата обаче, признавам си, едва ли би ми хрумнала… в последните месеци се сблъсках челно със заразата, все пак съм рентгенолог в белодробна болница…

Нови песни не мисля, но редовно правим джем сешъни с малкия ми син, пет годишен – той счупва от бой барабаните, които миналия декември му донесе Дядо Коледа, а аз дораздрънквам кухата китара за ужас на съседите в тринадесететажния ни блок.

Въпрос към писателя Цолов – ако това време е антиутопия, която си измисляш, каква посока би поела книгата ти? И изобщо – не е ли ужасяващ фактът, че живеем във фантастичен филм точно в този момент?

Тя книгата е написана още през 70-те години на миналия век от Стивън Кинг и се нарича „Сблъсък”. Монументален опус, в който Краля майсторски обрисува картината на рухването на цивилизацията след пандемия от изпуснат от военна лаборатория вирус, докато героите лека-полека поемат в две основни посоки - едните успяват да запазят човешкото в себе си и да съхранят доброто, а другите се превръщат в еманации на злото - хищни зверове…

Какво се случва с „Докторс Гого Бенд“. Вашият басист Ивайло Русия смеси ли най–накрая парчетата ви? (В групата постоянно се бъзикат с басиста Ивайло, който много бавно смесвал парчетата им.)

Димитър Цолов и Ивайло Русия

Не сме се виждали от концерта в края на септември, когато с неколкомесечно закъснение отбелязахме 15-годишнината на групата (принципно се падаше в средата на март). Хубав лайф стана, но към края му, според разкази на очевидци, и главно по моя вина (омотал бях кънките, признавам си без бой), на сцената са прескочили искри и псувни, и са се размахали пестници… абе… свинска работа… извинявам се на феновете, и конкретно на Русия… Инак той, подозирам, не е спирал да смесва… бира и концентрат, хахахаах.

Какво се случва в родната ти Враца? Изобщо, как един пънкар успява да се бунтува в град, където среща постоянно роднини и приятели?

Бунтът в малкия град е по-скоро състояние на ума.

Известен местен бохем съм, не плащам данък обществено мнение. Намерил съм хората, с които ми е комфортно и с които се отдавам на ония високо интелектуални занимания – яденье и пиенье - както им се вика по Враца. Но внимавам личният и професионалният ми живот да останат две алтернативни Вселени - добре почерпеният веселяк от кръчмата няма място в болничното отделение.

Kак намираш родния си град в момента? Съжаляваш ли, че например не живеете цялата банда в София, за да сте по-близо до сцената и клубния живот?

Град като град – за мнозина навярно скучен, за мен – най-специалното кътче на света. И не, никога не съм съжалявам за избора си да остана да живея във Враца. Смятам, че именно провинциалните банди внасят шипката колорит в ъндърграунд сцената.

Една от първите ви песни, която чух, беше оная за киселината (няма да цитирам цялото име заради детската ни аудитория). Но за мен една от най–великите ви песни е „Сапунена опера“. Класически образец на политически пънк – нещо, което почти напълно липсваше в България в последните години. В тази песен онова „всички са маскари“, което обичаме да произнасяме на няколко ракии, е обяснено и изпято от теб. Какво мислиш за политически ангажирания рок и има ли нужда от него? И разкажи за създаването на тази песен.

Два литра водка и няколко кисели млека за пиене с плодова есенция са виновниците за създаването на „Сапунена опера”.

Роди се за петнадесет минути по време на репетиция – именно така сме измъдрили някои от най-известните си парчета. Ангажираност – социална, политическа и пр. обвързване с дадена кауза - може да има, но не бива да е насилена (като „Песен за Банкя”, бляяяяк, или „Нашата полиция”, пфффф, хахахахахх), нещата трябва да се получават естествено.

Когато през 2004 останах без работа и за няколко месеца излязох на борсата, почти на майтап (ама беше смях през сълзи) измъдрих една от най-социалните ни песни - „Иванов”; по-късно покрай съдебните драми с Вальо Топлото се роди „Топлофикация”, примери много…

Години по–късно изпяхте още една песен, посветена на политиците. Тя носи благото, мило и вежливо име „Лапайте ни ******“. Към днешна дата коя от двете песни те изрязява повече? Ама честно!

Е, във всяка песен е вплетена и частица от нейния автор, но най-интимна за мен си остава гореспоменатата „Иванов” (внимание, силно 18+: „Когато съкратиха Иванов, той се напи като свиня. Животът с *** преливащ от любов ****** в миг го облада… В България живее Иванов, побъркана и зла страна. Животът с *** преливащ от любов ****** го и досега…”)

Дефинирай термина „трапезен пънк“, с който определяш стила на бандата. Това не е ли стратегическо подценяване – ние сме приятели по чашка, които си свирят песни. Защото според мен вие сте си класическа пънк група, при това добре свиреща. И с фенове в цялата страна.

Автор на понятието е барабанистът ни Гого Костурков, личност, чиито мисловни схеми често имат способността да работят крайно неординарно.

Гого Костурков

И подозирам, че въобще не е целял да омаловажи творчеството ни – точно обратното. Обяснил е по един гениално-лаконичен начин, че песните ни са песни за трапеза – подгизнали от алкохол житейски прозрения за весели и тъжни моменти, за несподелена и споделена любов, за политически цинизъм и… още нещо…

Членуваш ли в Музикаутор или като лекар не препоръчваш подобни неща?

Членът си не съм го намерил на улицата, та да го развявам безпричинно насам-натам...

Док, кажи какво мислиш за всеобщата истерия. Ти си много активен в социалните мрежи и предполагам отчиташ всички тенденции. Какво се случва с тая клета територия и имаш ли отговор защо?

Социалната мрежа даде свободна трибуна на всякакви хухавелници – ние двамата с теб сме отлично потвърждение на този печален факт, хаха. А сериозният ми отговор е, че човек просто е така устроен - винаги да изпитва съмнение в авторитетите, винаги да върви наопаки… Пример: ако искам всеки, който мине покрай вратата на лекарския ми кабинет, да почука на нея, просто ще принтирам надпис „Не чукай!” и ще го лепна отвън.

Над какво работиш сега? Остава ли ти време за прекрасното ти семейство, за двамата ти сина? И би ли ги насочил към медицината? Или към музиката?

Довършвам черновата на един криминален роман с работно заглавие „Мъртвешко парти”. А най-близките ми хора, уви, са главните губещи в моя живот – твърде малко време съумявам да им отделя, разпилян в хиляди ангажименти. Все пак се надявам да съм плътно до синовете си в миговете на важните избори в живота им.

Ако ей сега получиш предложение да участвате на Евровизия догодина, каква песен ще напишеш? И не го приемай саркастично, Рамбо Амадеус вече веднъж участва, така че контракултурата има своите опити на тоя конкурс.

Със сигурност ще е веселяшка песен, с лесно запаметим рефрен и подходяща за зверско пого - от типа на нашата „Нокия”.

Малко блиц въпроси – Симеон Вториили Владимир Ампов Графа? Павел Пав или Венци Венц? АзисТ или Тони Стораро? Две големи или четири малки ракии?

Категорично Тони Стораро и ОСЕМ големи ракии.

Последен въпрос – но първи по важност – КОГА ЩЕ СЕ НАПИЕМ? Имай предвид, че този въпрос трябва да съдържа оптимистичен отговор, който да вдъхне надежда на нашите читатели.

Социалната мрежа, вече споменах, предоставя необятни възможности дори в тревожни времена като настоящето.

Ето този петък, например, щракнах чашите си с уиски и сода, над които бях заседнал кротко по домашно и пуснах шеговит фейсбук пост (запазил съм оригиналния „правопис”): Ако ма уважаваш, снимай си пиеньето и го остави в коментар отдоле. Ха, наздраве!!! Нямаш си идея колко души откликнаха – супер весели снимки, супер свежи коментари, почувствах се страхотно… Така че, уважаеми читатели (знам, знам, звучи клиширано, но…), опитайте се да запазите бодрия си дух и всеки път, когато се сетите, казвайте на човека до себе си: Мило, оби… ли ми сипало едно питиенце, благодаря предварително!"