Засягането на едно звено от 'Старлинк' ще се отрази на работата в голям регион

Най-трудно е да се качат и свалят данни от сателитите на "Старлинк" - това обясни експертът по киберсигурност и бивш национален координатор по киберсигурност Петър Кирков в предаването "120 минути" на бТВ за сигурността на страната и палежите на Плана

Експертът посочи, че по света има множество подобни станции, но точният им брой и местоположение в Европа не са публично известни.

„Това е така наречената критична инфраструктура. Тя е критична от гледна точка на функционирането на цялата система „Старлинк“. Засягането на една такава станция може да затрудни работата на „Старлинк“ в дадена област от света“, заяви Кирков.

Той уточни, че обхватът на подобна станция не се ограничава до територията на България.

„Ако тази станция е на „Старлинк“, засягането ѝ със сигурност ще затрудни работата в голям регион около нас“, изтъкна той.

Кирков обясни още, че сателитната система се използва както за граждански, така и за военни комуникации. Според него основното ѝ предимство е възможността за бързо предаване на големи обеми информация практически навсякъде по света.

„Може да имате терминал на „Старлинк“ на дрон, който се движи с много висока скорост, и той да ви предава достатъчно качествена видеоинформация, за да разпознаете друг дрон, който трябва да бъде свален“, обясни експертът. 

Кирков коментира и появилите се през седмицата твърдения за ограничения във функционалността на „Старлинк“, използван от украинските въоръжени сили.

Според него е имало информация, че подобни ограничения са затруднили работата на украинските дронове прехващачи.

Той уточни, че украинската страна е свързала тези затруднения със значителни жертви, тъй като част от атакуващите дронове не са могли да бъдат прехванати.

Кирков обърна внимание на зачестяващите според него атаки, извършвани от хора без специална подготовка.

„Имаме увеличение на такива атаки, които се извършват от непрофесионалисти. Хора, които се наемат през различни социални мрежи, буквално понякога за жълти стотинки, на които им е обещано възнаграждение, ако просто отидат и подпалят нещо“, обясни той.

Извършителите невинаги знаят кой стои зад поръчката или каква е крайната цел.

Експертът посочи, че анонимността в интернет позволява на организаторите да се представят за различни хора и да подвеждат лица с недостатъчна дигитална грамотност.

На въпрос дали българските системи от критично значение, включително електроенергийната инфраструктура и комуналните услуги, са достатъчно добре защитени, Кирков посочи, че по сигурността им се работи постоянно.

„Това, което е важно да разберем за киберсигурността, е, че тя не е статична. Това не е една стена, която построяваме и казваме: „Ние вече сме защитени, край“. Това е процес, защото светът около нас се променя постоянно и ние трябва да се адаптираме“, отбеляза той.

„Не случайно киберпространството вече е петият домейн за водене на война“, заключи експертът.

Следете новините ни в :