Дим Дуков вярваше дълбоко в Бог. Но и в приятелството и в добротата. Днес на опелото в църквата “Света Параскева” той получи опрощение от Господ преди  последния си земен път и огромната обич на стотици близки, приятели, хора, срещнати през годините.

След дълга борба за живот Димитър Дуков, както е светското му име, бе изпратен в една от най-красивите столични църкви на улица “Раковски”, която буквално се задръсти от коли и хора. Целият арт елит се изсипа в двора на църквата, а на опашката пред храма в продължение на няколко часа се изреждаха да оставят цветя за сбогом стотици хора. Майка му, Вера Драгостинова, сестра му Златина и приятелят му приемаха съболезнованията. Опелото не взе предвид духовните му титли. Макар и пищна, церемонията беше направена за мирско лице, а не за духовник, В храма пристигнаха Богдана Карадочева, Константин Каменаров, Мартина Вачкова, Камен Воденичаров, Катето Евро, Тончо Токмакчиев, Емил Кошлуков, Ваня Щерева, Мариус Куркински, свещеници. Венци до ковчега оставиха и от столичната централа на ГЕРБ. Кметът на София Йорданка Фандъкова също беше сред множеството.  Мартина Вачкова разказа, че Дим силно е прегръщал всяка кауза, с която се е заемал. Според нея той е пример за човек, който дълбоко се обвързва с всичко, което се захване. Дим е като символ на едно поколение търсещи хора. “Той беше светъл човек и правеше всичко около себе си светло и одухотворено. Вярваше истински и дълбоко. Беше неспокоен и търсеше, защото искаше да намери покой, искаше да открие смирение”. Въпреки всичко изписано в последните месеци за сина й, майката на Дим Дуков до последно се държа като истинска дама. Напук на общоприетото мнение, тя  винаги е приемала странностите на нейния син, включително, че е хомосексуален. И винаги е подкрепяла Дим в неговите занимания. Въпреки огромната си мъка, майката на Дим Дуков иска всички българи да знаят, че Дим не е бил болен от СПИН, както някои твърдят. Някои припомниха, че още в началото на 90-те Дим Дуков създаде фондация, за да помага на болни от СПИН. Но понеже не срещна подкрепа от влиятелните институции, фондацията спря дейността. Митко, който по някое време беше отец Дамаскин вярва от 7-годишен в Бог. Без някой да го кара или учи, той сам влиза в църква. Години по-късно, когато се замонашва, тази постъпка е нещо нормално за семейството. Приятелите не пропуснаха да отбележат, че Дим Дуков е бил нежен по душа човек. Чувствителен, толерантен и деликатен. Злобата на деня не успя да го приобщи, така че злословенето той не успя да усвои. Много от приятелите му са хора на изкуството, защото и той бе такъв -  много талантлив и артистичен. На опелото дойдоха и много хора, на които той е помогнал в беда.