Нашите приятели от "Българска история" отново ни представят една запленяваща история, разкриваща ни за две личности, спасили София от опожаряване. Днес обаче този факт е малко известен, както и много други, които доказват любовта на двамата към България. 

Докато подготвяхме тази статия, един от редакторите сподели, че когато е бил дете, често се разхождал в центъра на София и за него представлявал голям интерес защо две от най-оживените улици в столицата са с толкова странни имена. Защо не са кръстени например на някоя голяма българска личност от миналото ни, както много от названията на булеварди, улици и площади в България? Този брой на рубриката посвещаваме именно на хората, които се крият зад имената на тези две любими на всички ни улички в столицата. Единият е французин, a другият италианец. Защо са поместени в сайта ни ли? На този както и на още много въпроси ще отговорим в следващите редове.

Накратко за двамата:

Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге (останал в българския език като Леге) е роден на 11 септември 1833 г. в Кюие, област Майен, Франция. Изключително ерудиран - завършва право, научава редица езици, сред които английски, италиански, испански, турски, персийски. Има много богат дипломатически опит преди да бъде изпратен на мисия по българските (тогава османски) земи. През 1874 година получава назначение на консулството в София, подчинено на френското посолство в Цариград. След Освобождението прекарва известно време в Босна, а след това е назначен за консул в Бургас (1878-1882). Леандър Льо Ге умира на 13 февруари 1887 в Яфа, дн. Израел.

Вито Позитано е роден през 1833г. в Бари, тогава в Кралството на двете Сицилии. Влиза в армията, стига до чин капитан. Има сведения, че е участник в похода на Гарибалди. Има дългогодишен дипломатически стаж, а от 1876 година е италиански вицеконсул в София. В 1881 година Позитано става консул в Дамаск, а след няколко години в Йокохама, Япония, където умира на 26 ноември 1886 година. Много тачена и обичана личност от италианците, редица улици в цялата страна носят неговото име.

В какво се състои подвига им?

Професионална мисия на всеки консул по света е да защитава интересите на собствения си народ. Знак, че е дошло преломно време е готовността на тези дипломати да припознаят като свой народа, на който са гости по служба. Събитията от днешния ни разказ се развиват през далечната 1876 година - кървав момент от миналото ни. Момент, в който десетки хиляди българи губят живота си, а милионите живи очакват с трепет и надежда да осъществят бляна си - Освобождението. Десетки са обществениците от цял свят, които с дейността си се опитват да приковат вниманието на Великите сили към изстрадалия от зверствата на турската власт, народ. Юго, Толстой, Дарвин са само малка част от световноизвестните личности, които се застъпват за българите, но героите на днешния разказ са в малко по-различна позиция от тях.

По това време Леандър Леге (1833-1887) и Вито Позитано (1833-1886) са вицеконсули в София, съответно на Франция и Италия. Като дипломати в сърцето на Османската империя, от тях се очаква да бъдат "послушни" и да се съобразяват донякъде с интересите на империята. Макар да са представители на две цивилизовани и развити държави, постъпките им, които предстои да ви разкажем, са наистина неочаквани.

Непосредствено след края на Априлското въстание, Леандър Леге започва активна кореспонденция с френското посолство в Цариград, в която разказва за зверствата срещу хората. Той докладва професионално и дипломатично, но с чувство. Разказва за огромните пазари, сформирани след репресиите над населението от Софийско, на които били продавани вещи от башибозуците. София е спасена от огнен ад до голяма степен заради Леге. Неговите усилия принуждават турските власти да не опожарят града, като можем само да гадаем колко човешки живота е спасил. Дейността му не се изчерпва до тук. Освен грабежите, безчинствата и насилието, той описва и преминаването на затворниците през София. Част от тези затворници са и останалите живи Ботеви четници.

Заслугите на Леге не приключват с Априлското въстание и месеците след това. По време на Руско-турската война консулът отново е сред ключовите фигури, на които днес трябва да благодарим за запазването на града. По време на военния конфликт, София се оказва особено ключова зона за османската власт, тъй като в града се намират складове, в които се помещават храни и боеприпаси. Виждайки как ще се развият събитията, Осман Нури паша не иска да даде бъдещата българска столица в ръцете на генерал Гурко и заповядва тя да бъде опожарена и изгорена до основи. Именно тук се проявява солидарността и добротата за втори път не само на Леге, а и на Позитано и австро-унгарския консул в София. Те пишат писмо до Осман паша, което гласи:

В знак на протест срещу вашето нечовешко намерение да запалите София, заявяваме, че ще останем в града, заедно със семействата си, целия персонал и санитарните мисии, които и до ден-днешен лекуваха вашите ранени.

Турската власт няма избор. Предприемането на каквито и да било действия срещу града значели предприемане на действия срещу представителите на три влиятелни европейски държави. Въпреки това сградите около днешната Съдебна палата са вече подпалени. Дървените къщи и дюкяни пламват   за секунди, а силният вятър разпръсква бързо огъня из града. Изплашени до смърт, хората напускат домовете си, блъскат се, крещят. Позитано организира въоръжени отряди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари.

София е спасена. След няколко месеца идва и така жадуваното от целия български народ Освобождение. Заслужено, още в първите дни, след провъзгласяването на града за българска столица, улиците, на които са живели двамата дипломати са кръстени на техни имена. Нека днес, близо 150 години по-късно се сетим за подвига на тези хора, които без никакво задължение, изцяло водени от вътрешното си чувство, помагат на българския народ и го спасяват от сигурна смърт.