Quantcast

Всеки от нас плаща по 4579 лева на държавата. Вижте за какво

Александра Маркарян Последна промяна на 09 декември 2014 в 15:14 4923 13

Държавата взема по 4579 лева от всеки българин, за да формира бюджета за 2015 година.

Това показва изчисление на Института за пазарна икономика (ИПИ), чиито икономисти днес представиха алтернативен вариант за бюджета за следващата година.

От ИПИ са направили и детайлна сметка на разходите, която показва, че държавата взема най-много от българина, за да плаща пенсии, обезщетения и социални помощи - 1577 лева годишно. Второто голямо перо е "Транспорт, съобщения и селско стопанство" с 649 лева за 2015 г. Третият ни най-голям разход е за здравеопазване, където годишно всеки българин, иска или не, плаща средно по 542 лева.

Приблизително еднакъв е разходът ни за образование и за отбрана и сигурност - съответно 425 и 410 лева годишно. От проектобюджета за догодина така и не става ясно колко точно отиват за отбрана и колко - за сигурност, затова графата е една.

386 лева е годишният ни разход за благоустройство и околна среда.

224 лева годишно плаща всеки за издръжката на държавната администрация.

За вноска за ЕС отиват 137 лева.

Само лихвите по стари дългове ни струват средно по 122 лева годишно.

За култура и спорт, които отново са в една графа, всеки българин плаща средно по 77 лева, а за наука - 26. Най-малък е разходът ни за държавния резерв - 6 лева.

В края на 2015 г. дългът ще е по 3418 лева за всеки българин.

Бюджет 2015

В проекта на държавен бюджет за 2015 г. не са заложени реформи, а средносрочната рамка на правителството гарантира 10 години на бюджетен дефицит, сочи анализът на ИПИ.

Не е маловажно и, че проектозаконът нарушава Закона за публичните финанси в частта за фискалните правила, отбелязаха от ИПИ и дадоха за пример изискването в закона годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, да не надвишава 2% от БВП, което се разминава със проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г., където е заложен дефицит от 3%.

Запазва се статуквото, което нито един финансов министър в България през последните години не се е опитвал да промени, коментира икономистът от ИПИ Петър Ганев. По думите му един от основните проблеми е, че не се залага разкриването на работни места.

Алтернатива

ИПИ предложи и алтернативен бюджет с ниски данъци за 2015 г. Той е 12-ият поред, изготвен от икономистите на Института.

"Целта ни е да покажем, че е възможна различна фискална политика, която залага на стабилни публични финанси, реформи и растеж. Алтернативният бюджет за 2015 г. се фокусира върху овладяване на прекомерния дефицит в публичните финанси, децентрализация и развитие на регионите, както и реформа в здравеопазването. Алтернативата залага и средносрочна фискална рамка, която заменя дефицитното харчене с балансиран бюджет до 2017 година", коментират от ИПИ.

Алтернативният бюджет на ИПИ задава фискална рамка, която свива бюджетния дефицит през 2015 г. наполовина.

От ИПИ предлагат децентрализация и преотстъпване на част от подоходното облагане на общините; разбиване на монопола на държавната здравна каса; премахване на някои данъци; оптимизиране на административни харчове; ограничаване на субсидиите от държавния бюджет. В средносрочната рамка е заложена пенсионна система със засилване ролята на личните пенсионни сметки.

Акценти

- премахване на данък "дивидент" (сега 5%), данък "лихва" (заложен 8 или 10%) и други неефективни данъци (например върху наследствата); намаляване на данъка върху едноличните търговци до 10% (сега 15%); ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма;

- постепенно покачване на акциза върху цигарите още от 2015 г. посредством акцизен календар за периода 2015-2018 г.;

- приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, "Български пощи"), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на "мъртвия" публичен капитал;

- свиване на текущите разходи (за заплати и текуща издръжка) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – засяга всички административни звена, като единствено разходите за образование остават непроменени за сметка на по-сериозни оптимизации в силовите ведомства и съкращаване на структури. Общият ефект от предложените съкращения е 740 млн. лв. по-малко разходи;

- ограничаване на субсидиите от бюджета – премахване на националните доплащания, държавните помощи и "пазарните мерки" за земеделските производители (заложени 300 млн. лв. в правителствения бюджет);

- фискална децентрализация – прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините. Преотстъпените средства могат да се предвидят само за капиталови разходи (или покриване на стари дългове) на общините, а не за текущи харчове на администрацията;

- здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд. Една такава стъпка ще даде стимули на работещите да се осигуряват, позволявайки на частната инициатива да предостави много по-добра услуга, твърдят от ИПИ;

- преосмисляне на регулациите на пазара на труда и реформа в пенсионното дело – премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; без промяна на максималния осигурителен доход и съответно на максималната пенсия. Преглед на трудовите и осигурителни норми, които пречат на заетостта - приемане на нов Кодекс на труда, който отговаря на съвременните реалности и започването на пенсионна реформа, която засилва ролята на личните спестовни сметки.

"Предложените промени следват логиката на изчистване на данъчните закони от преференции и неефективни данъци, оптимизиране на разходите на администрацията, свиване на субсидиите и приватизация на закъсали държавни предприятия, разбиване на монопола на НЗОК и засилване на капиталовия стълб на пенсионната система, както и облекчаване на трудовите норми. Предвиждат се и реални средства за развитие на регионите чрез прехвърляне на данъчни правомощия от централната власт към общините и увеличаване на стимулите на местните власти за създаване на по-добра среда за бизнес и заетост", твърдят от ИПИ.

Пазар на труда

От ИПИ аргументираха предложението си за премахването на минималната заплата и минималните осигурителни прагове с прогнозата, че това би довело до разкриването на нови работни места и че не би повлияло негативно на вече определените възнаграждения на работещите и в момента.

Според данните за 2013 г., представени от ИПИ, в София е най-малък делът на работещите на минимална заплата спрямо общия брой на заетите в столицата (5%), а най-висок е той във Видин (над 60%). Само три области - София, Стара Загора и Враца - имат дял под 40%.

В 25 от 28-те области процентът на осигуряваните на минимални прагове надхвърля 40. Средно за страната той е 25. Под 40% от работещите в София, Варна и Велико Търново са осигурявани на минимални прагове.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.12 2014 в 03:08

Сидеров казва че бюджета е 18 милиарда, КАК ТАКА?? Приходите по консолидирания бюджет за България през 2013 година е BGL 28, 674 Милиарди. Приходите по консолидирания бюджет (% от БВП) за България през 2013 година е 35, 787%. Държавно управление общите разходи (в национална валута) за България през 2013 година е BGL 29, 795 Милиарди. Държавно управление общите разходи (% от БВП) за България през 2013 година е 37, 186%. Приходите по консолидирания бюджет (в национална валута) за Дания през 2013 година е DKK 1, 018. 74 милиарди. Приходите по консолидирания бюджет (% от БВП) за Дания през 2013 година е 54, 764%. Държавно управление общите разходи (в национална валута) за Дания през 2013 година е DKK 1, 071. 22 милиарди. Държавно управление общите разходи (% от БВП) за Дания през 2013 година е 57, 585%. http://www. economywatch. com/economic-statistics/Chile/Current_Account_Balance_Percentage_GDP/ ЧИЛИ И БЪЛГАРИЯ, САЩ, ПОЛША, ИМАТ ТЪРГОВСКИ ДЕФИЦИТ, А СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА ДАНИЯ ИМА ПОЛОЖИТЕЛЕН.

11.12 2014 в 03:04

и къде отиват тези пари. някой ще ги изяде, ще ги скъса, изгори??? или ще се влеят в бизнеса, за ток, вода, хляб, наеми, печалби, данъци. Сега всеки който харчи в България всичките си пари, дава 50% от парите си на държавата. Ако имаме 500 000 семейни фирми, и те имат средно по четири работника, и изкарват средно 100 000 лева, и това 50 милиарда БВП, и 2 милиона ще имат доход 25 000 лева годишно. Данъците от тях ще са 25 милиарда, но неминуемо ще се върнат към тях. И това е 50% от БВП издръжка на държавата като Дания. Приходите по консолидирания бюджет (в национална валута) за Дания през 2013 година е DKK 1,018.74 милиарди.

Приходите по консолидирания бюджет (% от БВП) за Дания през 2013 година е 54,764%.

Държавно управление общите разходи (в национална валута) за Дания през 2013 година е DKK 1,071.22 милиарди.

Държавно управление общите разходи (% от БВП) за Дания през 2013 година е 57,585%. Ню имидж, фирмите които правят кабели и кожени седалки за германската автопромишленост. Те ще искат ли, да се увеличават заплатите и данъците. НЕ, ТЕ ЩЕ ИСКАТ ВСЕ ДА СМЕ ТАКА. ТЕ ВЕРОЯТНО ДОРИ РАБОТЯТ НА ЗАГУБА КАТО ЛУКОЙЛ И ЕРП, И НЕ ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ. ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! ТЕЗА! АНТИТЕЗА! СИНТЕЗА! РАЗБРАХТЕ ЛИ ЛОГИКАТА И ИСТИНАТА??? ГЕРМАНИЯ И ИНВЕСТИТОРИТЕ НИ, ТЕ ЗАВИСЯТ ОТ ТОВА ДА ИМАМЕ НИСКИ ЗАПЛАТИ, НИСКИ ДАНЪЦИ, И НУЛА МИТА. Ето защо посланиците не вдигат вой за по-добри заплати и данъци, защото техните държави печелят от ниските заплати за българи и ниските данъци за бизнеса им, и ниските разходи за нашата държава. Защо не е както в САЩ, Япония, Южна корея, Германия, Франция.., всеки задължително да се представя от някакъв профсъюз, щом е работник. И това да е изискване на ЕС. А тук сега два три синдиката, имат по 1000 човека членска маса. ЧЕ ТОВА Е СКАНДАЛНО, ФАШИСТКО И ОЛИГАРХИЧНО..

10.12 2014 в 23:04

ами хайде да сметнете понеже аз не съм добър с математиката, 240 цирея ако ги орежем и ги направим 90, после да спрем да си купуваме за дебелогъзите "НАРОДНИ" представители мерцедеси с нашите парички а минем на дачийки, колко ще спестим а?

10.12 2014 в 09:53

Поредният неолиберастки бълвоч, продукт на соросовите мекерета от ФОНДАЦИЯ ИПИ.
Нещо ново ? Оригинално ? Иновативно ? Нищо подобно !
ОФФневс, засрамете се и демонстрирайте независимост и обективност ! Напишете ясно - ФОНДАЦИЯ ИПИ ! Не въвеждайте в заблуждение случайните ви читатели за научност на тези фондационерчета без един ден трудов стаж в сериозна фирма или институция. Постоянните ви читатели са наясно със същността на тия пишман - икономисти.
А статията - какво да се коментира ?
Най-краткият и точен коментар би бил една снимка на вторичен продукт от хранителна дейност !

10.12 2014 в 01:02

Пенсии, Социални помощи и Обезщетения - 1577лв.

Това е два или три пъти повече от колкото парите, които отиват за която и да било друга сфера. Тази сума покрива сумите за Държавен резерв, Отбрана и сигурност, Образование,Здравеопазване, Наука, и Култура и Спорт взети заедно. Ако тези цифри са реални това означава, че 1/3 от данъците ни отиват за пенсионерите и циганите. Е как очаквате да върви тая държава, бе?!

Е на това му се вика могъща гавра!

09.12 2014 в 19:36

За спорт - три пъти повече, отколкото за наука. Силно.

09.12 2014 в 18:50

"Държавата взема по 4579 лв от всеки българин..." и от всеки циганин ли, м?

09.12 2014 в 17:38

#04 Социолог - много точен коментар.

Подозирам, че МВР и МО са в една графа. Обаче МВР е около 1 милиард и сред най-големите пера в бюджета, а МО вероятно ще се окаже с доста по-малко ....тия двете е редно, да се разделят, за да се види реално, че за отбрана не даваме нищо

09.12 2014 в 17:20

Не, бюджета е около 18-19млрд. Данъци плащат 3.5милиона българи. Останалите харчат.

09.12 2014 в 16:28

С други думи ако сме 6 милиона българи и всеки си плаща вливаме 27 милиарда всяка година в тази черна дупка.