3% спад на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) през 2020 г. и растеж с 2.5% през 2021 г. прогнозира Министерството на финансите, което снощи публикува есенната си макроикономическа прогноза. Международният валутен фонд прогнозира 4% спад тази година и възстановяване с 4.1% догодина, но българските финансисти са на мнение, че през 2021 г. икономиката ни няма да достигне предкризисното си равнище.

МФ очаква средногодишният спад на заетостта през 2020 г. да бъде около 2.6%, а коефициентът на безработица - 5.6%. Прогнозният ръст на заплатите е с 5% през 2020 г. и ускоряване през 2021 г. благодарение и на частния сектор, и на публичния.

Прогнозираната средногодишна инфлация за 2020 г. е 1.4%. През следващата година нейната динамика ще зависи от възстановяването на международните цени на суровините и на цените на петрола, пишат от МФ.

Увеличената несигурност през 2020 г. кара хората да спестяват, да не вземат кредити. Очаква се за годината вземанията от предприятия да нараснат с 0.6%, а от домакинствата - с 5%. През 2021-ва търсенето на кредити ще се ускори, но при фирмите то ще бъде по-слабо изразено, поради очакваната все още слаба инвестиционна активност в частния сектор, пишат от МФ.

Като част от тази прогноза е разработен алтернативен макроикономически сценарий с по-неблагоприятна динамика на външната среда през 2020 и 2021 г. Резултатите от тази симулация показват влошаване на общата динамика на БВП, като реалните изменения през 2020 и 2021 г. ще бъдат по-ниски, съответно с 2.2 и 4.3 пр.п., спрямо базовия сценарий. През целия прогнозен период равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо базовия сценарий.

Външна среда

Понижаването на БВП на ЕС е с 14% през второто тримесечие, на Турция - с 9.9%. Съизмерими са спадовете на основните търговски партньори на България.

МФ гради прогнозата си на основа допускането, че най-големият шок върху икономиката на ЕС и в глобален план е бил през второ тримесечие на 2020 г. и до края на годината се очаква подобрение на икономическите показатели. Дори и в този случай годишните данни ще отразяват най-големите спадове, отчитани от десетилетия. Очаква се европейската икономика да се свие с 8.3% през 2020 г., а на световната да е с 4.7%. Растежи ще се наблюдават от 2021 г., като икономическата активност в ЕС нарасне с 5.8%, а в света – с 5.1%. Възстановяването ще е по-бързо при развиващите се пазари, като световната икономика ще достигне предкризисните си нива по-рано от европейската.

МФ прогнозира средногодишен валутен курс на еврото през 2020 г. $1.14, а през 2021 г. - $1.18, и запазване на същото равнище до края на прогнозния период. Като процентна промяна числото за 2020 г. показва номинално поскъпване на еврото с 2.3%, а през следващата година – с 3.4%.

Спадът в цената на петрола в лева през 2020 г. се изчислява на 44.3%. В следващите три години се очаква частично възстановяване на цената му спрямо равнището от 2019 г. През 2021 г. цената в доларово изражение ще се повиши с 20%, а през 2022 и 2023 г. - с по 5.8%.

През 2020 г. международните цени в доларово изражение на неенергийни суровини се очаква да бъдат с 5.1% по-ниски от 2019-а. В тази група храните и селскостопанските суровини ще имат слабо намаление, съответно от 0.5 и 0.8%. Тези на металите и медта ще се понижат, съответно с 13.2 и 13.5%. В периода 2021–2023 г. цените на тези стоки ще се повишават, средно с 2.3% и в края на прогнозния период ще бъдат малко по-високи от равнището през 2019 г. 

БВП

Запазена е прогнозата от пролетта за реален спад на БВП през 2020 г. от 3%. Очаква се до края на годината потреблението на домакинствата да продължи да се понижава. Спадът на частното потребление за цялата 2020 г. ще се ограничи до близо -1%. Очаква се публичните разходи за потребление и за инвестиции да продължат да нарастват. Частните инвестиции ще останат потиснати и през втората половина на 2020 г., поради несигурната среда и слабото търсене.

Спадът на световната и най-вече на европейската икономика ще доведе до годишно понижение на износа на стоки и услуги. През 2020 г. спадът на реалния износ на услуги ще достигне 30.2%, а общото понижение при стоки и услуги – 10.2%. Ограниченото търсене на стоки за експортно ориентираните дейности, както и за потребление и инвестиции вътре в страната, ще предизвика и спад на вноса на стоки и услуги, който се оценява на 10.4%. В резултат общият принос на външния сектор към растежа на БВП ще бъде почти неутрален. През 2021 г. МФ очаква растежът на БВП да достигне 2.5%. Потреблението на домакинствата ще се възстанови и ще надмине нивата от 2019 г., подкрепено от повишението на заетостта и разполагаемия доход.

Инвестициите ще се възстановят най-бавно. Вероятно те ще започнат да нарастват към края на 2021 г. и началото на 2022 г. Очаква се пълно възстановяване на износа на стоки през 2021 г. Прогнозата е той да нарасне с 5.6% и да надвиши нивото си от 2019 г. по постоянни цени. Износът на услуги ще остане под предкризисните нива въпреки очаквания съществен реален растеж от 15.2%. Основната причина е забавеното възстановяване на международните пътувания. Нито при стоките, нито при услугите ще се наблюдава достигане на нивата от 2019 г. В резултат на по-бързото нарастване на износа спрямо вноса, нетният износ ще има положителен принос от 1.4 пр.п. към растежа на БВП през 2021 г.

Растежът на БВП ще се ускори до 3% през 2022 г. и 3.2% през 2023 г. Повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление от около 3%. В същото време поради предприемане на консолидационни мерки приносът на публичното потребление за растежа ще е по-слаб спрямо първите две години от прогнозния период. В последната прогноза година се очаква по-високо нарастване на публичните инвестиции, поради достигането на края на периода за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 г., както и очакванията за финализиране на инфраструктурни проекти. През 2022–2023 г. растежът на износа на стоки ще остане стабилен, в съответствие с развитието на външната среда. Износът на услуги ще продължи да нараства с високи темпове в резултат на възстановяване доверието на чуждестранните туристи, дейността на туроператорите и авиопревозвачите. Вносът на стоки ще се ускори, подкрепен от по-високото вътрешно търсене. Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще премине от леко положителен в отрицателен.

Пазар на труда и доходи

От въвеждането на извънредното положение у нас в средата на март до средата на май беше отчетено бързо увеличаване на безработните в страната. След края на извънредното положение броят им започна да намалява и тази тенденция се наблюдава до края на септември. Ограничителните мерки, свързани с COVID-19, допринесоха за намалението на заетостта през второто тримесечие на годината (с 3.3% на годишна база). Най-много е намаляла заетостта в туризма, търговията и транспорта, в добивната и преработващата промишленост.

Коефициентът на безработица през третото тримесечие на 2020 г. вероятно ще е близък и малко под регистрирания през второто, а през четвъртото да продължи да се повишава. Така средногодишната стойност на коефициента на безработица (според НРС) се очаква да бъде 5.6%, което е с 0.6 пр.п. по-ниско от стойността в пролетната прогноза. Средногодишният спад на заетостта се очаква да е около 2.6%, което е с 0.5 пр.п над пролетната прогноза. Средногодишният коефициент на икономическа активност за 2020 г. се свива до 72.7% (за населението между 15 и 64 г.).

Очакванията за периода 2021–2023 г. са заетостта постепенно да започне да се възстановява и за 2021 г. да се увеличи с 0.9%, а през 2022 г. да се ускори до 1.5%. Достигане на броя на заети от предкризисната 2019 г. се очаква едва през първите месеци на 2023 г., когато се прогнозира годишен ръст на заетостта около 0.4%. През 2023 г. заетостта в страната отново ще бъде повлияна от неблагоприятното демографско развитие.

С възстановяването на икономиката през 2021 г. се очаква коефициентът на безработица да намалее до 5.2% и до 4.6% през 2022 г., след това да се стабилизира около нивото от 2022 г. и по-нататъшните му намаления да са маргинални. През 2021–2023 г. икономическата активност на населението ще регистрира тенденция на постоянно увеличение, което ще се обуслови както от повишаващата се заетост (през 2021–2022 г.), така и от намалението на населението в трудоспособна възраст (2023 г.). През 2023 г. коефициентът на икономическа активност на населението ще достигне 76%. Това ще е исторически най-високата стойност на показателя.

Динамиката на доходите от труд и производителността на труда през първото полугодие на 2020 г. беше повлияна в низходяща посока, вследствие на въведените ограничителни мерки срещу пандемията от средата на месец март. Освобождаването на заетост и значителното свиване на отработените часове доведе до силно забавяне на растежа на  компенсацията на един нает (надници, заплати и други придобивки (във валута или в натура)) през второто тримесечие на годината. По-подробните месечни данни от Краткосрочната статистика на заетите лица и разходите за труд показаха възходящo развитие на средната работна заплата след отчетеното дъно през април. До края на 2020 г. номиналният темп на показателя ще продължи постепенно да се ускорява, успоредно с очакванията за ограничаване на спада на заетостта, но ще остане относително по-нисък спрямо година назад.

Растежът на компенсацията на един нает за цялата 2020 г. е оценен на около 5%. Допускането за запазване на голяма част от заетостта вследствие на прилагане на мярката 60/40, ще окаже ограничаващ ефект и върху производителността на труда. През 2020 г. динамиката на реалната  производителност ще премине на отрицателна територия (-0.4%), което е с около 3.5 пр.п. по-ниско спрямо отчетения темп на растеж през 2019 г. През 2021 г. компенсацията на един нает ще се характеризира с ускорен темп на нарастване, който се очаква да достигне около 6%. Последното ще отразява ускорението на показателя както в частния сектор, така и ефектите от по-нататъшното увеличение на доходите в сектора на образованието, планираното увеличение на разходите за персонал в държавната администрация, в структурите, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от нея, минималната работна заплата и др. Възходящото развитие на разглеждания показател ще продължи и през 2022–2023 г., като в края на прогнозния период се очаква да нараства с темп от около 7%.

При запазване на нарастването на компенсацията на един нает за целия прогнозен период номиналните разходи за труд на единица продукция (НРТЕП) ще продължат да се повишават. Най-висок темп се очаква през 2020 г., тъй като оптимизацията на разходите за труд в икономиката ще се осъществи преди всичко чрез намаление на заетостта, докато при динамиката на компенсацията на един нает беше отчетено единствено забавяне. С възстановяване на положителната динамика на производителността през 2021–2023 г., темпът на растеж на номиналните разходи за единица продукция ще започне да се забавя. Растежът на НРТЕП е оценен на 5.5% през 2020 г. и 4.4% за прогнозния период 2021–2023 г.

Инфлация

Инфлацията по месеци на годишна база намаляваше през първото полугодие на 2020 г. През август тя беше 0.6%, в сравнение с 3.1% в края на 2019 г. Основен фактор за забавянето на инфлационните процеси в страната беше спадът в цените на енергийните стоки, предизвикан от понижение на международните цени на нефта. За 2020 г. се очертава външните и вътрешните фактори за нарастване на цените в страната да имат слабо влияние, но инфлацията до август бе по-висока от предвижданата в пролетната прогноза. В края на годината очакваме спад в цените на енергийните стоки и на неенергийните промишлени стоки. Поради затрудненията в международната търговия, породени от разпространението на коронавируса, е възможно ограничаване на вноса на някои пресни продукти. Възможните шокове в предлагането на храни очакваме да се отразят в положителна инфлация при хранителните стоки, която ще предизвика и поскъпване на цените на някои услуги като обществено хранене.

В месечната динамика на инфлацията на годишна база, очакваме тя да се повиши до 0.8% в края на годината. Средногодишната инфлация се прогнозира да бъде 1.4% при очакване от 0.1% в пролетната прогноза. Инфлационните процеси през 2021 г. ще зависят преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на петрола. Текущите международни оценки за динамиката на цените на петрола показват повишение през 2021 г., което е доста под нивото от 2019 г. В сравнение с 2020 г. ще
има нарастване при цените на енергийните стоки в страната в края на 2021 г., което се оценява на 5%.

Международните цени на храните леко ще поскъпнат, което ще предизвика и по-висока инфлация при тях в сравнение с 2020 г. В края на 2021 г. прогнозираме инфлацията да се ускори до 2.8%, а средногодишната инфлация до 2.1%. При услугите очакваме ускорение на нарастването на цените през 2022–2023 г., което ще се дължи на възстановяване на вътрешното търсене. През последните две години от прогнозния период МФ очаква средногодишната инфлация да бъде около 2.5-2.6%.

Платежен баланс

Данните за първите седем месеца на 2020 г. показаха по-благоприятна динамика в търговията със стоки от очакваната в пролетната прогноза. Въпреки спадовете износът остана относително по-слабо засегнат от COVID-19 кризата и нетният ефект върху търговския баланс към момента е положителен. Запазват се очакванията за понижение на международните цени на повечето групи стоки през 2020 г. По-значителният спад при енергийните стоки ще предопредели формирането на положителни условия на търговия, т.е. относително по-високи цени на износ спрямо внос. Това, съчетано с очаквания по-малък реален спад на износа на стоки спрямо вноса, ще се отрази в подобрение на търговското салдо, при по-ограничени номинални спадове спрямо пролетната прогноза. Дефицитът по сметката ще достигне по-малко от 2% от БВП, при почти 5% през 2019 г. В противоположна посока ще е изменението на салдото по статия услуги. Излишъкът ще се свие с около една трета до 5.6% от БВП. Причината е очакваният значителен спад на приходите от чуждестранни посещения в страната и от транспортни услуги, предлагани на нерезиденти.

Прогнозира се и значително намаляване на паричните постъпления от българи, дългосрочно пребиваващи в чужбина. Това ще доведе до по-нисък излишък по статия вторичен доход спрямо 2019 г. – с 0.8 пр.п. до 2.1% от БВП. Същевременно, с оглед икономическата несигурност и нуждата от гарантиране на адекватна ликвидност, се очаква да се понижи и изплатеният доход към инвеститори-нерезиденти. Това ще се отрази в известно подобрение на баланса на първичния доход. Нетният ефект върху текущата сметка ще е леко повишение на излишъка спрямо 2019 г. до 3.1% от БВП, което представлява и увеличение от 1.9 пр.п. спрямо пролетната прогноза.

През 2021 г. се очаква възстановяване на номиналния растеж на износа и вноса на стоки, подкрепен от реални растежи и нарастване на цените. Въпреки че условията на търговия леко ще се влошат, поради по-бързото поскъпване на нефта, силният реален растеж на износа ще е основа за допълнително свиване на търговския дефицит. При услугите, поради ниската база от 2020 г., се очаква значително повишение най-вече на транспортни услуги и пътувания. С оглед по-големия дял на износа, излишъкът на статията ще се увеличи, достигайки 6.4% от БВП. Трансферите по доходните статии ще започнат да се възстановяват, като поради големия размер на инвестиционния доход, изплащан към нерезиденти, общият им дефицит леко ще нарасне. Излишъкът на текущата сметка ще се увеличи до 3.9% от БВП.

В края на прогнозния период (2022–2023 г.) номиналните растежи в търговията със стоки леко ще се ускорят. Увеличението на вноса ще изпревари това на износа и ще допринесе за нарастване на търговския дефицит. Продължаващото възстановяване на износа на услуги през 2022 г. ще е основен фактор за подобрението на баланса на услуги, както и за допълнителното увеличение на излишъка на текущата сметка. Салдото по вторичния доход ще остане почти непроменено през двете години, а дефицитът по първичен доход
постепенно ще се увеличава, в синхрон с нарастване на изплащания към нерезиденти инвестиционен доход. Излишъкът на текущата сметка ще се увеличи през 2022 г., след което ще започне да се понижава.

По отношение на финансовата сметка, през 2020 г. тенденцията на осигуряване на ликвидност в страната би трябвало да се отрази в ограничаване на чуждестранните активи и повишение на входящите средства. В периода 2021–2023 г. се очаква потоците на активите да се запазят без съществени изменения, докато динамиката на пасивите ще бъде предопределена от изплащането и поемането на нов външен държавен дълг. Преките чуждестранни инвестиции ще възлизат на около 2.9% от БВП през целия прогнозен хоризонт.
Общата динамика на платежния баланс предполага запазване на устойчива външна позиция и стабилно ниво на международните резерви.

Паричен сектор

Растежът на кредита за частния сектор започна да се забавя от март. Годишният растеж към края на март беше 9.1%, а в края на август се забави до 6.1%. По-голям принос за по-ниския растеж имаше кредитът за нефинансови предприятия. Нарастването му се забави до 2.2% при 5.9% в края на 2019 г. При кредитите за домакинствата по-осезаемо забавяне се наблюдаваше при потребителските кредити. Техният годишен растеж достигна 6.2% при 10.8% в края на 2019 г. Жилищните кредити продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през осеммесечието, с повишение от 12.3% към края на август спрямо 14.5% в края на 2019 г. В сравнение с пролетната прогноза, очакванията за вземанията от  предприятия са ревизирани низходящо, което освен текущата динамика отразява по-високия oчакван спад на инвестициите. Развитието на кредита за домакинствата, по-ниското очаквано равнище на безработица и малко по-високият темп на нарастване на компенасацията на един нает дават основание за по-високи очаквания за вземанията от домакинства.

Прогнозите са растежът на кредита за частния сектор да продължи да се забавя до края на 2020 г., отчитайки по-ниското търсене и негативните ефекти върху икономическата активност произтичащи от ситуацията с COVID-19. По-ниското търсене на кредити от фирми и домакинства ще отразява и нарасналата несигурност, по-висока склонност към спестяване и отлагане на покупки, които не са от първа необходимост.

Нарастването на кредита за нефинансови предприятия ще бъде ограничено от очаквания значим спад на частните инвестиции и на реализираните печалби. Забавянето в растежа на кредита за домакинства ще бъде в синхрон с по-ниския растеж на доходите и по-ниското потребление през 2020 г. Годишното нарастване на вземанията от предприятия се прогнозира да бъде около 0.6% през 2020 г., а на вземанията от домакинствата – 5%. Общо растежът на вземанията от частния сектор през 2020 г. се очаква да се забави до 2.2 при 9.7% в края на 2019 г. 

През 2021 г. търсенето на кредити ще започне да се възстановява. От страна на нефинансовите предприятия то ще бъде по-слабо и повлияно от очакванията за все още слаба инвестиционна активност в частния сектор. При домакинствата очакванията за по-високо търсене на кредити ще подпомогне възстановяването на потребителските им разходи, в синхрон с ускорението в растежа на компенсациите на наетите. Очакванията са растежа на общо вземанията от предприятия в края на 2021 г. да бъде близо до 1.9%, а този на вземанията от домакинства да се ускори до 5.6%. Общо вземанията от частния сектор през 2021 г. ще се увеличат с 3.3%. Предвижда се в периода 2022–2023 г. ускорението в растежа на кредита за частния сектор плавно да продължи, както за предприятията, така и за домакинствата, в синхрон с възстановяването на вътрешното търсене. Годишните темпове на нарастване от преди пандемията обаче няма да бъдат достигнати. Растежът на кредита за нефинансови предприятия ще има постепенна възходяща динамика при очаквано слабо възстановяване на частните инвестиции. Общо годишното нарастване на вземанията от предприятия ще се ускори до 3.8% и 4.6%, съответно през 2022 и 2023 г.

Кредитът за домакинства също плавно ще се ускорява, в съответствие с динамиката на компенсациите на наетите и по-ниското равнище на безработица. Годишният растеж на вземанията от домакинства през 2022 и 2023 г. се прогнозира да бъде съответно 6.7% и 6.9%. Общо растежът на вземанията от частния сектор в края на 2023 г. ще бъде 5.5%. Привлечените депозити в банковата система ще продължат да се увеличават с относително високи темпове до края на 2020 г., отчитайки и повишената склонност към спестявания в условия на по-голяма несигурност. Очакванията са в края на годината паричното предлагане да забави годишното си нарастване до 8% при 9.9% в края на 2019 г., като в края на прогнозния период ще бъде близо до 8.1%.

Рискове пред прогнозата

Прогнозата е зависима от развитието на епидемичната обстановка, както в страната, така и в глобален план, предупреждава МФ. При увеличаване на мерките с цел ограничение на пандемията и имащи задържащ ефект върху икономическата активност може да се очакват отрицателни шокове както по линия на предлагането, така и по линия на потреблението и износа. Тези шокове биха имали негативен ефект върху БВП най-вече през 2020 и 2021 г. При липса на устойчиво решение за справяне с пандемията може да се очаква  несигурността сред икономическите агенти да остане висока в средносрочен план и в резултат да се реализират по-ниски растежи. По отношение на външната среда, последните прогнози за основните търговски партньори на България показват ревизиране на очакванията към по-плавно възстановяване. Запазват се и негативните рискове, свързани с протекционистичните политики и нарушаване на глобалната търговия, както и с ефектите от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Всички те могат да се отразят в по-бавни темпове на нарастване на износа в прогнозния период.

При по-бързо справяне с епидемичната ситуация в глобален план пък може да се наблюдава много по-благоприятно влияние по линия на външната среда, особено при ускорено възстановяване на международния туризъм. В страната е възможно да се реализира по-бързо възстановяване на инвестициите и по-силно нарастване на потреблението предвид възстановяването на пазара на труда. Средствата по плана за възстановяване на Европа също ще окажат положителен ефект върху икономиката, най-вече в периода 2021–2026 г. Очаква се България да има достъп до над 10 млрд. евро по линия на новия Механизъм за възстановяване и устойчивост на ЕС.