Кирил Петков: Променяме Плана за възстановяване така, че парите да не ходят при ''наши хора''

До две седмици ще има ново управление на Българска банка за развитие, прогнозира служебният министър на икономиката

OFFNews Последна промяна на 20 юни 2021 в 17:13 12659 0

Снимка БТА/Минко Чернев, архив

Оптимист съм, че до две седмици ще имаме ново управление на Българска банка за развитие. Това заяви служебният икономически министър Кирил Петков в интервю за БНР днес.

Така той коментира забавянето на смяната на върха в батката, разпоредена от него, но все още нереализирана заради "надиграване" със съществуващия Надзорен съвет - по думите му, и процедурни хватки.

Той извърши рокадите, след като се осветли фактът, че с парите за подпомагане на малкия и средния бизнес са финансирани шепа крупни фирми. 946 млн. лева са отишли за 8 клиента, близо 1,8 - за още 12.  Това, според министъра, е "абсолютно нецелево използване на държавните средства за подпомагане на малкия и среден бизнес".

В отговор обаче срещна бойкот: бави се даването на информация, двама от отстранените трима членове на Надзорния съвет обжалваха пред съда уволненията си.

Борбата сега е "да видим точно как са ги раздавали тези пари", каза министърът и обясни: "Знаем на кого, но не и по какъв начин". И точно тук се среща със "страшно бавене и недаване на информация".

Обжалването в съда на двете уволнения министърът нарече "абсурдно" и "игра на време".

"Те много се надяват, че моето време няма да стигне, така че да стигнем до истинска смяна на ръководството на ББР. Но аз съм голям оптимист. Вярвам, че следващите две седмици ще влезем с много професионален надзор, ще има смяна и при управителите на банката. Вече сложих ограничение - никой да не може да дава повече от 5 млн. от тази банка - и се надявам, че накрая на този къс период, в който съм бил министър на икономиката, поне Банката за развитие я направихме "от...до". Оттук нататък има професионален мениджмънт, който ще знае какво ще прави.

Ще имат разговор с Канадската банка за развитие, за да вземат техните модели, за да не мислят всичко от началото, как наистина да се подпомага малкият и средният бизнес, и то експортно ориентираният бизнес", каза Петков. 

"Оттук нататък - препоръча той - трябва всички да следим, защото шансът да продължа след този период не го броя въобще като мисъл. Просто като граждани, и аз ще следя, видим ли, че някой сменя устава и качва от 5 милиона нагоре, или видим ли, че някой уволнява този професионален борд и сменя с други, техни хора, трябва като общество да кажем: "Не трябва да има връщане назад".

Планът за възстановяване и устойчивост

Той разкри и по какви промени работи екипът му в Плана за възстановяване и устойчивост.

"Ще се помисли кои са най-добрите и най-евтините начини за България да има електричество. Знаем, че въглищата ще отпадат. (...) Газта е преходна величина. Сега е по-добре откъм емисии, но след 10 години за газта ще се говори, както за въглищата в момента", каза той и допълни, че новостите включват "възможност за (използването на - бел. ред.) зелена енергия по умен начин - не само слънчеви панели, а да се мисли как пикът на България за електроизползване, който в момента е зимата, вечерно време да бъде покрит с възможно най-евтиния начин със зелените технологии".

В Министерството на икономиката по отношение на плана има два т. нар. "фиша", т.е. проекти или програми, през които тези 12 милиарда ще се инвестират, каза Петков. Единият е за индустриални зони, друтият - за грантови схеми за бизнеса, по който има 900 млн., но МИ работи сумата да се увеличи на милиард и четиристотин милиона и те да не бъдат предвидени само за грантове за модернизация, а също така да има и дългови, и дялови инструменти, така че инвеститори да могат да инвестират в иновации.

Какво означава това?

Първоначално планът беше малко неясен, имаше грантове за сгради и това поставяше голям въпросителен знак за корупция: кой и как решава тези грантове да отидат за кого, посочи министърът.

"Привличайки Европейската инвестиционна банка като партньор в тези фишове, аз ви гарантирам, че независимо кой ще е след мен там, няма еднолично или чисто административно Министерството на икономиката да решава кой спечелва тези пари. Ако направим правилното структуриране, всички проекти ще трябва да се подават не само към министерството, но и към ЕИБ. Това ще гарантира, че няма да ходят парите при "наши хора", а ще ходят при най-добрите проекти и част от тези пари ще се връщат обратно в този инструмент, който ще се менажира от ЕИБ, така че той да продължава да се използва за инвестиции.

Не вярвам, че ще имаме втори такъв План за възстановяване. Един път ни се е случило такива огромни пари да влязат. Тези пари трябва да могат да имат дългосрочен ефект. Най-важното е не идеята държавните пари да се дадат на някой, а държавните пари да стимулират частни инвестиции. Това, което се опитваме да пренаправим по този план, е тези 1,4 млрд. да привлекат поне по две и половина, или даже повече - 4 милиарда - частни инвестиции. Държавните пари да бъдат стимул, но не крайното финансиране. Навсякъде по света така се прави", обясни той.

По отношение на втория фиш, първоначалният план предвиждал изграждането на четири индустриални парка където Министерството на икономиката реши. С последното служебният министър категорично не е съгласен.

"Добре, бе, кой в МИ знае къде е най-оптимално тези паркове да се построят - попита той. - Кой знае дали трябва да е в Стара Загора или в Хасково? Дали трябва да е в Бургас или Варна? Кой има това знание? Нали тези паркове са направени, за да се привлича частните инвеститори, частните заводи, там да строят и произвеждат? Никой не знае по-добре от самите тях.

Сега, вместо както беше плановата икономика: знам най-доброто място за следващия индустриален парк и за това ще се похарчат огромно количество пари пак през ДКК или "Монтажи", или някаква такава схема, идеята е следната: вкарваме ги тези пари в един фонд, в който всеки голям клас А инвеститор може да кандидатства и да казва: "Аз най-много искам да съм точно до Стара Загора" или "Най-много искам да съм точно до Златица" или където те са решили. Този фонд да им дава възможност да се инвестира за обща инфраструктура, но не само на един производител, а този голям, клас А инвеститор трябва да е не повече от 10% от целия парк.

С други думи, да строим парковете там, където има реална пазарна нужда. И да се конкурират общините, а не да се казва: "Тази община ще го получи, щот' еди какво си". Да се конкурират общините с инвеститорите кой да получи тези пари.

По този начин отпушваме това планиране да бъде там, където има истинско търсене. Пак привличайки ЕИБ, тя да бъде гарант, че няма да има корупция."

ДКК

Министърът коментира и "малко странния" начин, по който е структурирано министерството.

"Министерството на икономиката е структурирано по малко странен начин - започна той. - Огромна част от дейността му е под шапката на Държавна консолидационна компания. Това е държавна компания, под която има "Монтажи" - дейността, свързана с язовирите, военно-промишленият комплекс и други дейности. Министърът няма директен достъп до активите, дружествата и дейностите под тази шапка, защото ДКК има свой борд на управление, който се води независим. За да има смяна, трябва да се мине през конкурс, който може да отнеме до 60 дни.

Тази "шапка" разрешава държавните пари да не минават през обществени поръчки. Както е в случая, ДКК дава на друга държавна компания, "Монтажи" примерно, 100% аванс, за язовирите, и "Монтажи" дава на външни изпълнители без обществени поръчки.

Това е много непрозрачна структура, която е законна. Откъде накъде 630 млн. ще се раздават без обществени поръчки? Как е възможно? Как се решава коя компания да вземе договор за 3 милиона, без даже министърът на икономиката да има директен поглед върху това раздаване?"

Язовирите

Той се върна и на темата за язовирите, като посочи, че дори не разбира защо те са под МИ. А за установеното при проверките му там каза:

"От 416 язовира само 10 са завършени. Предадени са на 31 декември, навръх Нова година. Вече сме юни и тези язовири не са в експлоатация. (...) Плащането и авансовите плащания се случват явно много бързо под тази структура, но реалната дейност и, най-вече финализирането на тези проекти, така че да служат на обществото, за мен се случва ужасно бавно. Имам чувството, че в момента, в който са се разплатили, вече никой не се е интересувал какво се прави с тези активи. Не може от 31 декември досега едни язовири напълно завършени, дори да не се пълнят с вода, защото някой не ги е предал. ДКК не ги е предала към държавното предприятие, което трябва да ги обслужва".

Разпространената версия за внезапната му проверка из "затревени" язовири, според която той сам заповядал източването им и ги затревил, министърът осмя:

"Представяте ли си? Тук сме за 60 дена и министърът да източва язовири. Не само един, да източва три язовира, за да се снима. Това, което е най-невероятното от тази история, е че не само съм ги източвал много бързо - един, втори, трети, ами съм ги и затревявал много бързо. Ако някой ми покаже как мога да затревя така бързо източен язовир, това е иновация, с която бих се гордял". 

По този въпрос той изрази и възмущение:

"Вместо да помислим къде са грешките, защо се е стигнало дотам, някой си е помислил, че единствената цел е да се направи пиар кампания. Въобще не ме интересуват пиар кампании. Единственото, което ме интересуваше, е как е възможно за пет, шест месеца тези язовири да не са вкарани в експлоатация.

Как е възможно цените на бетона да са по две, а на транспорта, с който да са превозвали материалите към язовира - по пет?

В момента защо държавното предприятие не ги е поело, за да ги експлоатира? Те трябва да са непрекъснато с пуснати шлюзове, така че водата да се оттича непрекъснато".

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови