Бюджетна буря: Сачева не отстъпва нито лев, работодателите въстават, опозицията вижда фискален срив

Бюджет 2026 предизвика напрежение: Сачева твърда за увеличенията, работодателите бойкотират, опозицията предупреждава за рискове

Проектобюджетът за 2026 г. предизвика серия от политически и обществени сътресения през последните дни. След бойкота на Националния съвет за тристранно сътрудничество от страна на работодателските организации, разрастващите се критики от граждани и остри политически реакции, заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Деница Сачева застана твърдо зад параметрите на бюджета и заяви, че правителството няма да отстъпи от ключовите си решения.

Сачева: „Няма как да преосмислим увеличението – тези приходи са необходими“

Пред журналисти Сачева подчерта, че кабинетът изпълнява законите, приети през последните четири години, а повечето от разходните пера — включително минималната работна заплата и социалните плащания — са законово обвързани.

„Няма как да преосмислим увеличението на осигурителната вноска и данък ‘дивидент’, при положение че всички тези приходи са нужни. Изпълняваме закона такъв, какъвто е.“ — заяви Сачева.

Тя подчерта, че към момента правителството не е получило нито едно разумно предложение за алтернативни приходоизточници, а само критики.

„Ако има по-рационални предложения как да се съберат необходимите приходи — ще ги обсъдим. Но до момента не сме чули нито едно.“

На въпрос дали ГЕРБ-СДС е готов да ревизира спорните мерки, включително осигурителното увеличение, Сачева бе категорична:

„Нито една страна не е в лукса да работи с по-малко приходи в момента.“

По думите ѝ следващата седмица вероятно ще бъде насрочено ново заседание на тристранката, за да се обсъдят детайлно параметрите.

Работодателите: „Не приемаме този бюджет“

Напрежението между правителството и работодателските организации ескалира, след като бизнесът отказа да влезе на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, демонстрирайки остро несъгласие с параметрите на проектобюджета.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев съобщи в петък, че на 13 ноември е насрочено ново заседание. То ще бъде опит за рестарт на диалога.

Бизнесът атакува няколко ключови момента:

-предвиденото увеличение на осигурителните вноски,

-ръста на минималната работна заплата, който според тях ще доведе до шок в разходите на компаниите,

-увеличаването на държавния дълг,

-липсата на структурни реформи.

Според работодателите бюджетът не стимулира икономическа активност, а наказва бизнеса, който вече се бори с високи разходи и несигурност.

В социалните мрежи: гняв, отчаяние и усещане за безконтролен дълг

Докато институциите спорят, в социалните мрежи се появи нов мощен поток от гражданско недоволство. Един от най-споделяните постове през уикенда започва с тягостното признание:

„Примирил съм се, че заплатата ми може да намалее. Че здравните ми осигуровки не ми гарантират нищо. Но не мога да се примиря с милиардите заеми, които теглят…“

Авторът продължава с разчет:
17 милиарда лева дълг за една година. 46,5 милиона лева на ден.

Постът завършва с тежък въпрос към „интелигентните приятели“, които не гласуват:

„Не знам от икономика, но нещо не звучи добре. Изглежда като едно ново ниво на грабеж — да ти вземат и това, което го нямаш.“

Този пост — споделян хиляди пъти — отразява дълбоките обществени страхове, че държавният дълг расте без контрол и без стратегическа инвестиционна логика.

ДСБ: „Това управление подкопава демокрацията. Бюджетът е рисков и популистки“

На фона на социалната буря и институционалното напрежение, ДСБ излезе с остра и дълга позиция, в която обвинява управляващите в:

-непублични и нелегитимни механизми на управление

-корупционна мотивация

-злоупотреба с репресивния апарат

-фискален риск.

Партията заяви, че няма да подкрепи проектобюджета, защото:

„По корупционни и популистки съображения страната е изправена пред опасността да влезе в еврозоната с фискален профил, който само формално отговаря на правилата.“

Според ДСБ това може да доведе до процедура за прекомерен дефицит още в първата година след еврозоната.

ДСБ настоява още за:

-публикуване на реална оценка по ESA за дефицита,

-независим стрес-тест на приходите и разходите,

-твърда европейска линия в санкциите срещу Русия.

Партията отправя и предупреждение:

„Радикализацията на публичния език и политическата нетърпимост растат. Управляващите демонстрират търпимост към руското влияние.“

ДСБ вижда шанс за политическо „преобръщане“ едва на президентските избори през 2026 г.

Бюджетът - политически и обществен тест за управлението

Проектобюджетът за 2026 г. вече не е просто експертен документ — той се превърна в лакмус за доверието към управляващите, за способността им да водят социален диалог и за политическата стабилност в страната.

Следващите седмици ще покажат дали бюджетът ще бъде пренаписан, приет или ще доведе до нови политически сътресения.