Българин от "Камп ноу": Сърцето ми изскочи, животът стана прекрасен

Две български знамена се вееха зад единия корнер по време на екшъна Барселона - ПСЖ (6:1), който ще остане със сигурност като един от най-великите мачове в историята на футбола. Но сънародниците ни на стадиона бяха повечко. Един от тях - Станислав Георгиев, опита да предаде пред OFFNews емоциите от "Камп ноу", които не отминават вече няколко дни. Софийският бизнесмен е едно от известните лица и редовен посетител на "Армията" до миналото лято.

- Стани, видяхме твои снимки от мача, държат ли те още емоциите от сряда вечер?

- Още нямам думи! Сърцето ми тупти силно, не знам и аз как да се изразя. Просто след такъв мач животът е прекрасен.

- Трудно ли се сдобихте с билети с твоите приятели?

- Не, купих ги още преди 40 дни от сайт, нямаше никакви проблеми. Даже на самия стадион преди мача се продаваха билети. Вярно, някъде зад вратите или високо на последните редове. Но имаше.

- Виждам, че сте с интересни шалове цялата компания, забелязаха ли ги испанците?

- Абсолютно. На много места местните запалянковци сочеха шаловете ни и се обръщаха към нас: "Стойков, Стойков". Дори не ги заговаряхме. Те идва и обясняваха, че Христо е уникален играч за историята на Барселона. Много го обичат, то се вижда в очите им, думите са излишни. Това пък ни правеше горди. И обяснявахме откъде е тръгнал Христо Стоичков за големия футбол.

Да ви кажа, главата ми още не може да побере мащабите. Само като си представя как този човек е бил идол на същия този стадион. Покланяли са се на един българин, както сега го правят пред Меси. Убедих се, че в България не знаем и не осъзнаваме какво значи Христо Стоичков. Той е повече от диамант.

- Отново към мача, стадионът като че ли млъкна при 3:1 и се събуди чак при 5:1, така ли се усещаше и вътре атмосферата?

- Публиката като агитки е трагедия. При нас често казваме, че тази публика не заслужава отбора си. В Барселона е обратното. Този отбор не заслужава публиката си. 300 души със раздадени знамена, ужас! Пеят на уредба. Не може да ставаш при атака. Дори като снимах, пак им пречех.

- Като на театър?

- Да, театър. Пълни туристи. Честно казано, аз харесвах Барса заради Стоичков. Но сега им ставам верен фен до гроб. Това е отбор,  за който всеки може да мечтае. Извънземни! Тотален футбол! Пожелавам на всеки да се наслади на Барса! Почувствах се като на софийските улици през лятото на 1994 година. Всеки прегръща другия, нищо че не го познава. Неописуем кеф! 

- Коментираха ли се спорните положения?

- Не, при тези емоции на кой му дреме дали имало дузпа, засада, фаул. Всеки дойде с вярата, че Барса ще се справи и след 0:4. Да, при гола на Кавани се усети отчаяние, малцина още показваха надежда. После дойде неповторимото. Два са мачовете - този и Ливърпул - Милан (3:3) във финала на Шампионската лига. Кой по-по-най - не споря. Този обаче ми спря дъха. Усетих сърцето си навън.

- Благодаря, завиждам ти благородно, значи си видял чудото и на двата любими отбори - Барса и Ливърпул?

- Симпатизирам им силно. Но в сърцето има място за една любов. Моята е ЦСКА! Това ми е мечтата, да стъпя на "Камп ноу" отново с ЦСКА. Кое и как, бъдещето ще покаже.

Следете новините ни в GoogleNews