За първи път у нас: Кръгла маса за проблемите на белодробната хипертония

Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ) организира първата в България Специализирана кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред болните от белодробна хипертония в България”.

Събитието ще се проведе на 10 септември, вторник, от 14 ч. в УСБАЛССЗ “Св. Екатерина”, аула “Максима” (гр. София, бул. “Пенчо Славейков” № 52А).

Кръглата маса е първият публичен медицински форум, посветен на проблемите на болните от белодробна хипертония у нас. Сред участниците са едни от най-изявените специалисти по сърдечно-съдови заболявания в страната.

По време на кръглата маса ще бъдат обсъдени актуалните проблеми на болните от белодробна хипертония у нас и начините за оптимизиране на диагностиката и лечението на коварната болест.

Пулмоналнатата хипертония е рядко заболяване с все още неизяснен произход и често се бърка с обикновена хипертония, с астма, сънна апнея, ХОББ и други общи заболявания, което забавя понякога с години поставянето на правилната диагноза. Характерните симптоми на ПХ са: бързо задъхване с лесна уморяемост (дори при слабо физическо усилие), пристъпи на задушаване, посиняване на устните и на ръцете, кравохрачене, наднормено тегло.

Над 25 млн. души по света страдат от ПХ, а у нас техният брой е около 70.

Лечението на ПХ е високоспециализирано. При пациенти с идиопатична форма в напреднал стадий, се налага задължителна трансплантация на бял дроб или комбинирана – на сърце и бял дроб. Такива трансплантации обаче не се извършват в България. 

В България да живееш с диагноза “пулмонална хипертония” (ПХ) е сериозно предизвикателство, равносилно на присъда, защото болестта е рядка и все още нелечима в световен аспект, а състоянието на нашите болни се усложнява допълнително от редица медицински, бюрократични и социални проблеми.

До 2009 г. българските пациенти нямаха достъп до безплатна специализирана терапия и бяха обречени на бавна смърт в рамките на няколко години след откриване на диагнозата. Сега са одобрени четири поддържащи медикамента, но само за една от формите на болестта – идиопатичната ПХ.

От юни НЗОК заплаща терапията на пациенти с вторична ПХ, предизвикана от склеродермия. Очаква се скоро и болни със синдром на Айзенменгер и ПХ също да получат терапия. Пациентите, страдащи от другите форми на болестта, са принудени сами да финансират лечението си, което продължава цял живот, а цената варира от 1 000 до 11 000 лв. всеки месец в зависимост от прилаганата терапия.

България е четвъртата европейска държава, която ще информира пациенти, лекари, журналисти и общественици за резултатите от представително международно изследване по проблемите на ПХ, проведено под егидата на Европейската асоциация по пулмонална хипертония (PHA EUROPE). 

Подробна информация за ПХ можете да получите от сайта на БОППХ и от неговата фейсбук страница.

Следете новините ни в GoogleNews