Станишев: Девети е една от най-ярките дати в съвременната ни история

Последна промяна на 09 септември 2013 в 22:31 5570 38

Сергей Станишев
Сергей Станишев

Отбелязваме една от най-ярките дати в съвременната българска история – 09.09.1944 г. Няма историческо събитие, което да не предизвиква дискусии, но има факти, които са безусловни. Режимът, който властваше до тогава, направи България част от коалицията на Германия и българските антифашисти измиха този срам от челото, с цената на саможертвата на хиляди антифашисти.

Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев в зала номер 3 на НДК, където социалисти тържествено отбелязаха “69 години от деветосептемврийското въстание и победата над хитлерофашизма”.

Организатор на честванията са Националният съвет на БСП, Антифашисткият съюз и Градският съвет на БСП.

Ценим жертвата на българските антифашисти. Техният подвиг е чест, каза Станишев.

Той добави, че много пъти са предричали края на БСП и не могат да се примирят, че БСП не престава да е водеща политическа сила и непреодолим фактор в българският политически живот.

Ние сме партия със 122-годишна история и сме оцелели, защото сме работили за общественото благо и сме намерили пътя към сърцата на българските граждани. Вярвам, че ще успеем да направим това и този път да намерим съгласие в българското общество, без да се отказваме от нашите леви идеали. Затова се нуждаем именно от заряда на 9 септември 1944 г., заяви Станишев.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.09 2013 в 18:20

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
-------------------------
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

11.09 2013 в 16:12

Големец-комунист се сетил след доста години за майка си, която живеела на село, и я поканил на гости в София.

Посрещнал я на гарата с черната служебна волга, настанил я, женицата се озъртала объркано и започнала до мърмори: "Боже, опази".

После големецът развел майка си из големия си апартамент в центъра на столицата, бабата пак си повтаряла "Боже, опази".

На другия ден отишли до новата си вила в Бояна, майката повтаряла същото.

Не издържал синът и се сопнал:

- Какво все повтаряш "боже, опази".

- Ами да опази бог да не дойде отново Девети септември и да слязат партизаните, че ще ни вземат всичко.

11.09 2013 в 02:08

Няма ли кой да ви нареди вече до стената всичките комунистически утрепки бееее! Как може още да ви има, да се появявате, да говорите та и да сте в управлението на тая държава...срам ме е...

10.09 2013 в 21:44

Oleeee Срам ме е ! Тези не са добре!

10.09 2013 в 18:06

Била е ярка преди ,сега вече и е минало времето на тази дата ! Оставка!

10.09 2013 в 16:51

Болен мозък...

10.09 2013 в 15:22

Червени боклуци! Не ща да ви гледам! Долу комунистите!!!!!!!!!!!!!!!!!!

10.09 2013 в 15:02

Поствам този пост от фейсбук, направил ми силно впечатление,:

Джеки Стоев-Георги
Вчера в 07:47

Ако Червената армия беше освободила Гърция, а не България,
то сега гърци щяха да ни берат доматите и щяхме да се радваме на гръцки проститутки.

“ДА ОБЛАГОРОДИШ СОЦИАЛИЗМА,
Е ВСЕ ЕДНО ДА ОБЛАГОРОДИШ СИФИЛИСА”

Това го беше казал Владимир Свинтила (лека му пръст) още по времето, когато не беше безопасно да казваш каквото мислиш.
През целия преход, вече осемнадесет години, особено като наближи датата 9 септември, в медиите изплуват твърдения и внушения, че въпреки грешките социализмът все пак е направил и доста добри неща за България. Ако беше жив Владимир Свинтила, сигурно би казал: “Е, това е все едно да кажеш – абе, една ме зарази със сифилис, ама все пак изживях с нея няколко хубави момента”.
Ако някой в трамвая те настъпи и се извини, това е напълно достатъчно. Но ако убият баща ти или изнасилят дъщеря ти, едно голо извинение не стига. А комунистите и техните правоприемници даже не пожелаха да се извинят искрено за безбройните престъпления, хилядите убийства, концлагери, изселвания, пречупване на съдби – и то повечето от тях на хора без никаква вина в юридически и общочовешки смисъл. Вместо да се покаят, същите започнаха да тръбят за насилието и престъпленията преди 1944 г.
Майка ми е участвала в Септемврийското въстание. След погрома е клана и по една случайност е останала жива. И за малко мен нямаше да ме има. Така че не можете да ме обвините в липса на обективност. Аз съм против всяко насилие. Независимо кога е извършено. Само че между престъпленията, извършени след 1944 г. и преди 1944 г., има една съществена разлика. И тя не е в броя на жертвите. И бях много учуден, когато един чудесен поет, преводач и доказано достоен човек, уважаван искрено от мен, в едно телевизионно предаване преди време започна да жонглира с отрязаните глави на трите партизански деца от Ястребино. Не можех да проумея как този умен и интелигентен човек не пожела да види разликата между тези два вида престъпления (която, пак повтарям, не е в броя на жертвите). А разликата е голяма. И е ясна. Тя е следната. За престъпленията преди 9 септември 1944 г. бяха наказани всички, абсолютно всички. А за престъпленията след това не беше наказан кажи-речи никой. От морална гледна точка това е страшно. Страшно е, когато на един народ се демонстрира, че големите престъпления и престъпници могат да останат ненаказани. И днес ние берем плодовете. Дребните крадци и закононарушители ги гонят и осъждат, а когато някой е откраднал повече от десетина милиона, той вече е недосегаем и може цинично да ни се смее в лицето.
А най-странното е, че по избори болшинството от беловласи пенсионери стават в ранни зори и (и с песен) отиват да гласува за правоприемниците на БКП. Без да си дават сметка, че ако не беше 9 септември, те нямаше да вегетират със 130 лева на месец, а щяха да получават минимум по 1 000 лева пенсия. Както е във всички нормални държави. Нека да помислим какво би станало, ако на 9 септември България не беше станала васална, тоталитарна, недемократична държава. Някои дават пример с развитието на Гърция. Разбира се, може да се опонира, че става въпрос за различни народи, различен манталитет и т.н., и т.н. За щастие историята ни предлага и един изряден от научна гледна точка пример – ФРГ и ГДР. Едни и същи хора, живяли в две различни системи. След обединението на “двете” Германии през 1990 година правителството на Западна Германия започна ежегодно да излива в източните провинции огромни парични средства от порядъка... Айде, проверете своята фантазия и познайте каква е годишната вноска?! Няма да можете. Ще ви кажа. Всяка година от 1990 г. в “бившето” ГДР се изливат 180 милиарда марки. Година след година, година след година, та досега. А по стандарт двете части на Германия още не са се изравнили. Е, това е разликата между капитализма и социализма – 180 милиарда марки годишно. Които, както се вижда, още не помагат.
Поначало обществените строеве не се делят на добри и лоши. Има само лоши, по-лоши, най-лоши и отвратителни. И капитализмът е безспорно един лош обществен строй. Но не трябва да забравяме, че в продължение на четиридесет и пет години ние живяхме в един отвратителен.
Преди време разговарях с един немски политолог и му казах, че между развитието на Западна Германия след войната и на България след 1990 г. има известна аналогия. На учудената му физиономия добавих, че аналогията е с обратен знак, което още повече го обърка. След войната в Западна Германия всичко беше тотално разрушено. Градове, заводи, комуникации. Но беше останал моралът на хората и тяхното отношение към реда, работата и институциите. И за тринадесет години сътвориха икономическо чудо. В България след началото на прехода всичко си беше на мястото – заводи, фабрики, язовири. Но през тези четиридесет и пет години беше тотално разрушен моралът на българина. Само с лъжа, непочтеност и двуличие би могъл да просперираш и да осигуриш някакво бъдеще за децата си. На това ни научиха. Оказа се, че един морал се разрушава лесно, но повторното му изграждане иска много, много време и усилия. Нямам усещането, че ги полагаме.
Често ми се е случвало бивши комунисти да ме репликират: “Какво ми говориш? Я си виж демокрацията!”. И в тази връзка се сещам за един стар виц – доста тъповат, но пък пасва много за случая. Пътува в трамвай един човек, облечен опрятно – костюм, бяла риза и връзка. Качва се друг много пиян, клати се и му повръща на бялата риза и костюма. Естествено потърпевшият се възмущава гласно, а пияният му казва – абе, какво ми викаш, я се виж ти на какво приличаш!?
И трябва наистина да мине много, много време, докато се изчистят петната от повръщаното по дрехите и по душите ни.

Джеки Стоев

PS: Може би се питате защо сега пиша тези редове, когато двуполюсният политически модел е вече в историята. Ами, точно заради това. Защото точно сега му е времето да седнем и честно, обективно, без емоции да анализираме може би най-буреносното време от новата ни история. Българският народ има нужда от това.

10.09 2013 в 13:26

Тоя с.ъс.ел докога ще го гледаме? На комуниста мястото му е в затвора, а на този е извън България!! Най-жалкото създание в българския Парламент!!!

10.09 2013 в 13:24

Червени смешници!