Манастир „Св. Петка Мулдавска“ година и половина след огнения ад

Последна промяна на 08 март 2012 в 20:37 1925 0

След пожара манастирът изглежда по-скоро като руини, отколкото като обитаван и в момента храм. Снимка: muldavski-manastir.eu
След пожара манастирът изглежда по-скоро като руини, отколкото като обитаван и в момента храм. Снимка: muldavski-manastir.eu
От нощта, в която пожар унищожи източното крило на манастир „Св. Петка Мулдавска“ край Асеновград, мина почти година и половина. Въпреки течението на времето, изпепелената част от някогашното скривалище на Васил Левски все така прилича повече на древни руини, отколкото на обитаван и в момента божи храм. „Пътят е изграден само до поляната в ниското, нужно е да се направи до горе“, казва майка Юлита, която живее сама в манастира. Сега светата обител е изключително труднодостъпен и членовете на пловдивската група на OFFRoad-Bulgaria.com са сред малкото хора, които могат да се доберат дотам с необходимата помощ. Още в нощта на пожара на 3 октомври 2010 г. участниците във форума от няколко града се активизираха и на следващия ден стабилна бригада помагаше на застигнатите от стихията духовници. Преди пожара, освен игуменката майка Юлита, в манастира живееха и 15 послушнички. Въпреки че вече са направени част от ремонтите, майка Юлита живее сама, като компания й прави човекът, който я вози с кола, когато има нужда да отиде до някъде. А тази нужда се появява неочаквано често. Сега, когато снегът започва да се топи, положението става все по-сериозно - руши се църквата, която не е засегната от пожара, но покривът е разбит и по стените се стича вода, унищожаваща стенописите. Има закупени керемиди, но засега няма кой да ги постави. Дървеният таван също сериозно е пострадал, а от камбанарията падат парчета мазилка. Освен форумът на OFFRoad-Bulgaria.com, огромна помощ е оказана и от „2R България“ - фирмата, осигурила лампи за цялата обител след пожара. Това, от което игуменката казва, че има нужда сега, е да се направи проект, по който да се извърши ремонтът на унищоженото източно крило. Майка Юлита дълбоко се надява, че и някой европроект ще бъде насочен към „Св. Петка Мулдавска“, който е и един от най-старите манастири в България. „Няма и водоснабдяване, наистина е трудно“, казва още игуменката, която изтъква колко е благодарна и на хората, помогнали с компютърни умения. „Фондация „Петър Детев“ направи сайт на манастира – muldavski-manastir.eu – разбира се, напълно безплатно“, с признателност казва жената. С наближаването на пролетта трудностите се засилват, но за човек като майка Юлита и хора като помогналите й досега надеждата се засилва няколко пъти повече.