Днес България празнува 104 години от обявяването на независимостта си.

Цялата история на една от най-старите държави в Европа - България, е белязана от борбата за независимост - от приемането на християнството при Борис Първи, през разцвета на писмеността при Симеон Велики и стремежа на цар Калоян да бъде равен на другите владетели, водейки умела дипломация между Рим и Византия. И след това - в битките за Свободна България, в Съединението на двете Българии, както наричат Източна Румелия и Княжество България, българското битие е устремено към постигането на независимост на църквата и народа - от поробителите, от Великите сили.

И както при честванията на годишнините от Априлското въстание обръщаме поглед към Панагюрище или Копривщица, така днес гледаме към старопрестолния град Велико Търново, където на паметната плоча на Царевец, ще прочетем: "Тук, в историческата крепост Царевец, на 22 септември 1908 г. Княз Фердинанд I обявява Независимостта на България".

Всъщност Независимостта на България е обявена в старинната църква "Св. Св. Четиридесет мъченици", която приютява едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници - Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.

На 18 май 1888 г. в тази църква сключват брак министър-председателят Стефан Стамболов с Поликсени Костаки Станчова от Свищов. В църквата са погребани царете Калоян, Иван Асен II, Михаил Шишман, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски и много други членове на царското семейство. В същия храм Фердинанд приема титлата Цар на българите.

В предговора на своите "Легенди при Царевец" патриархът на българската литература Иван Вазов разказва как, докато броди по царския хълм, пред очите му се явяват образи, сякаш излезли от народните предания и легенди:

"...тия царствени пущинаци пазеха някакво неизразимо очарование за душата ми; те ме приковаваха с печалния си вид и със строгото величие на нещо умряло, което е било голямо и което ти е близко. Пред мене се разтваряше цялата история на Търновското царство, история, пълна с драматизъм, поразителна с изненади, невероятна, както е и видът на самото Търново, дето е кипял двувековен трескав политически живот... А тия видения изскачаха на всяка стъпка пред мене; преданията, населяющи тия светени пущинаци, взимаха живи образи, окръжени в светлив ореол или с мрачен трагизъм, и настрояваха за нови вдъхновения болезнено чутката ми тук душа."

Тържества

Център на националните чествания и днес ще бъде старата столица. Тържества обаче ще има в цялата страна. Във Велико Търново с тържествена церемония бяха отбелязани 104 години от провъзгласяването на Независимостта на България. Света литургия беше отслужена рано сутринта във Велико Търново, в присъствието на много граждани и гости, официални лица, духовници. Последва военен ритуал за издигане на Националното знаме на Република България и официалните слова на гостите.

В столицата ще се проведе честване на площад "Княз Александър I". Слово ще произнесе историкът доц. д-р Валери Колев от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Гвардейци от Националната гвардейска част ще положат венци на признателност.

В програмата ще участват смесен хор "Света София" с диригент акад. Валентин Бобевски и Софийски духов оркестър с диригент Юли Дамянов. Актьорът Пламен Манасиев ще бъде водещ на програмата от 11 часа.

Председателят на парламента Цецка Цачева и народни представители ще участват във Велико Търново в тържествената заря-проверка. Церемонията започва в 19.30 часа на площад "Цар Иван Асен ІІ". Гост на Велико Търново ще е министърът на отбраната Аню Ангелов.

Военнослужещи от Българската армия ще се включат в честванията и в градовете Плевен, Стара Загора, Карлово, Хасково и Асеновград.