Трън – новият зелен авангард

Ще направи ли трънският инат своя край богат…?

Последна промяна на 10 октомври 2017 в 14:39 5833 2

Снимка wikimedia

Неотдавна в Трънско ораторстваха редица експерти по икономическо развитие. Идваха предимно по заръка на кандидат-инвеститор в проект за изграждане на златна мина. Повечето от тези „вдъхновители на прогреса“ за пръв път стъпват в трънския край, но това не бивало да омаловажава експертните им препоръки. Кресчендото в техните речи е алармиращо: Трънско е безнадеждно изостанало, а изпускане на многомилионната инвестиция в мина - непростимо… Квинтесенцията: „Давайте природата за по-високи доходи!“, „Цивилизация в индустриална среда, вместо чиста природа и спартанска свобода!“.

Местните хора обаче си шушукат как нерядко засичали същите тези експерти да мечтаят пред оградата на нечия трънска къща. Виждало се как, вдишвайки дълбоко чистия въздух с аромат на билки, с поглед поглъщат екологично чистата реколта на градината й… „Явлението гладен софиянец се завръща“, шегуват се трънчани. „Днес стомахът му не е празен. В препълнените със стока гастрономи обаче все по-рядко намира онова, чиито вкусови и хранителни качества отговарят на представите за човешка храна.“ Експертите трудно прикривали и копнежа си за бягство от нездравословната градска цедилка.

Интуицията подсказва на трънчани, че не всичко, което им се говори, е чиста монета. Толкова ли ще вдигне доходите мината, че да компенсира загубата на чистата природа? Радикалната промяна в средата и начина на живот може ли въобще да се компенсира с пари? А вредите за здравето? Съветващите ги експерти са обикновено обитатели на тесни, многоетажни блокове в голям град, нерядко от панелно естество, гнетени от алергии, стрес и какво ли още не, включително burnout (интелектуално, емоционално и физиологично изтощение поради  - предимно професионален - стрес) . Наистина ли тези хора са по-близо до щастието от трънчани, болшинството от които собственици на къщи с охолни дворове и градини, в непокътната природна среда, похапващи предимно еко продукти, радващи се на превъзходно здраве? А като аргументират с разлика в доходите, живот сред неувредена природа не е ли и един вид компенсация за по-ниски доходи? А благата на домашното стопанство, които в града липсват или струват скъпо?

Освен гранитният прагматизъм на планинеца думата си казва и прословутият трънски инат. (Казват, че имунизирал местните срещу рекламни обещания…). Кампанията на гастролиращите експерти търпи провал. Противно на препоръките им, 93% от местните хора отхвърлят златодобива на проведен на 11.06.2017 г. референдум. Трънчани осъзнават, че благодарение на природата си са потенциално богати. Виждат своето бъдеще и това на децата си в природосъобразно развитие. С резултата от референдума опазването на трънската природа става базово условие за всяка стопанска дейност.

На 8.10.2017 г. в Трън се проведоха предсрочни избори за кмет. Състезаваха се четирима кандидати, подкрепени съответно от ГЕРБ, БСП, АБВ и Нова сила. Кой повече - кой по-малко, и четиримата се обявиха срещу златодобива и за щадящо природата развитие. Спечели Цветислава Цветкова (ГЕРБ), чиято позиция срещу проекта за добив на злато бе най-твърда. Като и. д. кмет тя успя да удържи провеждането на местния референдум въпреки натиска, упражнен върху общината срещу провеждането му.

Трънчани вече кроят конкретни планове за зелено бъдеще. Високообразовани млади хора с трънско потекло също преоткриват родния край на дедите си и активно участват в дебата. Обсъжда се обновен имидж на общината като символ на новото начало. Трънско иска да съобщи на света, че от икономически изостанал район, за който е считан днес, за 5-10 г. ще се превърне в благоденстваща еко община. Бликат идеи за бизнес начинания, с които зеленият ресурс ще вдигне доходите. Важни теми стават био земеделието, био животновъдството и алтернативният туризъм. „Чистата природа в модерния свят е най-ценен ресурс“ - обичат да повтарят напоследък местните. Който е посетил техния край, знае, че не преувеличават.

Поглед върху картата на България показва, че всичко това не е само трънска ексцентричност, а икономически издържана стратегия. Само на 80 км, един час път с кола от двумилионния софийски мравуняк, Трънско предлага среда за живот и бизнес с качествата на природен резерват. По света населени места на такова разстояние от големи градове като Ню Йорк, Чикаго, Париж, Мюнхен, Виена все още се числят към техните предградия. Те са интегрална част от икономиката на метрополисите. Пазарите и покупателната сила на големия град дават възможност и за по-висок стандарт в близките населени места.

Ценна за нови заселници и инвеститори в Трънско е и запазената самобитност на местното население. То е останало като че ли в страни от уравниловката на глобализацията. Човечността и добронамереността, ставащи все по-дефицитни в големия град, тук не са само спомен от миналото. Те правят живота по-лек и приятен. Местният манталитет ще става все по-важен критерий при избор на географски район с цел покупка на имот или инвестиция.

Изостаналият според мнението на конвенционалните експерти трънски край всъщност се оказва регион с ценни конкурентни предимства: непокътната природа, никакви промишлени вреди поради липса на промишлени предприятия, близост до София и добродушно местно население. (Колоритният трънски диалект отдавна е трябвало да бъде обявен за лингвистичен паметник на духовната ни култура…) Погледнато от този ъгъл решението за зелено развитие не изглежда нелогично. „Назад към природата!“ и „Hапред към икономически просперитет!“ не си противоречат, стига човек да има достатъчно въображение или…трънски инат.

Защо Трънско да не се превърне много скоро в предпочитаната вилна зона на софиянци, копнеещи за спокойствие и чиста природа? Много къщи в района чакат нови собственици на цени многократно по-ниски от средните за страната. Качествен парцел за застрояване от 1 дка можете тук да си купите и за 5.000 – 10.000 лв.! А гледката към планината ще Ви подкоси краката.

Защо Трънско да не снабдява крупния софийски пазар с продукти на био земеделие и био животновъдство? Непокътнатата природа е налице. Работна ръка също. Друго важно условие за производство на био храни е близост до крайния потребител. Предпочита се доставка от местни стопанства, за да се сведе до минимум транспортът и складирането на продукцията. По отношение на столицата Трънско с лекота покрива и това изискване.

Защо трънският край да не се превърне в предпочитано място за планински, селски и всякакъв вид алтернативен туризъм, особено за жители на близките София и Перник? През лятото бе издаден първият специализиран пътеводител за района, които дава изчерпателна информация за природните и културните му забележителности. Той е допълнително улеснение за софиянци и посетители от цяла България при избора на цели за излети и почивки. Ловният туризъм тук е перспективен. Обмисля се и фото-туризъм поради добре запазената дива фауна.
Около референдума в Трън се очертаха контурите на силно местно гражданско общество. Освен жители на общината към него се числят и немалко приятели и съмишленици от страната и чужбина. Будното трънско гражданство се готви да влезе в ролята на неформален надзорен и консултативен съвет на местната власт. Това ще повиши не само нейната прозрачност и отчетност, но и нейната ефективност и творчески потенциал.

Новата общинска политика на Трън има реален шанс да създаде модел за регионално развитие с пилотен характер. Набират скорост обществените дискусии за зелено бъдеще. Те могат да превърнат пограничния край в идеен център за успешна местна икономика, щадяща природата. А защо не и think tank (идейно-творческо звено) от национално значение?

Трънчани са оптимисти, че местните избори са излъчили кмет, годен за техния зелен устрем. Новата кметица Цветислава Цветкова има нелеката задача да превърне щадящия природата курс на развитие в икономически растеж. Според местните обаче първо трябва да бъде преодоляно вмешателство по партийна линия, особено от партийната централа. В малък град то ограничава автономността на местната управа. С партийни назначения на възлови позиции без ценз може да бъде пропилян ценен талант.

52% от трънчани пуснаха своя глас за новата кметица. Те се надяват, че с нея в общината влиза освен духът на победния им референдум и нов морал. Смятат, че без трънски инат не би бил възможен този знаков обрат...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1058

2

Nikolay Uzunov

11.10 2017 в 08:38

мечтиии мечтии. 30 години в трън не е бликнала ни една идея, сега за два месеца бликат като вулкана еяфятлайокутл или там както и да се казваше. истината е че всички работливи трънчани, познавам такива много, са избягали отдавна защото са разбрали че от трън трандафор не става. останали са само старци, цигани и такива дето гледат да изкарат днес 5 лева за една ракия в кръчмата. "уникалната" трънска природа я има в 90% от България. в смолянско всяко село с 200 души има поне два хотела, които са пълни всеки уикенд. а в трън само трънки

531

1

peter vlahov

10.10 2017 в 21:41

Чудесно! Дано да развият добре тези дадености, като запазят самостоятелността си.