Ген. Стефан Янев не е широко разпознаваем и поне до момента не е бил политическо лице. Важният факт в този избор е, че президентът Румен Радев избира за премиер възможно най-близък до него човек, личност, на която безпрекословно се доверява. 

В случая можем да сметнем, че изцяло действията на Министерския съвет ще се водят от визията, от разбиранията на президента. Той може да очаква пълна лоялност, пълно доверие, коментира социологът Боряна Димитрова от Алфа рисърч по БНР. 

Според Димитрова е съвсем нормално служебните правителства да бъдат натоварвани и с допълнителни очаквания, тъй като по Конституция и определение се появяват, когато има политическа криза. Наблюдаваме ситуация, в която се тестват обществени нагласи за съсредоточаване на повече правомощия и ресурси в президента, смята Боряна Димитрова. 

„Това е по-дълъг процес, не е възможно да се случи за 2-3 месеца. Колкото повече се задълбочава кризата на политическите партии, колкото повече расте недоверието към политическите партии (а е факт, че в България доверието към политическите партии, към политиците е ниско), колкото повече се дискредитира доверието в партиите, ерозира - включително и в институциите, толкова повече се отварят възможностите – чисто исторически, чисто теоретично – за тежнения към по-силна ръка и президентски правомощия.“

Ако говорим за възраждане на парламентаризма, това означава силни и отговорни партии в парламента, а не абдикация от парламентаризма в полза на друг модел, подчерта още Боряна Димитрова. 

До урните на 11 юли, както и на отминалите избори, ще отидат много хора, които до момента са се чувствали непредставени в политическия живот, обясни социологът. Вторият фактор, който наблюдаваме сега, е втвърдяване на партиите. Протестните партии ще бъдат конкуренти на този вот, подчерта Димитрова.