Галъп: 18% от хората у нас смятат, че е срамно да се ходи на психиатър

Който има психичен проблем, да пие едно и да се наспи, ще му мине, според 21 на сто от българите

OFFNews 24 октомври 2023 в 15:52 2830 2

Проучване

Снимка Галъп интернешънъл болкан

Когато човек усеща, че има психичен проблем, трябва да се опита да го реши сам – така мислят 20% от хората у нас. Според 18% е срамно да се ходи на психиатър, не е нормално мъжете да плачат, смятат 32% от българите, а според 28 на сто опитът за самоубийство е грях. 

Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на фондация „Кожа – платформа за психично здраве“, проведено от агнция „Галъп интернешънъл болкан“ три години след първото изследване през 2020 г.

32% от респондентите в текущата вълна на изследване отговарят положително на въпроса дали познават хора с психични разстройства. 45 на сто заявяват, че не познават такива, а 18% не са сигурни как да отговорят. 

Оказва се, че сред жените запознатостта или може би разпознаваемостта на проблемите, свързани с психичното здраве, е сравнително по-широка (36%). Утвърдителните отговори сред мъжете са с близо десет пункта по-малко – 27%. Хората на възраст между 36 и 45 години в най-голяма степен отговарят положително на въпроса дали познават хора, страдащи от психични разстройства (38%), докато най-младите и най-възрастните респонденти декларират, че познават хора, страдащи от психични разстройства, в по-малка степен. Подобни отговори биха могли да се свържат с различната динамика на живота, който респондентите от различните възрастови групи водят – излагането на стимули, достъпа до информация и взаимодействия и т.н., обясняват от Галъп. 

Най-общото отношение към психичните разстройства личи и в експерименталния въпрос, в който респондентите бяха помолени да изберат само една измежду двете опции „ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще го отбягват“ или „ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще му помогнат“. Близо две трети (58%) от респондентите избират първата опция, а малко над две пети (42%) смятат, че помощта е по-вероятната реакция на околните, ако някой признае, че има психично разстройство. 

Данните от текущата вълна на проучване показват чувствителна разлика в нагласите в сравнение с проучването, проведено през 2020 г. Тогава 45% от запитаните считат, че признанието за проблеми с психиката ще предизвика отбягване и социална изолация, но над половината (55%) са склонни да посочат, че споделянето за такъв проблем ще доведе до съпричастност и оказване на помощ. Тези резултати предполагат допълнителен анализ и необходимост от обществена дискусия. На практика не се откроява обществена група или слой, където очакването за помощ, да е водещо.

Най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и състоянието на депресия. Следват посттравматични стресови разстройства, състояния като хранителни разстройства, обсесивно компулсивно разстройство и др. На другия „полюс“ очаквано са състоянието на влюбване, яд, тъга, носталгия – които остават, както може да се очаква, извън спектъра на психичните заболявания. Личи и запазване на несигурност в отношението към стреса и тревожността – над половината от запитаните смятат, че това не са психични проблеми, но има и немалък дял – около и над една трета, които са на обратното мнение. Влияние в това отношение вероятно оказва все по-активният стил на живот, който съвремието изисква, несигурността на социалната среда, кризите от различен порядък, в които нашето общество, а и околния свят, привикнаха да функционират. Така изводът, че стресът и тревожността са мислени и по-скоро като системен проблем на съвремието, с който всеки се сблъсква, а не като разстройство, остава валиден три години след първоначалната вълна на изследване. 

Зависимостта в нашето общество е припозната по-скоро като заболяване, а не, например, като липса на воля. Помолени да изберат само едно измежду двете, 46% от респондентите приемат мнението, че хората с различни зависимости просто нямат достатъчно воля да се откажат, а 54% посочват, че зависимите страдат от заболяване. Чувствителността по този
въпрос у нас обаче търпи видимо изменение през последните години – на същия въпрос през 2020 г. 37% (или 10 пункта по-малко) са отговорили „липса на воля“, а 63% – „заболяване“. 

Парадоксално, тази промяна в нагласите – макар и не чувствително, но все пак забележимо – е донякъде в контраст с по-горните наблюдения. Обществото у нас явно показва и склонност да отделя зависимостите според тяхната тежест – според
употребяваната субстанция или активност, предмет на пристрастяване. Най-общо мнението, че различните зависимости биха могли да бъдат преодолени, преобладава, но все пак наркотичните вещества попадат в отделна категория. Делът на скептиците, че зависимостта от наркотици може да бъде преодоляна, е по-висок (51%) от този на оптимистите (40%).

Зависимостта от хазарт също провокира сериозен дял песимизъм относно възможността да бъде преодоляна (42%), но все пак тези, които са склонни да приемат, че тя е преодолима са повече (48%). Малко над една втора пък вярват, че пристрастяването към алкохол може да бъде превъзмогнато (57%). Най-значителни са дяловете на оптимистичните отговори що се отнася до зависимости към тютюн (71%) и храна (72%). 

В отговорите по тези индикатори е регистрирана промяна (макар и на места минимална) в посока към по-песимистичния възглед. Данните не бива да се свръхинтерпретират, но си струва да се отбележи, че именно в ситуация на криза и несигурност в обществото потреблението на вещества, които предизвикват зависимости се увеличава – повод за притеснение, особено когато увереността, че зависимостите са преодолими, е в низходящ тренд. От значение за по-позитивния поглед са образователният статус, доходите и найобщи характеристики, свързани с по-благоприятни житейски перспективи. 

Като цяло българското общество демонстрира толерантност към различни теми, проблеми и стереотипи, свързани с психичното здраве – поне на декларативно ниво. По- консервативната реакция се запазва в диапазона между една десета и около и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат например, че хората, които страдат от депресия просто трябва да се стегнат (28%), хората с психични разстройства трябва да бъдат изолирани от обществото (21%) или че всякакви психологични проблеми се решават най-добре с по-силно питие и добър сън (21%).

Изследването е проведено между 31 август и 8 септември 2023 г. сред 811 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22546

2

dolivo

29.10 2023 в 12:04

Ами, 18% , в моите среди е 50% плюс, а повечето са трагедия

Аз самия се хващам, че се оглеждам , като споделям, че имам нужда някой друг да ме изслуша

Да не рече някой, че съм слабак, не съм мъжкар и т.н.

345

1

Джендо Джедев

24.10 2023 в 17:19

Трагедия! То и с другите проблеми е така. Сами се лекуваме, сами си оправяме колите, електрическите мрежи у дома и какво ли не още. Резултатът е налице!