Бразилия днес избира президент - поглед отвътре

За един от най-оспорваните и трудни за прогнозиране вотове в последните десетилетия разказва журналистът Андре Оливейра

Андре Оливейра, специално за OFFNews Последна промяна на 05 октомври 2014 в 07:48 3235 0

Снимка Embratur

Националният конгрес на Бразилия

@andreufmg

БЕЛО ОРИЗОНТЕ, БРАЗИЛИЯ - Близо 140 милиона граждани ще изберат днес президент на Бразилия за идните четири години. Трима са основните кандидати да управляват седмата по големина икономика в света: госпожа Дилма Русеф (от Работническата партия, РТ) - настоящият ляво-центристки държавен глава; г-жа Марина Силва (от Бразилската социалистическа партия, БСП) - бивш сенатор центрист и тогавашен министър на околната среда по време на правителството на Лула да Силва; и г-н Аесио Невес от Бразилската социал-демократична партия (БСДП)-  дясно-центристки кандидат, който изглеждаше като най-големият противник на г-жа Русеф.

Дилма Русеф до голяма степен се открояваше като любимка до неочаквания обрат, когато един от претендентите за президентския пост - Едуардо Кампос (първият избор на бразилските социалисти) загина трагично в катастрофа с частен самолет. Преди това социолозите му отреждаха третото място. Кандидатът за вицепрезидент на Кампос - Марина Силва - прие номинацията за държавен глава и замени бившия губернатор и изгряваща политическа звезда. До момента Силва догони Дилма Русеф в оспорваната надпревара и въпреки липсата на управленски опит международно признатата екоекспертка изглежда достатъчно жизнеспособна алтернатива за политическа промяна след две десетилетия на контрол от страна на PT, а преди това - на БСДП на г-н Невес. От друга страна, според критиците не се очакват съществени промени, тъй като Марина Силва бе един от основателите на Работническата партия, оглавявана от г-жа Русеф. Анализаторите смятат, че основателно притеснение буди въпросът как би управлявала Силва, при положение че нейната социалистическа партия вероятно ще има само около 30-40 места от общо 513 в долната камара на парламента. Партията може би ще разчита и на още 50-60 мандата на БСДП, но отново няма да й достигат над 200, за да има мнозинство.

Силва е израсналa в бедна общност, препитаваща се от добив на каучук в района на Амазонка. На президентските избори през 2010 година имаше трети резултат. Ако бъде избрана сега, тя ще стане първият бразилски държавен глава от смесена раса. Това е значително постижение в страна, в която политическата власт още се държи от белите. Нейната кампания призова за подкрепа от всички социални прослойки във всяка точка на Бразилия. Тя разчита на бедните, от които сама произлиза; на търговците, които са привлечени от ортодоксалните й икономически принципи; и на обикновените бразилци, чиито настроения срещу статуквото миналата година, в т.ч. недоволство срещу слабата икономика, лошите обществени услуги и умoра от политическата корупция.

Зелен активист и благочестив евангелски, г-жа Силва - или просто "Марина" - се харесва също и на религиозните и на природозащитниците. Прагматичното й виждане по спорни въпроси като абортите, хомосексуализма и наркотиците показва как религиозното движение на петдесятниците може да насочва кампанията на Силва и тя да печели поддръжниците от широк идеологически спектър.

Според интервю на икономическия съветник на Силва Едуардо Джането за "Файненшъл таймс", кампанията й комбинира "най-добрите елементи" от Работническата и Социал-демократичната партия. Тя е за запазване на социалните придобивки, както Работническата партия, и особено на т.нар. Bolsa Família (федерална програма за социално подпомагане), докато в същото време се обявява за връщане към отговорното управление на икономиката от времето на БСДП. Когато бе на власт през 90-те, БСДП въведе инфлационно таргетиране, фискална предпазливост и плаваща валута, кредитирана с преодоляване на скоковете с цените. Тя също така призовава за пълна независимост на централната банка.

Съветници на г-жа Силва казват, че тя веднага ще направи корекциите, които пазарите изискват - възстановяване на бюджетния първичен излишък до здравословни нива от около 3 на сто от брутния вътрешен продукт в сравнение с под 2 на сто сега. Това ще създаде "положителен шок", при който инфлацията ще намалее, а лихвените проценти - сега 11 на сто - може да бъдат понижение. Под въпрос е обаче дали тя ще поддържа твърда линия по отношение на околната среда, като така би блокирана много необходими инфраструктурни проекти и би предизвикала спънки за най-конкурентния сектор в Бразилия - агробизнеса. 

Последните социологически проучвания показват много оспорван резултат и вероятно балотаж между Марина Силва и Дилма Русеф, която е с българско потекло и се състезава за нов мандат. Предшествана от бившия президент Луис Инасио Лула да Силва, г-жа Русеф първоначално бе приветстванa през 2011 г. от участниците в пазара като компетентен технократ. Но въпреки последните постижения в социалната сфера, правителството на г-жа Русеф е изправена пред икономически пречки, които могат да бъдат ключът към днешния избор. Безработицата достигна най-ниските нива в историята (5% през август 2014 г.), а програмите за федералните помощи помогнаха за намаляване на неравенството и изведоха милиона хора до статуса на средната класа. Международните валутни резерви стоят приблизително на 375 милиарда щатски долара, а преките чуждестранни инвестиции достигнаха внушителните 65,3 милиарда щатски долара през 2013 година.

От друга страна, според правителствени източници се очаква растежът на БВП да стигне 0,7% през тази година, а въпреки икономическата стагнация годишната инфлация е на върха на целевия диапазон на централната банка (6,5%) - макар и да не е излязла извън контрол. Устойчивият растеж на общото равнище на цените на стоки и услуги принуди бразилската централна банка да затегне валутната политика от 2013 г. насам, а лихвеният процент скочи до 11. Но защо тогава бразилците са изправени пред необичайна "стагфлация" - когато икономиката на страната преживява техническа рецесия и устойчиво нарастване на цените? И защо този мрачен сценарий идва заедно с ниски нива на безработицата?

След един цикъл на висок икономически растеж по време на ерата "Лула" (2003-2011) с 4% годишно, ръстът вече спадна до най-ниския си темп от 90-те насам и е средно под 2%. Стълбовете на увеличението за последната година в реалния национален доход - за потреблението на домакинствата, правителствените разходи и китайското икономическо чудо на Китай - доведоха Бразилия до един изтощен и зависим модел на развитие. Инвестиционните и потребителските настроения спаднаха. Правителство на г-жа Русеф е непопулярно сред инвеститорите, които го обвиняват, че подкопава доверието чрез последователна намеса в цените - от горивата и енергията до финансовия сектор. В допълнение Китай, който е топ търговски партньор на Бразилия, вече не расте с 10% годишно.

От друга страна, правителствените разходи са традиционно високи, но не в посока ефективност, а това допринася за по-силния инфлационен натиск и на слабо въздействие върху икономическия растеж на Бразилия, където държавните служители са получавали средно два пъти по-големи заплати от хората на сходни позиции в частния сектор. Страната харчи внушителните 15% от БВП за социални програми - включително за пенсиите на държавните служители, за образователната и здравната система и за социални помощи - макар и само 1,5% от БВП да отива за инвестициите в инфраструктура от всякакъв вид, публична и частна. В дългосрочен план средният размер в световен мащаб е 3,8% и няма съмнение, че инвестициите в инфраструктура допринася за по-високия икономически растеж.

За да се запази ръстът на икономиката, централната банка и Министерството на финансите обявиха мерки за стимулиране на кредитирането - и те все още са зависими от държавния дълг, въпреки по-ниския първичен бюджетен излишък поради слабата икономическа активност. Това донякъде обяснява трайното покачване на цените. Безработицата обаче е на най-ниските си нива, а реалните работни заплати се покачват. Да, броят на новите работните места падна с 20% през август в сравнение със същия период от преди година, но младите хора в Бразилия бавят включването си в пазара на труда заради високите доходи на домакинствата.

За глобалните инвеститори изборите са от решаващо значение, пише "Файненшъл таймс". "С икономика в техническа рецесия през първата половина на годината и влошени фискални сметки, седмата по големина икономика в света - някога изгряваща звезда на пазара - може да стигне до статут на страна с високорискови облигации, което води до намаляване на преките чуждестранни инвестиции, освен ако следващият президент не предприеме непопулярни стъпки по отношение на разходите."

Сега предизборната надпревара е твърде близо. 140 милиона граждани ще изберат следващия президент на Бразилия за идващите четири години. Резултатът е непредвидим.

Дворецът Алворада, в който е резиденцията на бразилския президент. Снимка: Embratur

*Авторът Андре Оливейра е журналист, адвокат и преподавател, специализирал е конституционно право и екологично право в Лисабонския университет, Португалия.