“Уморена …, гладна хиена, в кабинета влизам …c мустаци натъкмена, бойно пременена, без пукнат грош в джоба… в този час”, слушам песента, която разкрива много знакови стереотипи, които се отнасят към жените в България, както - в по-малка или в по-голяма степен - и в останалата част от света. В песента се използвани три такива негативни стереотипа: че жените продават телата си, за да се издигнат в живота, докато интелектът им е напълно игнориран като незначителност; че жените, които търсят реализация на висока позиция с власт са квалифицирани като болезнено амбициозни и агресивни „хиени“; че жените са готови да използват всички средства, за да избягат от бедността, включително секс и корупция. Песента, разбира се, атакува и това, което се възприема като основната сила на жената – нейната външност - с идеята, че като се очерни външността ѝ това окончателно ще унищожи авторитета ѝ.
Тази песен не можеше да бъде написана нито за бившия премиер (въпреки, че той е бил равноправен участник в предполагаемата афера), нито за който и да е друг мъж. Тя можеше да бъде написана само за жена. Защо? Поради асиметрията в начина, по който се оценяват мъжете и жените в обществото: качествата, които се възприемат за положителни при мъжете, се превръщат в отрицателни при жените. Например, за един мъж е похвално да бъде амбициозен и да търси власт, но за една жена това е омерзяващо. Един мъж бива оценяван професионално според професионалните му постижения, а не по външния му вид. Една жена се оценява най-вече според външния ѝ вид, особено сексапила ѝ, а не толкова според постиженията или потенциала ѝ.
Въпреки, че текстът на песента пропадна до нови нива на дъното като използва една жена, оттеглила се от политиката, за оръжие в политически войни, нито едно от посланията в песента не е ново, когато става въпрос за представянето на Лена Бориславова в новинарските медии. Начинът, по който Бориславова е обрисувана в медиите в България, е прозорец към отношението на нашето общество към жените, към тяхната роля в политиката и в други обществени сфери. Когато скандалът за предполагаемата афера на Бориславова с тогавашния премиер Петков беше отразен в медиите в средата на 2022 г. и които в крайна сметка я прогониха от политиката, аз бях шокирана от неприкритото словесно насилие, на което беше подложена тя от страна на медиите. Това ме накара да напиша за отношението на медиите към Бориславова в последния си доклад „From Outrage to Opportunity“, който беше публикуван в Internews в края на миналата година и бе отразен в много водещи новинарски публикации по света.
Анализът на портрета на Бориславова, обрисуван в 24 от статиите с най-висок рейтинг в Google по темата между 15 юни и 29 август 2022 г. в българските новинарски медии, извършен от консултантската компания AKAS, разкри, че медиите са атакували яростно Бориславова по тази тема, но не и Петков. Освен това, използваните аргументи срещу нея не бяха от политическо, а по-скоро от лично естество.
58% от анализираните статии, написани по темата за предполагаемата афера, включват сексуални препратки към Бориславова, 33% се позовават на външния ѝ вид и същият процент статии използват унизителни термини, за да я опишат.
Една статия носеше заглавие „Прелъстена и изоставена. Съдбата на много боклуци”. Други статии я описват като напориста, огнена или амбициозна брюнетка (но не и с професионални термини). Една статия в голям български вестник направи следното особено унизително обобщение: „Една българска поговорка най-добре изразява темата: “Краката му мие, водата му пие” - отнася се за жените, които обслужват мъжете във властта и вместо да бъдат обгрижвани любими, те са превърнати в жалки конкубини.” За съжаление само 38% от статиите дадоха глас на самата Бориславова. „Да се занимаваш с политика в България си има своята цена“, заключи тя по повод решението си да се оттегли от политиката.
Аз бих добавила, че цената е особено висока за жените, които се занимават с политика в България.
Според проучване за равенството между половете на Евробарометър от 2017 г. в 28 държави от ЕС, българите са на второ място с вярването си, че равенството между половете е постигнато на ръководни позиции в компаниите в България, и на четвърто място с мнението си, че в страната ни няма проблем с начина, по който жените са представени в медиите и в рекламите.
А всъщност жените в българските медии, за разлика от мъжете, често са представяни в традиционна, подчинена и дори обидна светлина. Техните гледни точки са маргинализирани в новинарските медии. Анализът на глобалната новинарска база данни GDELT, който моят екип направи, разкри, че през 2022 година гледните точки на мъжете са били цитирани 3 пъти по-често от тези на жените в онлайн новините в България (в световен мащаб мъжете са цитирани два пъти по-често от жените).
Отговорът на това привидно противоречие между оптимизма на българите, че сме постигнали равноправие между половете и неравноправното отношение към жените в новинарските медии, се съдържа в про-мъжките пристрастия и традиционни ценности, които определят ценностната система на българите. Например, ние сме на първо място в Европа с разбирането/вярването си, че най-важната роля на мъжа е да печели, а на жената да се грижи за семейството си. Също така ние сме на седмо място в Европа по склонност да смятаме, че жените нямат необходимите качества/умения да заемат отговорни позиции в политиката.
За да променим статуквото е важно първо да осъзнаем, че противно на нашите убеждения, жените в България далеч не са отразявани справедливо в медиите. Дори експерти, които защитаваха Бориславова от излятата върху нея кал миналата седмица, като психоложката Ани Владимирова в интервю по Нова телевизия, я нарича „момичето“, а авторите на песента – „мъжете“. Този подсъзнателен подбор на думи незабавно и незабележимо подронва авторитета на Бориславова в очите на обществото.
Но, добрата новина е, че 82% от българските журналисти смятат, че тяхната журналистика трябва да насърчава толерантност и културно многообразие. Най-добрият начин да постигнем тази толерантност е да следваме простичкия съвет, който известната британска журналистка Мери Ан Сигхарт даде, когато неотдавна я интервюирах за това какво трябва да правят журналистите, за да се борят с пристрастията си към мъжките гледни точки и предразсъдъците срещу женските в новините: „…Когато журналист пише за жена, той или тя винаги трябва да се питат: „Бих ли казал(а) това за мъж?“ Така, когато правим безпочвени коментари за това какво носят жените, как изглеждат, какви са техните прически, нека се запитваме: „Бих ли написал(а) това за мъж?“, и ако отговорът е отрицателен, тогава изтрийте написаното.“ Когато започнем да изтриваме много от написаното от нас преди да го публикуваме, на по-малко жени като Бориславова ще се налага да се оттеглят от обществената арена, а животът на всички ни ще стане по-справедлив и многопластов.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
645
30
11.01 2023 в 17:50
2550
29
11.01 2023 в 17:08
Всичките рашистки подлоги тука пишете само глупости, измислици и пропаганда.
14469
27
11.01 2023 в 15:44
2550
26
11.01 2023 в 13:14
Не че от нещо друго имаш представа.
2550
24
11.01 2023 в 04:28
-795
23
11.01 2023 в 02:27
865
22
11.01 2023 в 01:57
-10747
21
10.01 2023 в 23:34
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Българите получават ползите от приемането на еврото още сега с tbi bank
dolivo
САЩ изтеглят военните си от Нигер
dolivo
Тома Белев: ГЕРБ и ДПС искат да оглозгат докрай българската природа (видео)
Hihi1981
Столичният кмет иска 17 сгради в София да бъдат обявени за културни ценности