Пламен Димов, учителят на Nightwish: Страхът от Норвегия е само в българския Фейсбук

OFFNews 12 юни 2019 в 20:02 14341 0

Пламен Димов с негови ученици

Снимка Зорница Йончева

Как изглеждат притесненията, които Национална стратегия за детето 2019-2030 г. породи в България, на един българин, който живее на Скандинавския полуостров вече 32 години? 

Пламен Димов напуска България през 1981 г. Няколко години след това се заселва в намиращото се до руската граница 9-хилядно градче Китее във Финландия. 

Димов е учител в т.нар. "народно училище" в града, което наподобява нашите читалища. Там се провеждат музикалните школи, а той преподава пиано, китара, пеене, цигулка, духови инструменти и т.н. Димов е известен като "учителя на Nightwish", тъй като преподава на членовете на групата и ги запалва по рок музиката, когато те са все още малки.

Дейността на училището цели да подпомага и социално слаби и изоставащи хора. В него те получават приют и възможност за образование с помощта на държавата. 

"Самият аз работя с деца, отнети от семейства, които нямат семейна среда - семейства на алкохолици, на крадци, на наркомани. С тях провеждаме музикална терапия и много подходяща за това е музиката на Nightwish - и друга класическа музика, барок. Използваме музиката като един хубав повод да влезеш в мира на другия. 32 години съм виждал много съдби, които идват разбити, и след това всеки си взема пътя нагоре", разказва Димов.

В един момент той разбира за породилите се в последните месеци в България тежки критики спрямо Barnevernet (норвежката национална агенция за защита на детето). Първоначално тя бяха породени от разказите на български родители, според които децата им са били отнети от нейни служители по спорни причини.

След предлагането на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. много българи се притесниха, че управляващите правят крачки да разширят правомощията на службите и да ги упълномощят да изземат деца от семействата им по свое усмотрение, по норвежкия модел. Паниката обаче нарасна лавинообразно и се превърна в масова истерия, която ескалира в редица протести из цялата страна, и принуди премиера Борисов да спре работата по стратегията.

Димов живее във Финландия, но познава изключително добре и Норвегия, като скандинавските държави имат подобни институции и модел на управление. И тъй като самият той работи с такива деца, много се изненадал от коментарите, които срещнал в българското онлайн пространство.

"Да се каже, че тази организация е толкова силна, и никой нищо не може да направи, е смешно, защото във Финландия за вземане на детето трябва да има решение на прокурор и двама съдии, които представляват закона на дадената страна", коментира Димов.

Главното място във Фейсбук, на което се споделят и обсъждат подобни притеснения, е групата НАЦИОНАЛНА ГРУПА НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030!. Тя има малко над 115,000 членове, които публикуват всекидневно.

"Видях много истерични коментари как норвежките фирми влизат, вземат децата... и изказване, че над тази организация не стои нищо друго. Това въобще не е вярно, защото законодателството в нашите страни - в Западна Европа, Скандинавия, е много сигурно. Над всички стои законът", допълни той.

В скандинавските държави, когато обществото вижда, че залиташ, моментално някой те подпира - институциите не ти дават да паднеш на пода, коментира той.

"Тъй че спокойно живеем, не виждаме такива неща около себе си и това ми е посланието към много наши сънародници."

Попитан защо все пак критики към норвежките служби са публикувани дори в западни медии като Би Би Си, Димов отговори, че проблеми е възможно да съществуват, но те са силно преувеличени. 

"За тези 32 години аз не съм чул да има големи, дело, съдебен иск, нарушаване на човешки права и т.н. Акцентът ми е хората да не бъдат толкова истерични - тези, които живеем в тези ширини, нямаме причина за истерия. Това само във Фейсбук го има, и само на български, за жалост", завърши Димов. 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице