Образованието и знанието са единствената ни защита

В лагерите на смъртта човек осъзнава колко крехка е цивилизационната ни обвивка - и колко лесно може да се пропука на най-неочакваното място.

Посетихме лагера Аушвиц. С нас беше възрастна жена, оцеляла от Холокоста. На две години и половина е излизала през дупка в стената на гетото, за да търси храна за братчетата си. Била е руса - и това я е правело „по-незабележима“.

Повечето деца, пристигнали в лагерите, обаче са били изпращани направо в газовите камери. А после - в пещите. И днес там още могат да се видят малките обувчици, тоновете коса и безмълвните следи от едно чудовищно минало.

Не е достатъчно само да помним какво се е случило, за да не се повтори. Трябва да разберем как се е стигнало дотам.

Как един обикновен градинар, учител или пекар се превръща в палач? Как цял континент потъва в мрак, а милиони биват избити от хора, които до вчера са изглеждали „нормални“?

Не започва с газовите камери. Първата стъпка не е крематориумът. Първо идва езикът на омразата. После - дехуманизацията. И след това - всичко останало.

Който вярва, че това не може да се случи отново, е арогантен глупак. Антисемитизмът е все още жив. Толкова жив, колкото не искаме да признаем.

Образованието и знанието са единствената ни защита. Затова: Да бдим. Първо върху себе си.

Следете новините ни в GoogleNews