Пътуванията ми от фронта в Украйна до България и после наобратно бяха толкова бързи, че се чувствах като да минавам през портал между паралелни реалности. За разликата между разрушения и разруха вече разказвах пред медиите, но най-впечатляваща е разликата в хората и тяхното поведение.
В София всичко изглежда забързано, всеки няма време, търчи от един към друг ангажимент, а пък нещата се случват бавно. Тук бързане няма, даже повечето време минава в чакане, но като се изчака чакането, се действа светкавично. И в България хората следят новините, гледат голямата картина все едно са в Генералния щаб, и се тревожат. А тук вече отдавна спряхме да се правим на щабни анализатори и всеки си върши своята част от работата.
Пазарувам си аз примерно генератор в София и слушам около мен хората от какви неща се притесняват - как си боядисали коридора в еди-какъв си цвят и сега нямало от същата боя, и все едно е краят на света. А аз още от април си дадох шалтето на един швед и спя само с bivvy bag или даже и без него, ако не вали, и не ме притеснява особено.
Изобщо - от какви проблеми се вълнуват хората, когато си нямат сериозни трудности - задръстване на Кулата, свършил наливния пейл ейл в бара, къде точно да почиват... А аз като се върнах тук и разбрах, че момчето, което натоварих в линейката когато спасявахме ранени (разказвал съм историята) така и не е дошло в съзнание. Adrien, на 20 г., мислех го за по-голям. Онази усмивка, с която въпреки болката ме поздрави, докато го слагахме с носилката в колата, е била последното му съзнателно действие. Царство ти небесно, момче!
И каква е ползата от всичките лъскави коли и костюми, от N-инчовите телевизори и X-гигабайтови телефони, от селфитата пред Айфеловата кула и от италианските плочки за баня? Могат ли да спасят човешки живот? Могат ли да предпазят следващия 20-годишен от минометен обстрел? А знаете ли кое може? Анти-дрон системата, за която събираме пари. Дотук сме на 20% от сумата...
Иван Калчев - Глиги е доброволец в чуждестранния легион на армията на Украйна. У нас той е активен участник в гражданските протести, член на ръководството на Зелено движение в Демократична България.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
-10747
12
24.07 2022 в 11:07
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
-10747
10
23.07 2022 в 12:29
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
1005
9
22.07 2022 в 16:25
4643
8
22.07 2022 в 05:39
-10747
7
21.07 2022 в 14:31
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
-7325
6
20.07 2022 в 14:56
-10747
5
20.07 2022 в 10:33
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
-490
4
19.07 2022 в 21:26
Тия са май по-пробита каца и от нас.
Последни коментари
Име на профил
Петков за преговорите: Толкова ли е трудно за ГЕРБ да се откаже от Пеевски?
Арматурист
Петков за преговорите: Толкова ли е трудно за ГЕРБ да се откаже от Пеевски?
случайно прочетох
Самотата като гориво: разказ от Здравка Евтимова
Октим
Румъния гласува за президент. Един от фаворитите за поста е националист с руски опорки
Октим
Петков за преговорите: Толкова ли е трудно за ГЕРБ да се откаже от Пеевски?