Ексклузивно Ива Митева от Има такъв народ е новият председател на парламента (допълнена)

Има ли воля, има и път. 30 години от подвига на Христо Проданов

OFFNews Последна промяна на 20 април 2014 в 12:44 12919 8

Христо Проданов

На днешната дата се навършват 30 години от подвига на Христо Проданов - първия български алпинист, изкачил връх Еверест.

Проданов покори покрива на света, преминавайки по "Жестокия път", както местните наричат западния хребет на върха. Той е по-тежък и по-продължителен, а маршрутът от базовия лагер до върха е 9445 м. Проданов е и първият човек в света, изкачил западния гребен на върха, без да ползва кислороден апарат. Българският алпинист е пионер и в още нещо - той е първият, който достига покрива на света през април, защото дотогава всички пролетни изкачвания са се правели през май.

Подготовката за покоряването на Еверест започва през 1982 г. Само за 24 дни Проданов успява да изкачи четири върха, високи по 7000 м.

Към Еверест 41-годишният тогава алпинист отпътува на 10 февруари 1984 г, заедно с Огнян Балджийски. Двамата са зам.-ръководители на цяла експедиция от алпинисти, решени на покорят върха, а водач е Николай Петков. В българския екип участват 10 шерпи и четирима души персонал. Наети са 152-ма носачи, които да помагат с багажа.

На 18 март екипът пристига в базовия лагер, който е изграден на височина 5350 м надморска височина. По пътя към групата изгражда общо пет лагера - № 2 на 6770 м височина, лагер № 3 - на 7170 м, лагер №4 - на 7520 м и последният - лагер № 5 - на 8120 м надморска височина.

В 5.45 ч. Проданов и шерпът Джон Ринджи тръгват първи към върха от лагер № 5. Изкачването без кислородна маска е толкова трудно, че шерпът се отказва.

"Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването", съобщава по радиостанцията в 9 ч. Проданов.

В 18.15 ч. по радиостанцията се чуват дългоочакваните думи: "Аз съм на върха, на върха съм . Христо!". Думите на алпиниста предизвикват радост не само в лагера и в България, но и в целия свят.

"Тук на върха няма нищо. Опитвам се да снимам, но камерата не работи. Започвам слизането", съобщава половин час по-късно Христо.

Около 21.10 ч. Проданов съобщава, че при него се е стъмнило напълно и е прекалено опасно, за да продължи спускането, затова ще потърси къде да се установи. Нощуването на открито при температура минус 42 градуса и без кислородна маска обаче се оказва фатално за него.

На следващата сутрин алпинистът се обажда по радиостанцията, но звучи много зле и думите му не се разбират.

След като става ясно, че е в тежко състояние на височина около 8700 м, към него тръгват шерпът Джон и алпинистите Иван Вълчев, Людмил Янков, Трифон Джамбазов.

Последното обаждане от Проданов е в 19.45 ч. на 21 април.

Въпреки загубата на водача си, групата решава да продължи към целта си. На 8 май Ивал Вълчев, Методи Савов, а ден по-късно и Николай Петков, и Кирил Даскалов успяват да покорят Еверест.

Те осъществяват и пълния траверс на върха, изкачвайки се от Западния гребен и слизайки по южния склон. Този маршрут влиза в историята на световния алпинизъм като "Българския траверс" на Еверест.

През годините Христо Проданов описва усилията и емоциите, нужни на алпинистите, в книга.

Най-известни са думите му: "Там, където има воля, има и път."

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21.04 2014 в 14:14

ОФнюз, ама как се излагате само отново....

21.04 2014 в 00:48

Фактологичните грешки са прекалено много. Освен името на Кирил Досков е сбъркана и ролята на хората в експедицията. Николай Петков е обикновен член на експедицията, а ръководител е Аврам Аврамов. Alex, Людмил Янков не е между живите. Загинал е мало след експедицията в България. Експедицията е колективно усилие в името на успеха на Христо Проданов, а след това и на другите четирима. Помощта между участниците, дори и с риск за живота е най-голямото достойнство на тази експедиция. Методи Савов е бил на косъм от смъртта, макар да се е катерил с кислороден апарат и да се е връщал по класически маршрут. Самото изкачване на Проданов е решение на всички в експедицията. Поне моите спомени са такива.
Преди години имаше подобна експедиция на Еверест. Успехите бяха подобни. Пак загина алпиниста изкачил се без кислород на връщане (мисля, че името му беше Христо Христов). Голямата разлика с тази 1984 - та и големия провал беше голямата липса на екип и екипна работа.

20.04 2014 в 18:29

Най-добре навсякъде в този материал думата "покорил" заменете с "изкачил". Думата "покорил" звучи изключително не на място и нито един алпинист не използва подобни изрази за планината, която изкачва. "Покорил" е много грозно журналистическо клише. А иначе това, което направи Христо Проданов, не знам дали е подвиг, но определено е уникално и е повод да се гордеем, че сме българи! Никой не тръгва към такъв връх с намерението да мре, но залогът там е най-високият. Живота ти. И за съжаление не всичко на такъв връх зависи на 100% точно от теб и от твоите желания. Изкачването на върхът е само половината път, а планината решава, кой ще се върне, и кой ще остане там завинаги...

20.04 2014 в 16:29

Винаги има различни гледни точки.
Аз лично мисля, че с подвига си Христо прекали.
Както не е особен подвиг да рискуваш живота си ако си женен и носиш отговорност за децата си и съпругата си, така е и доста безрасъдно да направиш нещо на ръба на възможностите си и да принудиш други да те спасяват с риск на живота си.
Подвигът си остава подвиг, ама се питам какво мисли Людмил днес по въпроса за подвига на приятеля си.

20.04 2014 в 15:02

Безспорно подвига на проданов си е за уважение, но според мен е редно да отбелязвате цялата експедиция, а не един човек, т.к. всеки от тези хора, които сте изброили и чиито имена сте сгрешили са направили подвиг, който заслужава уважение и никой не е над останалите. Оттам нататък - кой стигнал, кой се отказал и кой се върнал е една мътна каша от смелост, самонадеяност, безразсъдство, тръпка, емоция и лудост. Да не говорим за последвалите събития, които пропускате, в които оживелите от експедицията са тъпкани и упреквани, че едва ли не са убили проданов. Е, преминаването през типичната българска овча злоба и завист също е подвиг, заслужаващ уважение - не е задължително да уважавате само мъртвите, има и живи такива!!!

20.04 2014 в 14:42

След като сложихте Матерхорн вместо Еверест в друга статия, сега пак щуротии. Водач на експедицията е Аврам Аврамов. NIkola ви споне и други грешки... надявам се да се оригирате и да проверявате фактите да не работите на копи пейс....

20.04 2014 в 14:16

Жалко, че не казвате и за подвига на Людмил Янков, който изкачва 1300 метра денивелация за много кратко време в опит да спаси безрасъдния Проданов. И загубва 4 пръста на ръцете си.

20.04 2014 в 13:16

Христос Воскресе!
Много харесвам сайта Ви, защото се опитвате да правите журналистика, която много липсва в момента в България. Точно затова е грехота да допускате подобни грешки, както в тази статия. За "Людмила Янкова" става въпрос... Грях е да допускате такива грешки....грях. Това говори за непрофесионално поведение. Лошото е, че ако Вие започнете да се отнасяте непрофесионално към работата си, журналистите на които имам доверие ще станат застрашително малко. Моля Ви, поправете се! Поздрави!