Икономическите заплахи от COVID-19 и възможни решения

Юлиан Войнов Последна промяна на 27 март 2020 в 05:28 2305 0

COVID-19 e сериозна заплаха за човешкото здраве, но вирусът се оказа и спусъкът, който отключи световна икономическа криза.

Сривът на китайското производство с 13.5% за първи път от десетилетия е първият сигнал за надвисналата криза. Вече излязоха прогнози, които очертават тревожна картина през следващите месеци - икономиката на Еврозоната може да изпадне в рецесия, подобна и дори по-голяма отпреди 10 години. Очакванията за „V“ образно развитие на кризата – бърз срив последван от бързо възстановяване със сигурност няма да се окажат верни и по-скоро очакванията са “U” възстановяване с продължително дъно преди началото на възходящия тренд.

В тази ситуация много правителства въвеждат амбициозни програми в подкрепа на бизнеса и домакинствата, които включват увеличаване срока на действие на обезщетенията за безработица, данъчни ваканции, директни трансфери към икономическите агенти и т.н. Наскоро Европейската комисия одобри Временна рамка за държавно подпомагане на бизнеса с хоризонт до края на 2020 г., включваща следните мерки:

(i) Директни помощи, определени данъчни бонуси и авансови плащания
(ii) Държавни гаранции за банкови кредити на кредитополучатели, изпаднали в нужда с цел обезпечаване на работен капитал или инвестиционни нужди
(iii) Субсидирани публични заеми за компаниите с намалена лихва за оборотен капитал и инвестиции
(iv) Предпазни мерки за банки, през които минава държавната помощ, специално за средния и малък бизнес, като тези мерки са насочени за клиентите на банките, а не за самите банки, с минимално нарушаване на банковата конкуренция!
(v) Краткосрочни експортни кредитни застраховки

Германия обяви неограничена подкрепа чрез своята държавна банка за развитие KfW и отделно предложи спасителен пакет от 750 млрд. евро за бизнеса и гражданите, пострадали от кризата. Основната част от него е насочена към големия бизнес с повече от 249 работници, с годишен баланс над 43 милиона евро и оборот над 50 млн.

За по-малките предприятия е предвиден отделен фонд от 50 млрд. евро, като целта е подпомагане на занаятчии, майстори, малки счетоводни фирми и фирми за услуги, шофьори на такси, хора на изкуството или всички онези самоосигуряващи се лица, което са гръбнакът в една икономика на граждани и предприемачи. За съжаление точно тези работещи изрично са изключени от сферата за подпомагане на изготвения от българското правителство пакет. Подобни пакети се предлагат и в почти всички останали държави от ЕС, като един от предлаганите инструменти е отлагането на плащането на данъци. В България предложението е за отлагане плащането на данък печалба с 3 месеца. 

Икономическите ефекти от пандемията са много различни и засягат по много различен начин икономическите сектори. Почти е невъзможно да се създаде унифициран подход за подкрепа на всички бизнеси, особено в условията на изключително ограничен времеви интервал, в който тази помощ трябва да бъде осигурена. Ето защо унифицираният подход, който се опитва да приложи българското правителство чрез поемането на плащанията за заплати в рамките на 60% от техния размер по-скоро ще създаде напрежение и няма да сработи по предвидения начин.

Основен източник на антикризисни мерки остава фискалната политика, която може и трябва да играе основна роля за справяне с последствията на надвисналата икономическа криза. Процесът за решаване на проблема с неработещите бизнеси трябва да има следните няколко характеристики.

1. Той трябва да минимизира отнемането на ликвидност от фирмите, които демонстрираха добри финансови показатели преди настъпваното на настоящата криза. Нека приемем, че това са фирми в добра финансова кондиция към края на м. февруари, а ако няма данни към тази дата, към края на 2019 г.

Възможните мерки за справяне с проблема с ликвидността са следните:

a) Разходи към доставчици – за материали, стоки, услуги. Разходите, които имат най-сериозно въздействие върху икономическата активност и чието забавено плащане води до лавинообразно разрастване на междуфирмената задлъжнялост са разходите за доставчици. Всъщност именно тези разходи могат да доведат до масов срив на ликвидността. В една ситуация на несигурност и очаквания за бъдещи фалити, прагматично мениджърско решение е да се ограничат и дори прекратят плащанията към доставчици, за да се задържи ресурс за плащания на други належащи разходи, като разходи за наеми, кредити, комунални плащания и данъци, като приоритетите за плащане по тези четири елемента са в същия ред. Де факто фирмите продължават да плащат само на тези доставчици, чиито продукти или услуги те продължават да ползват в периода на силно ограничена икономическа дейност и от които очакват доставки, без които тяхната дейност би се прекратила. В случай на един масов фалит е ясно, че една сериозна част от направените доставки няма да бъдат платени и подобно развитие би засегнало дори и фирми, които иначе имат здрави баланси в една нормална икономическа среда. За да не се стигне до драстично затормозяване на стоковия оборот и до безвъзвратно излизане от бизнеса на фирми, които изпадат в несъстоятелност поради драстично влошаване на тяхната ликвидност, усилията на държавата и институциите трябва да се насочат към облекчаване на ликвидния натиск в посока облекчаване на плащанията.

b) Разходи за заплати на персонала. Ако има грешка, чието повторение задължително трябва да се избегне, това е масовото освобождаване и уволнение на хора. След кризата от 2009 г. се оказа, че българският пазар на труда се е свил с над 200 000 души, като основната част от тези хора потърсиха икономическо спасение в останалите страни от ЕС. Ако Европа се възстанови по-бързо от България, както се случи след предишната криза, то дефицитът на пазара на труда ще се задълбочи сериозно. Ето защо предлагането на работещи мерки, без излишни формалности и по облекчени процедури в подкрепа на бизнеса е от съществено значение за бъдещото развитие на българската икономика. Френското правителство например изработи поименен списък на засегнати от кризата фирми, които ще бъда подпомогнати с минимални формалности. Подобен подход може да бъде изработен и в България, която е в пъти по-малка като население и бизнес активност държава.

c) Разходи за инвестиции. Разходите, които могат директно да бъдат отложени без осезаеми последствия са именно разходите за инвестиции.

d) Разходи за наеми. Разходите за наеми са едни от разходите които могат да извадят една фирма от бизнеса, ако наемодателят реши да прекрати договора за наем поради забавено плащане от страна на наемателя. Ето защо приемането на мерки, чрез които да се облекчи положението на наемателите, ако разсрочване или намаляване на плащанията не може да се постигне на двустранна основа между наемател и наемодател биха били разумни. В една сериозна част, касаеща подобни взаимоотношения страните най-вероятно ще намерят решение, но това няма да се случи навсякъде. Тези мерки могат да касаят някакво разумно разсрочване на плащанията за наемите за съответния имот за периода, през който съответния бизнес не е работил или драстично е свил своята дейност. В случая трябва да се има предвид, че немалък брой имоти, които се отдават под наем са закупени с банков кредит. Ето защо разсрочването на наемите може да рефлектира в невъзможност на наемодателя да погаси дължимата кредитна вноска. Поради тази причина разсрочване на погашения по банкови кредити е следващата мярка, която може да доведе до намаляване на ликвидните проблеми. Трябва да се има предвид, че разсрочването на наемните плащания има смисъл само за бизнеса, тъй като мястото на неговата дейност в огромна степен е ключово и не може да бъде лесно променено, без допълнителни сериозни разходи. В това отношение индивидите могат много по-бързо и лесно да реагират, особено ако вече са в ситуация на бъдещи по-ниски доходи, които няма да могат да покриват договорените наеми.

e) Разходи за кредити и лихви. Облекчаване на разходите за кредити и лихви е друга съществена мярка, която може да намали сериозно ликвидните проблеми на засегнатите бизнеси. В случая подобни мерки би следвало да се предложат от самите търговски банки, които така или иначе ще се сблъскат с този проблем. Трябва да се има предвид, че банките, като всеки друг бизнес, могат да изпаднат в ликвидни затруднения. Ето защо в случая е важна и реакцията на БНБ.

Облекчаването на плащанията по кредити, както и разсрочване на кредитни вноски може да стане по преценка на самата банка, така и чрез предоставяне на гаранции от страна на държавата на засегнати от пандемията бизнеси, като в случая може да се използва ресурса на Българската банка за развитие, чийто капитал беше увеличен наскоро с 500 млн. лв. от страна на държавата.

f) Разходите за комунални услуги са едни от критичните за работата на една фирма, тъй като нито един бизнес не може да работи без ток и вода, като техният дял е сериозна част от себестойността на продукцията. В случая има както държавни и общински доставчици, така и частни, но решение може да се търси чрез КВЕР по отношение на признати разходи на доставчиците, така и чрез облекчаване и разсрочване на плащания към банките и бюджета.

g) Разходи за данъци (вкл. осигуровки). Тази мярка е най-лесната за изпълнение от страна на правителството и изисква единствено добра организация. Дори и напълно да бъде отменено плащането на корпоративните данъци или сериозно разсрочено, то сумата е от порядъка на 3 млрд. лв. и е напълно поносима от гледна точка на бюджета. Разсрочване на плащането на ДДС е също възможна мярка, която може да остави в бизнеса немалък ресурс , от порядъка на няколко милиарда лева, за справяне с кризисната ситуация. За съжаление този вид мерки, свързани с разсрочване и отмяна плащането на данъци, които са изцяло в прерогативите на държавата, са най-малко желаните и обсъждани от държавните институции. Към настоящия момент основният инструмент, който правителството предлага на бизнеса са банкови кредити, които при един замрял бизнес и неговото евентуално бавно възстановяване не е ясно от къде ще бъдат изплащани.

2. Вторият тип мерки са тези, които вливат ликвидност в бизнеса. Те включват:

a) Приходи от продажби, които в ситуация на понижена или замряла стопанска дейност са изключително намалели и несигурни, като стоят в основата на възникналите ликвидни проблеми. Приходите от продажби могат да бъдат компенсирани с директни помощи от държавата. Отпускането на кредити е също вид решение, но то е валидно основно за големи фирми, с високи постъпления от продажби и балансови активи. За малките бизнеси и самонаетите е по-лесно да прекъснат дейността си и да изчакат подобрение в икономическата ситуация, отколкото да влизат в дългове, които ще поставят бъдещата им дейност под въпрос, особено ако възстановяването отнеме време.

b) Вземания от клиенти. Това са приходите, които се оказват най-проблематични в ситуация на икономически колапс. Това са всъщност основните приходи на фирмите, извън тези в търговията на дребно. При замръзване на стокооборота първите разходи, които фирмите започват да бавят са разходите за доставени стоки, което автоматично означава, че вземанията от клиенти започват да закъсняват и именно липсата на тези приходи са в основата на срива в ликвидността. За да не се случи това много държави предоставят безвъзмездна помощ на бизнеса и гражданите си, тъй като средствата, акумулирани в държавния бюджет са де факто платените данъци на фирмите и гражданите от тяхната икономическа дейност.

В случай на сериозен икономически катаклизъм, какъвто е настоящата криза, нормална политическа реакция от страна на държавата е да подпомогне икономическите агенти с някаква част от бюджетните средства, за да не позволи на икономиката да изпадне в пълен колапс. Всички останали проблеми от гледна точка на дефицит, дълг и фискална стабилност би трябвало да отидат на заден план, защото допускането на масови фалити и ръст на безработицата ще доведе до много по-дълбоки и дългосрочни проблеми, които отново ще трябва да се решават с инструментите на фиска, но резултатите от тези действия може да отнеме години и десетилетия.

c) Други приходи, в които влизат преходи от неосновна дейност, включително от дивиденти и извънредни такива, които не са важни за физическото оцеляване на фирмата, дори и да не постъпят. По отношение на дивидентите дори е препоръчително те да бъдат задържани и да не бъдат платени с цел омекотяване на ликвидния натиск.

В своя пакет от мерки, който правителството предложи и обяви, че възлиза на 4.5 млрд. лв. всъщност директна подкрепа за бизнеса и гражданите няма. Дори обявената сума на подкрепа е изключително завишена и в голяма степен пожелателна, тъй като се разчита, че с 500 млн. лв. вноска в капитала на ББР ще се предоставят кредити чрез търговските банки за 2.5 млрд. лв. С други 200 млн. лв. отново внесени като капиталова инжекция в ББР се очаква да се предоставят безлихвени потребителски кредити до 1500 лв. на лица в принудителен отпуск. Дори и подобна мярка да има някакъв ефект, той ще бъде много ограничен, поради няколко причини:

1. Кръгът на фирмите, които биха могли да отговорят на заложените критерии е изключително ограничен и тъй като критериите трябва да са изпълнени към стара дата, а именно влизане на извънредното положение в сила от 13 март, сериозна част от фирмите, които са изпълнявали критерии към тази дата вече са ги нарушили

2. Кръгът се стеснява още повече поради факта, че става въпрос за кредити, а не за директни помощи към бизнеса. Условията, по които ще се отпускат тези кредити чрез търговските банки липсват към момента, но е ясно предварително, че много малка част от биха се възползвали от кредити в една неясна и влошаваща се икономическа среда, в която фирмите не могат да планират приходите си, за да поемат допълнителни задължения.

3. Очакванията, че с 500 млн. лв. гаранции от ББР търговските банки ще предоставят кредити за 2.5 млрд. лв. пък са съвсем нереалистични и зависят както от финансовото състояние на фирмите, ката и от възможностите на банките в една среда с увеличаващи се най-вероятно просрочени и лоши кредити.

След всичко казано до тук, предложения от правителството пакет за подкрепа на бизнеса е изключително ограничен като мерки и обхват и най-вероятно ще бъде разширен, освен ако българската държава не сложи за пореден път като приоритет запазването на фискалната устойчивост пред жизнеспособността и възможностите за последващо възстановяване на българската икономика и жизнения стандарт на населението!

-----------------------

Забележка: Материалът е писан преди последното решение на правителството за разширяване кръга на фирмите и гражданите, които могат да се възползват от антикризисния пакет от мерки, който въпреки това остава ограничен и най-вероятно ще бъде разширен допълнително, включително и с предлагането на безвъзмездна помощ!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !