Голямото настъпление на Русия започва. Анализът на Жданов на 54-ия ден от войната

Руските войски завършиха подготовката за по-мащабно настъпление. Основната маса от групировката за настъпление вече е въведена на територията на Украйна за удар в направлението Изюм-Гуляй Полье. И около 20-25 хиляди остават на територията на Русия, като продължават възстановяването на боеспособността си и окомплектоването си с личен състав и бойна техника. Завършва подвоза на материални средства, боеприпаси и гориво.

Наблюдаваме готовност на групировката за мащабно настъпление в близките няколко дни.

Част от резервите все още не са готови. Но вероятно те няма да чакат прекратяването на дъждовете, защото много силно ги притискат сроковете. Приближава месец май и „сакралната дата” 9 май, към която Путин изисква да приключи изпълнението на основните задачи в рамките на т. нар. Специална военна операция.

Сега са в ход активни действия на всички направления, под формата на „разузнаване с бой”. За „напипване” на най-уязвимите участъци в нашата отбрана. За да съсредоточат след това именно там основните усилия.

На този етап не се очертават други възможности, освен противникът да атакува именно на Донбаското напрaвление.

На юг, по направлението на Херсон, ние контролираме обстановката и водим атакуващи действия. Без да настъпваме в широк фронт, ние се стремим да притиснем групировката, която успя да заеме плацдарм на десния бряг на Днепър.

Евентуална морско-десантна операция на направлението на Николаев много силно се усложни в резултат на гибелта на крайцера „Москва”. Той осигуряваше основния „чадър” на противовъздушната отбрана на ескадрата надводни кораби на Черноморския флот. Сега ние имаме много по-широки възможности за използване на авиация против този състав.

Освен това основната част на групировката на сухопътните сили е съсредоточена именно на Източното направление в Донбас.

Като основен остава валиден замисълът да бъде обкръжена нашата групировка в зоната на операцията на Обединените сили (които и преди войната прикриваха направлението срещу т.нар. Народни републики в Източна Украйна)

Има такова понятие като „военната машина вече е приведена в ход”. Маховикът вече е запуснат, всеки опит да бъде променена посоката, може само да го „разруши”. Това би било свързано с огромни усилия по предислоцирането на войските. Евентуална промяна на направлението на главния удар променя всичко: маршрутите за изнасяне; оперативните райони да развръщане, цялата логистика.

Промяната на направлението на главния удар практически означава промяна на плана на операцията.

За украинските въоръжени сили това е по-възможно. Ние не сме в такава степен „обременени” с тежко въоръжение. Ние водим маневрена отбрана.

При тях всичко е привързано към „шаблоните от времето на Втората световна война”. Тежки колони с бронетехника, които на картата с „едностранни и двустранни обхвати и дълбоки операции по обкръжаване”, преследват победата над противника.

За това евентуалната промяна на направлението на главния удар за тях не е просто нанасяне нови „стрелки” върху картата, а тежък и непосилен труд на цялата военна машинария. И загуба най-малко на още две седмици, през които ще бъдат заети само с едно нещо: прегрупиране. И то под нашето огнево въздействие.

В Мариупол продължават боевете:

Ние продължаваме да удържаме около една трета от общата територия на района, основно промишлената зона. По някои данни, наблюдава се частично отслабване на натиска на противника, тъй като бяха принудени да снемат част от активните си сили и да ги прехвърлят в Донбас.

Противникът няма пълен контрол в района. Това, че те създават „картинка” за телевизионните екрани, че се разхождат по улиците, че установяват комендантска служба, това е само за тази част от града, която те контролират.

Част от нашите сили от състава на морската пехота успяха от техния район за отбрана да се прехвърлят в района за отбрана на полка „Азов”. Ако преди това удържахме два опорни отбранителни района, сега отбраняваме един. И групировката на „Азов” е усилена, тоест организацията на нашата отбрана е по-плътна. Така имаме по-добри възможности за организиране на дежурни смени. Това е особено важно за тъмната част на денонощието. Основните боеве са на територията на завода „Азовсталь”.

За съжаление не се очертават близки възможности за деблокирането на Мариупол. Вече не разполагаме с възможности за подвоз на боеприпаси и за евакуация на ранените с вертолети.

Най-краткото разстояние от позициите на отбраняващите се до нашите войски е около 90 километра.

Ако устоим в района на Донбас, може да възникне обстановка, при която южната групировка на противника може да започне да се „разпада”. Тогава, като се развърнем от Гуляй Полье на юг, бихме могли да пробием коридор до Мариупол.

Сражението в района на Донбас може да продължи около две седмици.

Това се обуславя от факта, че оперативният резерв на руските сили от 20-25 хиляди души още не е готов. Те ще се опитат да го въведат като втори ешелон. Но това едва ли ще реши проблема за обхвата на операцията.

Числеността на тяхната групировка, която беше задействана при първата вълна от нахлуването беше около 150 000-180 000 души по четири стратегически направления. И ние успяхме, с щатния, мирновременен състав на армията (до 24-ти февруари ние нито мобилизирахме, нито развръщахме допълнителни сили), успяхме да неутрализираме това настъпление.

С унищожаването на крайцера „Москва”, „мрачните облаци” над главите ни се поразсеяха.

Със своя корабен зенитно-ракетен комплект С 300 „Риф” крайцерът покриваше в противовъздушно отношение огромен район и на сушата, който опираше до подстъпите на Херсон. Така, че днес плътността на ПВО на противника там е значително по-ниска и това ще повиши нашите огневи възможности.

Ако отчитаме само „безумието” на Путин и усложняващата се обстановка за руските войски, в която той губи възможностите за контрол, не следва да се пренебрегва възможността за отчаяно негово решение да използва оръжия за масово поразяване.

Но въпросът е: „Ще му разрешат ли на Путин да го направи?”. Има много разузнавателни признаци, че „кулите” на Кремъл са сериозно разклатени. И там започва открита борба за „трона”. При това никой особено не обръща внимание на това: „Путин ли е още на трона”.

В най-мракобесните руски пропагандистки предавания вече се задават открито въпросите: „За какво ни е втори Афганистан?” „Армията вече изпълни своите задачи, а „денацификацията” си е проблем на украинците, и нека те да си го решават.” И никой не противодейства.

А както знаем тези пропагандни канали се контролират от Федералната служба за сигурност. Под ръководство на главния идеолог Патрушев, секретар на Съвета за сигурност. Именно той възглавява цялата „разрешителна” система на руската пропагандна машина.

Николай Патрушев с Путин. Снимката е от 2015 г.

А самият Патрушев днес има пълния „картбланш” по управлението на Русия от името на Путин. Дори Путин може и да не знае за такива „забежки” в пропагандата.

Подобни факти дават основания да се предполага, че дори Путин да се „провикне” от „бункера”: „Ето ви стартовите кодове, пускайте ракетата!”, едва ли такава заповед ще бъде изпълнена. Но това не изключва напълно варианта той да „психяса” окончателно и да нареди подобно „мега престъпление”.

Използването на тактическо ядрено оръжие по групировката на украинските сили не би имало никаква практическа стойност и не би изменило обстановката на терена.

За да бъде нанесен ядрен удар с тактически ядрен боеприпас, преди това противникът трябва да изведе от района собствените си сили на безопасно отстояние. Ако например бъде използван най-маломощният боеприпас от 0.4 килотона, за 152 мм артилерийски снаряд, радиусът му на поразяване е 15 километра. Собствените войски трябва да бъдат отведени назад на разстояние 25-30 километра. А след удара те трябва да бъдат готови в „единен брониран боен ред”, с включена противоатомна защита на бойните машини и на танковете, на максимална скорост, да „връхлетят” през зоната, епицентър на ядрения взрив. Така гласи тактиката за водене на бойните действия с използването на тактическо ядрено оръжие.

А в случай, че те започнат отход в подготовката за нанасяне на ядрен удар, ние ще се стремим да настъпим незабавно, като поддържаме максимално кратка дистанция. Нашето и на нашите съюзници разузнавания също работят постоянно.

А евентуалното използване на по-мощни ядрени боеприпаси е още по-голямо безумие. Кой днес може да влияе върху „розата на ветровете”. Путин няма как да нареди някой да „духа в облаците” и да насочва къде ще се следва радиоактивният облак след взрива.

Единственият вариант, който е по-реалистичен е нанасянето на удар по обект на НАТО, „там някъде далече”.

Но трябва да се отчита заявеното от Великобритания вчера, че при евентуално използване дори на химическо оръжия, не на ядрено, Великобритания запазва правото си, едностранно, без консултации с останалите държави, членки на НАТО, да нанесе ответен удар. Заедно със своите „партньори”, каквито се явяват на първо място САЩ, Канада, както и Турция и Полша.

Така че Русия вече е предупредена за химическото оръжие и трябва да си прави изводи как това се отнася и за ядреното. И това е особено важно не толкова за самия Путин, а за тези от неговото обкръжение, които реално управляват днес страната. И които се надяват на „чудо” да се окажат на масата на преговорите със Запада. И на „чист лист” да започнат да договарят отношенията на Русия със Запада.

Това обаче предполага „незачитане” волята на Путин. По наши данни, в ГЩ на Русия се чуват трезви гласове, които предлагат въобще Путин да се откаже от втората фаза на войната с Украйна. Да бъде спасена макар само и част от боеспособните сили „за всяка евентуалност”.

Какво ще стане ако талибаните предприемат настъпление срещу Таджикистан, а 201-ва дивизия, оригинално дислоцирана в Таджикистан, днес се сражава в района на Донбас. И вчера се „отличи” с това, че попадна под нашето активно огнево въздействие.

А, ако се наложи изтегляне от Украйна, кой ще прикрива отхода на войските? Или ще стане както през 1812 г., след рубежа на река Березина, в днешна Белорусия, към Париж успя да се изтегли само каретата с Наполеон и малка „чета” от неговата лична гвардия.

Като цяло днес в Русия се наблюдава значително активизирaне на Федералната служба за сигурност (ФСС) и издигане на нейната роля.

В момента тече следствие с арестувани високопоставени офицери за изясняване на данните за „огромните” загуби в Първи армейски корпус от състава на т.нар. Донецска народна република. И се оказва, че загубите са в по-голямата си част „на хартия”. При заповядан в началото на войната личен състав, окомплектован на 100%, се оказва, че е бил попълнен само на 50%, но средствата по издръжката и по подготовката на фиктивния състав били „усвоени” напълно. Следствието се води от ФСС.

Разпити се водят и в ГЩ, като нивото е „слязло” вече до командващите армии. И отново работи ФСС. Командващият на Черноморския флот не оглави церемонията по отдаване на чест на оцелелия екипаж на „Москва”, а го представяше неговия заместник, защото командващият е арестуван.

На всички равнища във военното ведомство текат репресии. А от това системата на военното управление и ръководство силно се клати.

ФСС се опитва да стовари цялата отговорност върху военните. Като нивелира своята вина за най-критичната грешка, допусната от Пети департамент на ФСС с изходните данни, които те подадоха за планирането на „Специалната военна операция”.

Следва да се отчита и това, че Патрушев е „прозападен”. Той едва ли ще разиграва конфронтация със САЩ и с ЕС. Това го прави много по-предпочитан в сравнение с евентуален представител на военния връх, при търсенето на алтернатива на Путин.

И това неминуемо ще окаже въздействие върху моралното състояние на войските и особено на командния състав, който се оказва в положението на изигран, използван и по всяка вероятност и пожертван.

Абонирайте се за канала на OFFNews в Telegram https://t.me/OFFNewsBG

Следете новините ни в GoogleNews