Файненшъл таймс: Политиката се бори за душата на православната църква

Последна промяна на 08 ноември 2018 в 11:55 1253 0

Намирам се в Москва в манастир от 17-и век, а разговорът ми ме връща няколко века назад. Дойдох, за да разговарям с представители на руската църква относно разделението в православната църква - разделение, което порази интереса ми в геополитически план, а и в личен такъв, тъй като аз също съм православна.

Tова пише в обширен анализ за напрежението между православните църкви Рула Халаф - заместник главен редактор на "Файненшъл таймс".

„Всяко разделение е лошо“, казва служителят на църквата Владимир Легойда и припомня разделението от 1054 г. между Католическата и Източноправославната църква. „Това е рана по тялото на християнството и го считаме за трагедия."

Русия оплаква нова рана. За ужас на църковните служители и правителството на Владимир Путин, Цариградската вселенска патриаршия и Истанбулската църква, миналия месец Украйна проправи своя път към собствена църква, която е независима от Москва, добавя авторката.

"Въпреки че православната църква е децентрализирана и никой не е по-висшестоящ от другия, Вселенският патриарх Вартоломей от Константинопол изтъква известно духовно лидерство, така че неговата позиция е от значение. Неговият ход нанесе удар върху религиозното превъзходство на Русия в Украйна и отвори още една глава в дългогодишната битка между Киев и Москва. В отмъщение руската църква счупи всички връзки с Константинопол, поставяйки ново историческо разделение, което кара други православни църкви да се разкъсват между лоялността към Москва или Константинопол", добавя "Файненшъл таймс".

"Подобно на мен, мнозина в православния свят са пленени от войната на патриарсите - руския Кирил, Вартоломей на Константинопол и Филарет от Украйна. Това е борба за власт над влиянието върху православните християни, но също така е и дълбоко политическа борба", пише журналистката.

"Конфликтът е добро отвличане на внимание за президента на Украйна Петро Порошенко, който иска да бъде преизбран на изборите догодина. Той описва борбата за независимост на украинската църква, като част от стремежа на Киев да избяга от руската намеса и да се интегрира повече с Европа. Концепцията за „Третия Рим“, често свързвана с Москва, е като „рухваща къща от карти“, каза Порошенко в чест на руското поражение, което принуди Путин да предупреди за "най-сериозните последици".

Докато избирането на Порошенко беше непосредствената причина за кризата, Русия нахлу в Крим през 2014 г., анексира и дестабилизира източната част на Украйна и причини сепаратистки конфликт, който продължава да къкри. Както руската църква, която е най-голямата в Украйна, така и отцепилите се от Съветския съюз църкви, се опитаха да посредничат в конфликта в Източна Украйна. Но политизирането на църковното съперничество е неизбежно.

Сега, когато украинските свещеници вървят по своему, руснаците се страхуват, че собствените им църкви ще бъдат под натиск да сменят онази, на която са верни. Те обаче се заклеват, че ще ги защитават.

Срещам се с Михаил Тюренков - журналист, който пише по въпросите за църквата, който ми казва, че признаването на украинската църква от Константинопол е част от международно нападение срещу Русия. Казва, че общо имат и чуждестранните реакции срещу руската агресия, безпорядъкът при нахлуването в Украйна, санкциите за намеса в американските избори и отравянето на бивш шпионин в Обединеното кралство.

"Икономическите атаки могат да ви подкопаят по-бързо, но духовните атаки са по-дългосрочни, те са насочени към основата на нацията", казва Тюренков. Той прогнозира, че всяко движение за налагане на нов ред от руските православни църкви в Украйна ще доведе до насилие.

Подозирам, или поне се надявам, че разделението ще остане най-вече в областта на дипломацията. Следващият ход на Русия ще бъде да се опита да подкопае Вартоломей и да привлече на нейна страна други независими православни църкви по целия свят. Когато питам г-н Легойда колко дълго ще продължи новото разделение, той отговаря: "Трудно е да се каже колко време ще отнеме, надявам се, че ще е по-малко от 1000 години", завършва авторката.