EISA: Потвърждава се прогнозата ни от септември: 6 партии в парламента, ГЕРБ-СДС са първи, балотаж за президент

Бранимир Ботев Последна промяна на 11 ноември 2021 в 15:54 1988 1

Потвърждава се прогнозата ни от септември: 6 партии влизат в парламента, ГЕРБ-СДС са първи, балотаж за президент, пишат в анализ на предизборните нагласи от EISA (Европейски институт за стратегии и анализи).

Какви са изводите в техния анализ:

ПОЗИЦИИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ИГРАЧИ

ГЕРБ-СДС си възстановяват лидерската позиция, но нямат гарантирано участие в управлението. Продължават да имат висока външна подкрепа (ЕНП), предстои да видим дали Борисов може да смени ролята от премиер на партньор в дясно.

ПП - новата част от българския политически пъзел. Не можаха да вдигнат вълна, но могат да се превърнат в незаобиколим фактор в следващите няколко години. Не са класическа партия, а по-скоро формация от корпоративен тип със силна бизнес насоченост. Което може да се окаже и плюс, и минус, в съответствие с общата картина в страната. Трябва им участие в управлението, за да се реализират като потенциал. Предстои да се определят по-ясно като политическа ориентация по оста "ляво-дясно".

ИТН - класическа несистемна партия, с протестен профил, но и с много конкретни идеи и решения за управлението. Имат експертен потенциал в лицето на хора като Ива Митева, Любомир Каримански, Андрей Михайлов и др., които вече натрупаха опит - и горчив, и добър. Традиционно биват подценявани като тежест и това е най-голямата им сила. Имат характер, а вече и опит.

ДБ - утвърдиха се като класическа градска десница. Определено имат най-добрата експертиза в правната сфера, както и опитни лидери, които разбират и от стратегия, и от тактика.

БСП - въпреки свиването си в електорален план левицата може да се окаже политическата сила, която държи ключа към следващото управление. Въпросът е каква е политическата цена, която е готова да плати/получи за това? От решението зависи и съдбата на лидера ѝ Корнелия Нинова.

ДПС - изборите 2 в 1 дойдоха сякаш по поръчка за тях. Издигането на Мустафа Карадайъ за кандидат-президент ще доведе до максимална мобилизация и вероятно ще привлече и гласове, които досега отиваха в дублиращи ги формации. Определено се утвърдиха вече и в международен план и ще се стремят максимално да "капитализират" политическата си тежест.

Както и при предишните свои изследвания в България EISA работи с „Маркет линкс“ на терен. От тази гледна точка не е необходимо да се повтарят механично числата, които бяха оповестени от колегите още на 8 ноември. По-съществени са тенденциите. От септември ГЕРБ-СДС си върнаха първата позиция в обществените нагласи при бъдещ избор за НС. 18,7% от анкетираните биха ги подкрепили (или 23% от лицата, които твърдят, че ще гласуват със сигурност). БСП се задържа на третата позиция с подкрепата на 10,6% от анкетираните (12,1% от твърдо заявилите, че ще гласуват). ИТН са трети с 9,1% (9,7% от твърдите гласоподаватели). Демократична България – 7,1% (10,5% от твърдо заявилите, че ще гласуват), ДПС – 6,8% от всички анкетирани (11,2 % от твърдо заявилите, че ще гласуват).

ИЗНЕНАДАТА „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“

Формацията, създадена скоростно от участниците в първото служебно правителство Кирил Петков и Асен Василев, има декларирана подкрепа от 13,2% от анкетираните (16,3% от заявилите, че ще гласуват със сигурност), което им отрежда 2-ро място в обществените нагласи. Близо до 4-процентовата бариева са ИБГНИ на Мая Манолова, а под чертата засега остават "Възраждане".

Изводите, които могат да се направят към днешна дата, са, че нова партия на протеста (ПП) влиза в парламента на мястото на ИБГНИ, но със значително по-сериознo представителство. Въпросът е, че както и в 45-то и 46-то НС, политическите сили, определяни като партии на протеста, не могат да постигнат мажоритарно мнозинство от 121 депутати за самостоятелно съставяне на редовно правителство. От EISA вече неколкократно прогнозирахме, че за съставяне на такова правителство в рамките на 47-то НС ще е необходима коалиция от поне четири партии.

БСП КАТО ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА ИЛИ КАТО ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО?

Ако заявленията на представители на протестните партии, че не желаят коалиция с ГЕРБ и ДПС, бъдат потвърдени и в самото НС, то очевидният и единствено възможен за тях вариант е приемане на коалиция с БСП. Тук възникват много въпросителни. Как ще се съчетаят икономическите и финансови виждания на десни и дясно-центристки партии с трайно декларираните ляво-социални възгледи на Корнелия Нинова и все по-острите социални проблеми, усилени от здравната ситуация, частичния локдаун в редица сфери, инфлацията и непрекъснатия ръст на цените? Могат ли да приемат традиционните привърженици на градската десница съюз с „комунистите“ в името на бъдещо общо правителство? Тезата „постигане на леви цели с десни инструменти“ на Кирил Петков е чудно предизборно послание, но дали може да бъде осъществена практически? Заявеното спиране на корупцията едва ли само по себе си ще напълни хазната. Доказателството е, че въпреки актуализацията на бюджета, постигната най-вече вследствие на мълчаливата, но професионална работа на бюджетната комисия, ръководена от Любомир Каримански в 46-тото НС, вътрешният държавен дълг продължава да расте (от септември досега с 2 милиарда лева), а служебното правителство ускорено тегли нови заеми (общо от 1,5 милиарда лева от септември досега).

Очевидна е необходимостта от стратегическа визия и пакет от мерки, които да гарантират устойчивост на икономиката, оцеляване на най-засегнатите сфери (образование, туризъм, здравеопазване, транспорт и др.) и създаване на социални буфери за най-засегнатите групи от населението – деца, ученици, пенсионери, социално слаби, хора в неравностойно положение. Очакванията на българските граждани в тази насока са политическите партии да проявят максимално национална отговорност и да загърбят партийно-политическите си пристрастия.

ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ ИСКАТ РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ЕКСПЕРТИ, ПОДКРЕПЕНО ОТ МАКСИМАЛЕН БРОЙ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В НС

Тази формула е най-желаната за българските граждaни, което EISA установява в няколко поредни изследвания от началото на годината. В този смисъл българите са готови да подкрепят максимално широка коалиция. Дори при многобройните критични заявления на редица партии, че могат да се коалират с всеки освен с ДПС или ГЕРБ, този най-рестриктивен вариант се подкрепя от по-малко от 1/5 от анкетираните (19,4%). Изненадата е, че едва 3,8% от българите очакват след изборите управлението да се осъществява от ново служебно правителство. Горните данни показват осезаема умора от изборния маратон, в който е страната от началото на април тази година. От друга страна, високият рейтинг на първото служебно правителство, който отстъпваше само на правителството на царя в началото на неговото управление 2001 година, рязко намаля.

СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ ВЕЧЕ НЕ Е ОЧAКВАН ВАРИАНТ

Все още високата оценка за работата на служебния премиер Стефан Янев и министри като проф. Денков, Янаки Стоилов, Гълъб Донев и Бойко Рашков очевидно не е достатъчна, за да компенсира критичните оценките в сферата на здравеопазването, туризма, енергетиката, транспорта и т.н. В съзнанието на българина продължават да доминират икономическите проблеми и тревогата от липсата на видим краен изход на епидемията с коронавируса. Кумулативният ефект е желание да се състави редовно правителство от експерти, а не от партийно-политически лица на максимално широка коалиционна основа, което имплицитно съдържа в себе си очакване за устойчивост и по-голяма дългосрочност.

ПОВЛИЯ ЛИ РЕШЕНИЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД?

Спонтанният отговор би бил по-скоро не, ако съдим от факта, че ПП получават подкрепа, която ги определя като втора политическа сила към момента. При по-внимателен анализ обаче би могло да се твърди, че решението на КС е повлияло върху динамиката на нарастване на подкрепата за новата формация, на която още през септември колегите от ГАЛЪП и други агенции даваха подкрепа от 15,2% до 15,8 %. EISA потърси оценката на българските граждани във връзка с казуса в краткото време след произнасянето на КС. На въпрос: „Ако Кирил Петков е подал декларация с невярно съдържание и КС е обявил назначаването му за министър за незаконно, каква отговорност трябва да понесе?“ мненията се разделят. Близо 1/3 (31,2%) от анкетираните не намират вина в действията на Кирил Петков със следните аргументи: „Няма вина, защото не е знаел, че нарушава Конституцията (12,7%)“, „Не трябва да носи отговорност, защото президентът така е преценил и го е назначил“ (12,1%), „Конституцията е остаряла и той има право да не се съобразява с нея“ (6,4%). На противоположното мнение са 31,4% от анкетираните, които подкрепят мнението, че Кирил Петков „трябва да понесе наказание, каквото предвижда законът“, други 14% отговарят, че „трябва да напусне политиката“, а 2,3%, че „другите партии не трябва да му имат доверие“. 21,2% от анкетираните отговарят „Не мога да определя“.

Очевидно българите оценяват разнополюсно конкретния казус, но като цяло това няма решаващо влияние върху оценката на новия политически проект, който за кратко време бележи сериозен ръст.

ИЗБОРИТЕ ЗА ДЪРЖАВЕН ГЛАВА - ПРЕЗИДЕНТЪТ ВОДИ УБЕДИТЕЛНО, НО ОТИВА НА БАЛОТАЖ

Почти 40% от всички анкетирани български граждани биха гласували за втори мандат на президента Румен Радев. Сред групата на заявилите, че ще гласуват със сигурност, подкрепата за Радев е още по-голяма – 46,7%. Неговият най-сериозен опонент е проф. Анастас Герджиков, за който заявяват, че ще гласуват 21% от всички анкетирани или 26,5% от деклариращите, че ще гласуват със сигурност. Мустафа Карадайъ изпреварва за третото място Лозан Панов с 6,4% от всички и 10,3% от твърдо гласуващите, като подкрепата за Лозан Панов е съответно 5,3 % от всички и 7,7% от твърдо гласуващите.

Въпреки голямата преднина и подкрепата, която получава президентът Радев, изглежда трудно изпълнимо двойното условие той да получи над 50% от гласовете при над 50% гласували от имащите право на глас. В този смисъл логичен изглежда балотажът между него и Анастас Герджиков. Основният въпрос, който си задават анализаторите, е дали консолидираната подкрепа от груповия партиен вот, който се очаква да получи Герджиков на втори тур от ГЕРБ и ДПС, може да преодолее преднината, която ще натрупа на първи тур президентът? Неизвестните са:

- каква би била избирателната активност при балотажа (традиционно тя е по-ниска отколкото на 1-ви тур);
- колективната партийна дисциплина или мажоритарната подкрепа на гражданите ще се окажат по-силни;
- ще стане ли по-разпознаваем до деня на балотажа проф. Герджиков за широката аудитория или късното му влизане „в играта“ няма да може да бъде компенсирано с финален спринт.

НАГЛАСИТЕ НА БЪЛГАРИНА ЗА ЖИВОТ И РАБОТА В ЧУЖБИНА

EISA традиционно се интересува и изследва въпросите, свързани с отношението на българите към ЕС и останалия свят. Поредица от предходни изследвания потвърждават активната позиция на анкетираните, които разглеждат мястото на България неизменно в ЕС и НАТО. При възможност за избор къде извън България биха се установили, за да живеят и работят, над половината от анкетираните, направили активен избор, посочват „Страна от ЕС“, 11,3% - Швейцария, 5,3% - Австралия и Нова Зеландия. Обединеното кралство определено е загубило привлекателността си и е избор само за 5,2%, САЩ са предпочитани от 4,9%, Русия от 3,2% и Канада от 3,2%. Сред страните от ЕС най-предпочитани са Германия с 39%, Испания с 18,2%, Италия с 16,7%, Австрия – 14,3%. Нидерландия сериозно напредва в класацията на предпочитанията, като заема 5-о място с 14,1%, а Франция, традиционно в тройката, отстъпва на 6-о място с 11,3%. Десетката се допълва от съседна Гърция – 8,9%, далечна Швеция с 6,8%, Белгия – 6,2% и Люксембург с 4%. В дъното на класацията на предпочитанията на българските граждани са останалите съседни балкански страни и Балтийските държави.

Бранимир Ботев
Директор на EISA
Президент на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България и Балканите

*Изследването е национално представително, проведено е в периода 02-07.11.2021 година сред 1112 на възраст над 18 г. по метода на пряко интервю и онлайн анкетиране. Подготовката на извадката и работата на терен се осъществява от „Маркет ЛИНКС“ по поръчка на EISA, в рамките на пакет от изследвания, възложени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови