1929 г.: В България тече дебат за християнското възпитание на младежите

Въведение Богородично (21 ноември) се чества в България като Ден на християнското семейство и християнската младеж от 1929 г. насам по решение на тогавашния Св. Синод на БПЦ. В интерес на истината това е съвременната формулировка. До 1947-ма година включително в архивите на Църковен вестник празникът на Въведение Богородично (4 декември по стар стил) се назовава като "ден на християнската младеж". В първия брой от декември месец 1948 г. празникът става известен като "ден на християнското семейство". 

Докато се ровя в архивите на "Църковен вестник", си мисля, че всичко в нашето общество днес крещи за една грубо прекъсната традиция. Отново въпросите за религиозното образование са на дневен ред. Това обаче се случва с една разлика: все още обществото ни носи белезите на тоталитарното атеистично време, пълно с репресии и идеологии. И това си личи. Семейството и децата са използвани в лозунги и политически по същността си декларации, които са взели на идеологическо въоръжение християнската религия. И които нямат общо с духа на християнството и църковната традиция.

История на празника

Този голям християнски празник е свързан с въвеждането в Йерусалимския храм на св. Богородица. Нейните родители - Йоаким и Анна, дълги години не са имали деца, за което са били презирани от тогавашното общество. Те обещали в молитва, че ако им бъде дадено детенце, ще го дадат в храма, за да служи на Бога. Анна родила дъщеря, която кръстили Мария. На 3-годишна възраст родителите я завели в Йерусалимския храм и я предали на грижите на първосвещеник Захарий.

Знаково събитие, което предзнаменувало, че Мария ще стане един ден майка на Божия Син, било, че Захарий я завел в Светая светих на храма. На това място можело да влиза само първосвещеникът и то веднъж в годината.

В България - от архивите на Църковен вестник

Ако отворим архивите на "Църковен вестник" от 1929 г., ще попаднем на интересни текстове за празника на Въведение Богородично, които разкриват и нравите, и духа на Царска България.

В бр. 42, в рубриката “Официален отдел”, е поместено окръжно писмо, което акцентира върху ролята на този празник “за укрепване на взаимните връзки между възпитателните фактори – Църква, училище, семейство, общество и власти”. Окръжното е подписано с името на наместник-председателя на Българския синод Врачански митрополит Климент (след смъртта на екзарх Йосиф през 1915 г. първопрестола на БПЦ остава празен до избора на екзарх Стефан през 1945 г.).

“И тази година Светият Синод, в съгласие с Министерството на народното просвещение, изработи приложената тук програма за отбелязване на 4 декември – „Въведение Богородично“, празника на християнската младеж. Министерството на народното просвещение, с окръжно № 33672 от 11 ноември т.г., е разпоредило до всички училищни власти в царството да изпълнят, както и миналата година, изготвената програма за този ден.

Като Ви уведомяваме за горното, Ви приканваме, по решение на Светия Синод, да разпоредите необходимото до подведомствените Ви органи, за да влязат в сътрудничество с местните училищни власти, културно-просветни и родолюбиви организации, така че Денят на християнската младеж да бъде отбелязан възможно най-тържествено и с полза за душите на учащите се.

Нека служителите на Църквата чрез сказки и събрания да използват този благоприятен ден за укрепване на взаимните връзки между възпитателните фактори – Църква, училище, семейство, общество и власти”.

По-надолу в същия брой е поместена програма за отпразнуването на Деня на християнската младеж, в която са включени предписания “последният учебен час във всички учебни заведения в Царството” да е посветен на предстоящия празник, който по стар стил тогава се е празнувал на 4 декември.

Християнската вяра е била дълбоко вкоренена във възпитанието на младите хора и училищното образование. Само 15 години делят този брой на Църковен вестник от времето на комунистическата власт, когато всяка проява на религиозност вече е била престъпление.

1. На 3 декември – вторник

Последният учебен час във всички учебни заведения в Царството да бъде посветен на предстоящия празник чрез беседа:

а) за учениците от началните отделения – на тема:

„Иисус Христос и децата“ (по евангелския епизод „Христос благославя децата“);

б) за учениците от прогимназиите – на тема:

„Иисус Христос зове младежта в храма“ (евангелският разказ за отиването на дванадесетгодишния Иисус в Йерусалимския храм);
в) за учениците от гимназиите и другите средни учебни заведения – на тема:

„Иисус Христос – идеал на младежта“.

Същия ден след обяд

Учениците, събрани в училище и придружени от учителите си, да бъдат отведени в храма в стройни редици, където да присъстват на вечерното богослужение.

Там енорийският свещеник им говори на тема:

„Единението на младежта с Иисус Христос – Сина Божий“ (чрез тайнството Причастие),

след което им чете разрешителните молитви за Свето Причастие.

2. На 4 декември – сряда

Сутринта всички учащи се, заедно с учителите си, присъстват на Света Литургия, в края на която приемат Свето Причастие.

По време на богослужението енорийският свещеник произнася проповед на тема:

„Младежта и Светата Църква“

(да се използва празничното възпоминание – Въвеждане на Света Дева Мария в храма).

След отпуста на Божествената литургия се организира за учениците и техните родители дневно събрание в училищни или други обществени салони и театри. То се провежда от училището и включва публична сказка от някой от учителите или свещениците, чрез която се отправя апел към гражданите и родителите да подкрепят усилията на Църквата и училището за религиозно-нравственото възпитание на младежта.

В следващия последен ноемврийски 43-ти брой на Църковен вестник фигурира публицистична статия за приближаващия Ден на християнската младеж. Статията е подписана с името на Б. Н. Балкански и поставя актуални и днес въпроси за образованието и възпитанието на децата.

По случай празника на християнската младеж митрополиите своевременно изпратиха окръжни до църковните настоятелства с указания да подготвят свещениците, които ще говорят пред учениците във всички видове народни училища.

Свещеническият съюз също издаде необходимите разпоредби към своите членове, като ги призова да направят всичко възможно, за да се постигнат по-добри резултати на този ден.

В София митрополията организира общи свещенически събрания, на които се обсъждаха по-добрите средства за постигане целта на празника.

Каква е тази цел?

Целта е да се „християнизира“ нашата младеж, тоест да се насочи нейното възпитание към християнския православен дух.
Този стремеж на свещенството и Църквата е продиктуван от обстоятелството, че в продължение на десетилетия в нашите училища не се развива религиозен дух и не се възпитава у учениците християнски мироглед – а именно той е основа на нравствения живот.

Това положение е било сериозно преценено от висшето ръководство на нашата Църква – Светия Синод, който от няколко години прави настойчиви постъпки пред българските правителства да бъде въведено в по-широки размери вероучение и религиозно-нравствено възпитание в народните училища.

За съжаление държавата все още не се решава да се вслуша в народоспасителния глас на Църквата и без колебание да изпълни искането на Светия Синод.

Защо досега не е направена крачка напред по този жизненоважен въпрос?

И друг път сме казвали, и пак ще повторим:

Преди всичко нашите държавници не желаят сериозно да се заемат с въпроса и да разберат веднъж завинаги, че поставеният от Светия Синод въпрос за възпитанието на младото поколение не е само църковен – той е обществен, дори държавен.

Пренебрегването му ще има тежки последици за духовното развитие на народа.

Някои органи на Министерството на народното просвещение чрез поредица от сказки в София и провинцията се опитаха да поставят пред учителите въпроса за националното възпитание.

Този въпрос е бил повдиган още преди десетилетия и в Народното събрание, и в педагогическия печат.

Още през 1907 г. авторът на тези редове, като учител и училищен инспектор, в своята книга „За възпитанието на младежта и средствата за подобрението му“ изнесе пред българското общество необходимостта не само от национално, но и от религиозно-нравствено възпитание.

Защото първото, без второто, може да доведе до опасни крайности.

Тогава ясно и мотивирано беше заявено, че нашата ученическа младеж трябва да се възпитава както в национален, така и в религиозно-нравствен дух.

За голямо съжаление този възглед срещна силно противодействие от страна на учители – широки и тесни социалисти. Техните ръководители, използвайки властта, чрез уволнения и преследвания се стремяха да парализират дейността на онези, които искрено защитаваха идеята за национално и религиозно-нравствено възпитание.

Ратниците на това дело бяха наричани „жълти“ педагози, реакционери, ретрогради и пр.

Историческите събития през последните 25 години обаче проясниха умовете на някои от старите „модерни“ педагози, и днес дори те започват да признават, че най-правилен е пътят, по който Църквата иска да насочи народното училищно и възпитателно дело.
Рано или късно този въпрос ще бъде разрешен правилно.

А дотогава нашите пастири, начело с архиереите на Българската православна църква и Светия Синод, трябва неуморно да работят за приобщаването на училищната и извънучилищната младеж към Христос.

Да не се забравя и това: когато се работи системно и енергично сред младото поколение, косвено се постига и друга важна цел – вдъхва се християнски дух и у самите възпитатели, и у родителите.

Да не се съмняваме, че вдъхновената проповед на нашите духовници бавно, но сигурно ще пробуди християнско съзнание у нашата интелигенция.

И така ще се разчисти трудният път към религиозно-нравственото превъзпитание не само на младежта, но и на целия ни народ.

В първия брой за декември месец намираме и кратък репортаж за изминалия празник Въведение Богородично, в която отново акцентите са поставени върху взаимните връзки между възпитателните според авторите на Църковен вестник фактори за българската младеж: Църква, училище, семейство, власти и общество. Спомената е и проведена беседа за значението на празника на тема „Религиозно-нравствени и родолюбиви мотиви в поезията на Иван Вазов“ с автор тогавашния архимандрит (и по-късно ловчански митрополит) Антим Шивачев.

Следете новините ни в GoogleNews