14 г. властта по света ограничава свободата на хората. България остава на дъното в списъка със свободните държави

В 64 държави има влошаване по отношение спазването на политическите права и гражданските свободи, 37 отбелязват подобрение в тазгодишния доклад на Freedom House

OFFNews Последна промяна на 09 март 2020 в 12:24 3080 0

България остава в дъното на списъка със свободните държави в годишния доклад на Freedom House, публикуван преди дни. Страната ни е №80 - позиция, която заемаше и в миналогодишния доклад - от общо 83 свободни. Частично свободни са 63, несвободни - 49. И докато ще трябва да почакаме за публикуването на подробностите за всяка от страните, включително родната ни, вече е ясно, че изминалата 2019-а - за която се отнася документът - е 14-ата поред, в която се ограничава свободата на хората в световен мащаб.

В 64 държави състоянието на политическите права и гражданските свободи се е влошило, докато само в 37 се отбелязва подобрение.

Негативните тенденции повлияват всички видове политическо управление, но най-ясно това личи на върха и в дъното на скалата. Повече от половината страни, които през 2009 г. са били в категорията "Свободни" или "Несвободни" са претърпели влошаване през последното десетилетие. Ако през 2009 г. свободни са били 45.9% от страните, частично свободни - 29.9%, а несвободни - 24.2%, през 2019 г. картината е следната: 42.6% свободни, 32.3% частично, 25.1% несвободни.

Най-голямото ограничаване на свободите през последните 10 г. се наблюдава в Бурунди, Турция, Мали, Централноафриканската република (ЦАР); Венецуела, Никарагуа, Бахрейн, Унгария, Бангладеш. В списъка с общо 29 държави са също Сърбия, Украйна, Лихтенщайн.

Светът става все по-враждебен, а с това се увеличават и протестите с искане за спазването на основни права и свободи. Протестите от 2019 г. обаче не успяват да спрат цялостното влошаване на ситуацията по света, констатират авторите от американската неправителствена организация.

Етнически, религиозни и други малцинствени групи страдат от това бреме на злоупотреби от страна на правителствата както в демократични, така и в авторитарни държави. Примери за това са Индия и Китай. Индийското правителство установи нов дневен ред на политики, отнемащи права на различни кръгове от мюсюлманското население. Китай предприе една от най-крайните програми за етническо и религиозно преследване. Опитът за заличаването на милионите представители на тюркската народност уйгури, които живеят в Китай, чрез интернирането и избиването им в лагери е едно от най-жестоките събития от Холокоста насам. Наред с тази констатация Freedom House обръща внимание и на разрастващата се китайска цензура и пропаганда, надхвърляща границите на държавата. Десетки шведски медии и журналисти бяха отхвърлени от китайското посолство в страната заради статиите им за Китай. Дори руски вестник бе заплашен с отказ от виза, ако не свали определена статия. Пекин плаща на интернет тролове, за да изопачават съдържанието в световната мрежа - се посочва в доклада.

Промените в статута на държави в доклада

Бенин - статутът на западноафриканската държава се влошава от "свободна" на "частично свободна" заради новия изборен кодекс и серия решения на съдилища, изборните власти и правителството доведоха до изключването на всички опозиционни партии от парламентарните избори през април.

Ел Салвадор - централноамериканската държава от "свободна" става "частично свободна", защото престъпни групировки продължават да извършват нападения и да заплашват политици, обикновени граждани, религиозни общности.

Кашмир - статутът на най-северния индийски щат се влошава от "частично свободен" на "несвободен" след отнемането на автономията му от индийското правителство, прекратяването правомощията на избраните след местни избори управляващи го, влошаването на сигурността, довела до рязко ограничаване на граждански свободи и извършването на масови арести на местни политици и активисти.

Ислямска република Мавритания - статутът на северозападна африканска страна се подобрява от "несвободна" на "частично свободна" след президентските избори, които доведоха до първото мирно предаване на властта след край на мандат - сигнал за край на история, изпълнена с военни преврати.

Мианмар - югоизточната азиатска държава става от "частично свободна" "несвободна", а причината за това е влошилият се конфликт между военните и бунтовническите групи на етническите малцинства, което доведе до ограничаване на свободата на движение в страната.

Сенегал - статутът на западноафриканската държава се влошава от "свободна" на "частично свободна", защото изборите за президент през 2019 г. бяха опорочени от изключването на две влиятелни политически фигури чрез политически повлияни съдебни процеси за корупция.

Тайланд - статутът на югоизточната азиатска страна се подобрява от "несвободна" на "частично свободна" след известното отслабване на контрола над изборите, сложило край на периода на директно управление от военни командири.

Сигнал за неустойчивост на свободата в САЩ 

Защитниците на демокрацията по света традиционно гледат към САЩ за вдъхновение и подкрепа и Конгресът продължава да финансира програми с тази цел. Към днешна дата обаче администрацията на президента Доналд Тръмп не демонстрира външна политика, която е последователна и посветена на принципите на демокрацията и правата на човека. Президентът може и да изобличава злоупотреби на авторитарни режими, като тези във Венецуела и Иран, но той също така неохотно подписа законодателство, подкрепящо основни права на хората в Хонконг, прието почти единодушно и в Камарата на представителите, и в Сената. Той оправда очевидни нарушения от страна на традиционни американски партньори по отношение на сигурността като Турция и Египет. Той е благосклонен и към тиранични лидери, които се стреми да спечели с дипломатически средства, като руския президент Владимир Путин и севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Няколко пъти през 2019 г. той наложи вето на усилията на Конгреса да ограничи продажбата на оръжие и оказването на военна помощ на Саудитска Арабия.

Демокрациите

За повече от половината от утвърдените демокрации по света положението се влошава през последните 14 години. Функционирането на правителствата, свободата на изразяване и на вяра, върховенството на закона все по-често се поставят под въпрос. В 25 от 41-те утвърдени демокрации има спад според последния доклад и сочи като примери Израел, Испания и Австрия и възхода на радикални, националистически формации в двете европейски страни.

Унгария не е пропусната сред примерите за тревожни тенденции, като концентрация на власт у премиера, в случая - Виктор Орбан. И така Унгария става първата членка на ЕС, която изпада от списъка на "свободните" страни. Тя губи 20 точки и вече е в графата "частично свободни".

В Полша демокрацията също е поставена на изпитание заради законовите стъпки за разрушаване на съдебната независимост, концентрацията на медийния пазар и заглушаването на критиките от страна на гражданското общество.

Популизъм заплашва демокрацията в Европа

Принципите на либералната демокрация в Европа - исторически най-добре представящият се регион по отношение на свободата по света - са под сериозен натиск през последните години. Лидери популисти и партии в Централна Европа продължиха да уронват независимостта на институциите през последната година, се казва в доклада, където за пример в това отношение се посочва не само Полша, а и Чехия, чийто премиер Андрей Бабиш замени министъра на правосъдието с близък свой съюзник и това засили опасенията, че той се опитва да блокира криминалните обвинения срещу себе си за злоупотреби с европейски средства. Страната стана свидетел на най-големите улични протести от падането на комунизма през 1989 г.

В Черна гора и Сърбия независими журналисти и опозиционни политици се сблъскват с тормоз, сплашване, понякога - и с насилие. Налице е и обществено недоволство, но засега това не води до значителни промени - отбелязват авторите.

Крайнодесни партии настъпват в Естония, дясноцентристката партия Vox също разтърси испанската политика.

В някои случаи обаче изборите създадоха поне възможност за подобрение към либерална демокрация. Избирателите в Турция отстраниха управляващата Партия на справедливостта и развитието от общините в Анкара и Истанбул, въпреки че властта на президента Реджеп Ердоган остава непроверена на национално ниво.

На север новото правителство на Латвия се ангажира с борба с корупцията и влиянието на олигарсите, а гласуването в Косово издигна опозиционната "Самоопределение" на власт, където има възможност да промени корупционната среда.

Румъния промени Изборния кодекс в навечерието на президентските избори и завърши годината с ново правителство след падането на това на Социалдемократическата партия, чийто дневен ред застрашаваше върховенството на закона.