Даяна: нейната история, с нейните думи

През 1991 година малко хора са знаели, че бракът на Даяна и Чарлз се разпада и че принцът се интересува толкова много от Камила Паркър Боулс. Въпреки болката, която изпитва, Даяна решила да запише мислите си и да даде разказаното на писателя Андрю Мортън, който да ги събере в книга. „Даяна: Нейната история, с нейните думи“ става сензация. Сега, 20 години след смъртта й, книгата е преиздадена. 

Преди Даяна да започне да излиза с Чарлз, той се срещал със сестра й – Сара. След като връзката им приключила, Даяна описва принца като „много тъжен“. Самата тя приемала себе си като дебеличко, не много интелигентно 16-годишно момиче и не смятала, че принц може да й обърне внимание.

„По време на един голям бал, Чарлз поиска да му покажа галерия с картини на Ван Дайк. Малко преди да стигнем, дойде сестра ми и ми каза да се разкарам...“

„Бях поканена да прекарам няколко дни в Петуорд, защото щеше да идва принцът на Уелс. Видях колко е тъжен Чарлз заради смъртта на вуйчо си. Тогава му казах, че ми се къса сърцето и че според мен някой трябва да се грижи за него. Той буквално ми налетя и аз не знаех как да реагирам. Покани ме да отида с него до Лондон, но за мен това беше прекалено и му отказах“.

Когато става на 18 години, родителите на Даяна й купуват апартамент в Лондон. Тя споделя, че си е прекарвала чудесно и заедно с нейните приятелки са се забавлявали по цял ден. Била изключително горда от себе си, тъй като работела на две места – в детска градина и в ателие за изработване на аксесоари за коса.

Малко по-късно Чарлз решава, че иска да живее в къща в Корнуол близо до тази на Камила. След като се настанява, кани Даяна да му помогне с интериора.

„Той искаше да му помогна с избора на цветове за стените, въпреки че не бяхме дори сгодени. Каза, че харесвал стила ми“.

На 3 февруари 1981 г. принц Чарлз се сгодява за 19-годишната Диана в замъка Уиндзор. Тогава принцесата споделя, че въпреки, че излиза с Чарлз от шест месеца, никога не е била толкова охранявана и пазена.

„Един ден Чарлз беше в швейцарски курорт. Писа ми, че иска да поговори с мен. Аз бях изключително притеснена, тъй като никога не бях имала приятел преди това. Пристигнах към 5 часа и когато ме видя, ми каза, че съм му липсвала изключително много. След това ме погледна и ме попита дали искам да се омъжа за него. Аз започнах да се смея, тъй като бях убедена, че е шега. Съгласих се през смях. Чарлз ме погледна изключително сериозно и ме попита: „Осъзнаваш ли, че някой ден ще бъдеш кралица?“. Вътрешно си казах, че никога няма да бъда, но пък ролята ми ще е изключително трудна. Отговорих му, че го обичам много. Той ми каза: „Каквото и да означава любовта“. Тогава си мислех, че той наистина ме обича. И наистина ме обичаше“.

След годежа, на Даяна й било позволено да нарича принц Чарлз по име. Дотогава можела да го нарича само „сър“.

„Съквартирантките ми бяха изключително щастливи, след като разбраха за сватбата. Заминах за Австралия, за да организирам сватбата с майка си. Колкото и пъти да звънях на Чарлз, той все беше зает. Мислех си, че това е нормално, все пак е важна личност. След като се върнах в Лондон, получих цветя от кабинета на принца. Стана ми ясно, че не са от него, тъй като нямаше бележка. Явно някой от кабинета му се справяше добре с работата си. Тогава всичко започна да се натрупва, тъй като пресата ставаше прекалено любопитна. Разбирам, че това им е работата, но някой непрестанно наблюдаваше стаята ми. Никога не съм била груба с тях. Само че Чарлз не ме подкрепяше. От кабинета му ми казаха, че трябва да се оправям сама. Добре. Но Чарлз наистина не се и стараеше. Дори един ден ми каза, че наистина съчувства на Камила. Пресата все я следяла и й било много тежко“.

„Слава Богу, няколко дни по-късно годежът беше публично обявен и аз трябваше да се пренеса в Кларънс хаус. Никой там не ме посрещна. Хората ме питаха какво правя тук. Спомням си, че последната ми вечер в моя апартамент на вратата ми се появи полицай. Той ми каза: „Това е последната свободна вечер в живота ти. Оттук нататък ще си под постоянно наблюдение. Така че опитай да се повеселиш максимално“. Аз се изсмях като някое момиченце“.

„След като пристигнах в Кларънс хаус, намерих бележка на леглото си. Беше от Камила. Пишеше, че се радва изключително много за годежа, искала да види пръстена и ми предлага да се видим някой път за обяд. Накрая пишеше: „С много любов, Камила“. Тогава нямах никаква представа какво е завист и двуличие“.

„Проведохме странен разговор по време на обяда. Камила ме попита дали ще ходя на лов, когато се преместя в Хардгроув с Чарлз. Аз казах „не“. „Просто исках да зная“, отговори тя. Мислех, че това е нейният начин за комуникация – малко странен. Въобще не забелязвах какво се случва“.

Принцеса Даяна се мести в Бъкингаския дворец, но споделя, че през цялото време е била самотна. Всички се държали много хладно с нея и тя слизала в кухнята, за да разговаря с персонала.

„Мислех си, че се случва едно, а истината беше много далеч. Лъжите и измамите! Първо бъдещият ми съпруг изпрати цветя на Камила, тъй като била болна от менингит. На бележката пишеше „За Гладис, от Фред“. Това бяха техни си прякори. Тогава му казах, че трябва да бъде искрен с мен, нищо повече. Налагаше се сама да организирам сватбата, защото Чарлз трябваше да замине за Нова Зеландия. Малко преди да излети, Камила се обади по телефона. Чудех се дали да остана в стаята или да изляза. Реших да бъда учтива. Тогава сякаш сърцето ми се разби. Винаги сме се карали заради Камила. Дори веднъж го чух да й казва по телефона: „Каквото и да стане, аз винаги ще те обичам“.

„Някой от офиса ми каза, че Чарлз е подарил на Камила гривна. На нея са били гравирани буквите „Г“ и „Ф“ - Гладис и Фред. Видях пакета в офиса му. Описаха се да ме спрат да го отворя, но аз вече знаех какво има в него. „Ще й даде гривната довечера“, казаха ми служителите. Толкова ярост! Попитах Чарлз защо не може да е честен с мен, а той хладнокръвно приключи разговора. Когато нещо не върви, не върви“.

„Отношението му към мен беше непредвидимо. Понякога беше студен, понякога беше нежен. Не можех да преценя кога какъв ще е. Един ден Чарлз отиде на обяд с Камила. Бях толкова нещастна, че отидох при сестрите ми, които ми бяха на гости и им казах, че не мога да се омъжа за него. Но те ми отговориха, че е твърде късно. Развих булимия няколко седмици преди сватбата. Тогава Чарлз ме хвана за кръста и ми каза: „Малко сме пълнички“. Нещо в мен се счупи. Причината бяха думите му, както и историята с Камила. Бях толкова отчаяна! Когато пробвах за първи път сватбената си рокля, талията ми беше 70 см. В деня на сватбата беше 60 см.“

В един от записите Даяна разказва за първата си публична поява като годеница на принц Чарлз. Тя обяснява, че се е облякла в черна рокля, подобна на тези, които момичетата на нейната възраст носели.

„Чарлз ме погледна и ми каза: „Нали не смяташ да носиш тази рокля?“. Аз му отговорих, че ще я нося. „Но тя е черна! Този цвят се носи само в траур“, възмути се той. „Да, но аз още не съм част от семейството ти“, отвърнах аз. Тази вечер научих урок. Заговорих се с принцеса Грейс и тя ме отведе на по-спокойно място. Разкрих душата си пред нея, бях толкова самотна и изолирана. Грейс се пошегува и ми каза: „Спокойно, оттук ще става все по-лошо“.

„Имах чудесен начин на живот. Аз бях принцеса Даяна Спенсър. Живеех в голяма къща, имах мои пари. Не беше очевидно през какво всъщност минавам“, обобщава принцесата.