Здравословният сън на бебето и науката зад него

Продължава от стр. 3

Кое определят изследователите за "проблем със съня"?

"Няма приемлива или количествено измерима строга дефиниция", казва Хискок. "Но първата стъпка е, че ако родителите виждат това като проблем, това е проблем, за който трябва да направим нещо."

В някои случаи това може да означава просто обучение, казва Хискок. "Ако някой родител каже, че тримесечното му бебе се буди два пъти през нощта, за да се нахрани, че е изтощено - вие ще кажете: ами всъщност това е нормално поведение."

Това осъзнаване е от ключово значение, тъй като мисленето, че бебето ви има проблем, когато то се държи като много други бебета, може да задълбочи проблема - например като увеличи стреса и тревожността на (често вече уморените) родители. Родителите, които вярват, че детето им има постоянен проблем със съня, е по-вероятно да изпитват гняв към бебето си и липса на увереност в родителските си качества. (Това важи и в обратната посока, като убежденията на родителите оказват влияние върху начина, по който децата им спят - едно проучване дори установява, че убеждението на бременна жена, че бебето ѝ ще има нужда от помощ през нощта, е предсказвало, че шестмесечното ѝ дете ще се буди повече).

Голяма част от това, което смятаме за проблем, се определя и от културните ни очаквания. В едно мащабно проучване Миндел установява, че възприятията на родителите за проблеми се различават значително в зависимост от държавата. Само 10,1% от родителите във Виетнам смятат, че децата им имат проблем със съня, докато в Китай този процент е 75,9%.

Корените за мита за нарушения детски сън

"Преди XIX в. сънят на бебетата обикновено не е бил предмет на внимание на родителите, като в популярните по онова време наръчници за родители не се споменава нищо за него", пишат антрополозите Дженифър Г. Розиер и Трейси Каселс. "Когато бебето се събуди, до него е имало или буден член на семейството, готов да се погрижи за него, или спящ член на семейството, който е можел бързо да реагира. Съществувало е и разбирането, че бебетата (и възрастните) спят, когато трябва да спят, и че са будни, когато трябва да бъдат будни."

С XIX в. идват индустриалната революция, нарастващата средна класа и новият акцент върху независимостта. По-дългият работен ден означава по-голям интерес към непрекъснатия сън през нощта, урбанизацията увеличава броя на новите родители, които живеят далеч от подкрепата на семействата си, а мъжете лекари, които вярват, че наличието на няколко души в една и съща стая за сън може да "отрови" въздуха, започват да заменят напътствията към майките и акушерките. Новите книги наблягат на необходимостта от строг график на съня и на необходимостта бебетата да спят сами, за да станат независими и силни.

Не навсякъде това е било така. "Японците смятат, че американската култура е доста безмилостна в подтикването на малките деца към такава независимост през нощта", отбелязва един изследовател. В Гватемала майките маи са реагирали на информацията за американските практики за спане с "шок, неодобрение и съжаление".

Днес много уморени родители получават информация от книги за съня на бебето или от инструктори по съня, които набират популярност и извън САЩ. Но много от книгите не са основани на доказателства, а индустрията на треньорите по сън не е регулирана. В крайна сметка всеки може да се нарече експерт по съня.

В същото време дори здравните специалисти често нямат опит или обучение по въпросите на бебешкия сън. Едно проучване установява, че в 126 медицински училища в САЩ студентите са получили само 27 минути обучение за детския сън. Проучване на канадски здравни работници установява, че само 1% от тях са получили някакво обучение по детски сън в медицинските училища, а проучване сред 263 здравни специалисти в Австралия установява, че специалистите отговарят правилно на по-малко от половината въпроси за детския сън. И това са страни, които дори в по-голяма степен от други отдават приоритет на обучението по сън.

Изводът? Най-голямата и най-вредната заблуда относно детския сън може да се окаже проста: че има само един правилен подход към това как трябва да спят бебетата.

"Различните семейства имат различни изисквания и предпочитания и прилагат различни подходи към съня на бебетата", казва Грегъри.

"Това е нормално, стига безопасността винаги да е на преден план при вземането на решенията - а хората, които се грижат за бебетата, трябва да са наясно с начините, по които могат да помогнат за предотвратяването на СВДС."