Здравословният сън на бебето и науката зад него

Продължава от стр. 2

Тримесечните се будят до 15 пъти на нощ

Едно неотдавнашно проучване сред 5700 финландски деца установи, че тримесечните деца се будят и се нуждаят от преместване средно 2,2 пъти на нощ - макар че диапазонът варира между 0 и 15 пъти. Това важи за цялата първа година на бебето. Осем от всеки десет родители на тримесечни и осеммесечни деца казват, че бебетата им се будят повече от пет нощи седмично. След 12 месеца този показател се променя драстично - почти две трети от 18-месечните и почти три четвърти от двегодишните деца вече не се нуждаят от приспиване през нощта. Проучването установява също, че качеството на съня е "силно променливо", особено до двегодишна възраст.

Подобни са резултатите и от други проучвания. Едно изследване, използващо видеоклипове на 80 бебета в продължение на четири нощи, например установи, че броят на нощните събуждания не се променя през първата година от живота. Интересно е обаче, че с течение на времето грижещите се за децата са реагирали по-рядко на тях. "Бебетата продължиха да се събуждат толкова често през първата си година, но не бяха изваждани от креватчетата си за толкова дълго време с напредването на възрастта", пишат изследователите.

Важно е да се отбележи, че макар събуждането да е често срещано сред по-големите бебета и дори малките деца, си струва да се направи медицински преглед, за да се изключат здравословни причини за честото, продължително събуждане, като например рефлукс или къса юздичка на езика.

Защо събуждането не е лошо

Колкото и да е неприятно за уморените родители, има и друга причина, поради която бебетата са се развили да се събуждат често: тяхната собствена защита.

Що се отнася до синдрома на внезапната детска смърт (СВДС/SIDS), един от потенциално рисковите етапи на съня на бебетата е дълбокият сън или сънят на бавни вълни. На този етап бебетата могат внезапно да спрат да дишат. Здравото бебе ще се събуди. Но бебе с рискови фактори (потенциално неоткрити, като например аномалия на мозъчния ствол) може да не се събуди.

Следователно преждевременното подтикване на бебето към по-дълъг и дълбок сън може да увеличи риска от СВДС, казва Джеймс Маккена, основател и директор на Лабораторията за поведенчески сън на майката и бебето в Университета Нотр Дам и председател на катедрата по антропология в Университета Санта Клара, Калифорния.

Най-известният пример е поставянето на бебето да спи по корем. Макар че това изглежда помага на бебетата да спят по-дълбоко, увеличава и вероятността от СВДС до 13 пъти. След като в цял свят се провеждат кампании, които казват на родителите да слагат бебетата да спят по гръб, броят на случаите на СВДС рязко спада.

"Ние създадохме епидемията от СВДС", казва Маккена. "Искахме да популяризираме идеята за ранна консолидация на съня - дълбок сън, непрекъснат сън, с по-малко събуждания. Затова популяризирахме идеята за поставяне на бебетата по корем, за да не се будят толкова често и да не се събуждат толкова много - което само по себе си е рисков фактор за СДВС."

По-добър ли е за развитието на бебето по-дългия и дълбок сън без събуждания? Въпреки че това е широко разпространено схващане, изследванията не го потвърждават.

Изследователката на съня Джоди Миндел наблюдава 117 бебета и малки деца на равни интервали от време в продължение на 18 месеца. "Това, което открихме в нашите данни, получени в Съединените щати е, че няма реална връзка между съня и по-късното когнитивно развитие", казва Миндел, която е асоцииран директор на Центъра по съня в Детската болница във Филаделфия. Нейният екип дори открива скромна връзка между повече нощни събуждания и по-добри когнитивни резултати.

Друго проучване, проведено в Канада, разглежда съня на повече от 350 шест- и дванадесетмесечни бебета и техните умствени и двигателни умения на 36-месечна възраст. Не са открити "значителни връзки между спането през нощта и по-късното умствено развитие, психомоторното развитие или настроението на майката", пишат авторите. Въпреки това "спането през нощта е свързано с много по-нисък процент на кърмене", добавят те.

Най-голямото и най-продължително проучване, проведено върху бебета, на които са били прилагани поведенчески интервенции за намаляване на проблемите със съня, като например нощните събуждания, не установява разлика между навиците на децата за сън, поведението, емоционалната регулация или качеството на живот на шестгодишна възраст.

Това, което понякога се установява, е връзката между липсата на сън и по-лошото социално и емоционално развитие - макар че това се отнася до по-малкото сън като цяло, а не до това дали бебето се буди често. А това отново опира до въпроса за взаимовръзката и причинно-следствената връзка. Например бебе, което е по-припряно и изисква повече успокояване от родителите си през деня или през нощта, може просто да е от децата, които по-трудно се справят с владеенето на емоциите.

"Не се знае дали това се дължи на съня или е просто ранен маркер", казва Миндел.

Какво да кажем за регресиите на съня? Този термин често се използва за обозначаване на определени периоди, когато сънят става по-хаотичен. Твърди се, че те са толкова чести, колкото и предвидими: един уебсайт за консултации по въпросите на съня очертава такава регресия на 4-месечна възраст, на 8-10 месеца, регресия на 11-12 месеца и на 18 месеца (но сайтът услужливо отбелязва, че "не съществува регресия на съня на 6-месечна възраст, въпреки че бебетата често показват такива признаци").

Най-страшното от всичко е, че това явление при 4-месечните се смята - неточно - за постоянно. "То НЯМА да изчезне, докато бебето не се научи да се самоутешава", пише друг инструктор по съня.

Проблемът, според изследователите на съня, е че регресия на съня не съществува - не и по начина, по който често се описва.

"Пълен мит", казва Миндел. "Разполагам с много, много големи бази данни за съня. Разглеждал съм всеки месец на съня през първите две години и няма нито един месец, в който изведнъж да се наблюдава пик на проблемите със съня. Това е последователно във времето. Просто различните бебета са по различно време."

Тези "регресии" обикновено нямат нищо общо със съня, а с други форми на развитието. Усвояването на нови умения, като пълзене или ходене, вълнува бебетата достатъчно, за да се будят повече през нощта. Причината може да е и психологическа.

"Бебето може да е започнало да разбира постоянството на обектите и да осъзнава, че членовете на семейството продължават да съществуват, дори когато  напуснат стаята, и затова да ги повика, вместо да заспи", казва Грегъри. (Тя добавя, че промените в съня понякога могат да отразяват и медицински проблеми като например рефлукс, така че отново е важно да се свържете с медицинско лице, ако имате притеснения).

Въпреки че регресията на 4-месечна възраст често се обяснява с промяна в архитектурата на съня на бебетата. Тази промяна обикновено настъпва през първите шест месеца, като може да бъде и постепенна. Така или иначе, това не е знак, че нещо се е върнало назад.

"Имаме някои маркери за развитието на съня. Един от тях е процентът на REM съня (rapid eye movement sleep - фазата от съня, обичайно около 1,5 ч след заспиване, когато сънищата са най-интензивни. Буквално - сън с бързи движения на очите, от англ., б.р.) спрямо не-REM съня. Другият е най-дългият период на сън (LSP) - колко дълго бебето може да издържи период на сън, без да се събуди", казва Томас Андерс, бивш професор по психиатрия в Калифорнийския университет в Дейвис и изследовател на съня в продължение на повече от 40 години. "Всички тези показатели се развиват бързо през първите шест месеца. Най-дългият период на сън се удължава; броят на събужданията намалява.

Макар че с възрастта бебетата развиват свои собствени предпочитания и навици за сън, няма и доказателства, че някоя конкретна промяна в съня е "постоянна".

В едно проучване, сравняващо съня на бебетата в азиатски и западни страни например, Миндел установява, че в по-голямата си част бебетата се будят по-малко с възрастта - включително и в азиатските страни, където е по-вероятно бебетата да спят в едно легло с родителя и по-малко вероятно да спят самостоятелно.

Графиците за сън обикновено се основават на една предпоставка: бебетата трябва да заспят самостоятелно възможно най-скоро. Но е трудно да накарате бебето да заспи и да остане заспало самó. Незрялата неврологична система на бебетата означава, че те разчитат на грижещите се за тях да им помагат да управляват емоциите си, включително да се отпуснат достатъчно, за да заспят.

Това се потвърждава от начина, по който родителите всъщност приспиват бебетата си. В споменатото по-рано финландско проучване сред 5700 деца по-малко от половината родители твърдят, че бебето им заспива самостоятелно. Подобно на това, в едно проучване на базата на въпросник, проведено от Миндел и колеги, малко над половината от родителите твърдят, че техните бебета на възраст от 9 до 11 месеца заспиват сами в креватчето. От останалите почти половината родители са хранили бебетата си, за да заспят, една трета са ги държали на ръце, за да заспят, а повече от една четвърт са ги люлеели.

В противоположния полюс - дори споделянето на леглото има нюансирана връзка с развитието. Някои проучвания установяват, че няма връзка между родителите, които споделят едно легло с бебето си, и дългосрочните когнитивни и поведенчески резултати на бебето или дори че споделянето на леглото има малък благоприятен ефект върху по-късните когнитивни резултати. Съществуват и проучвания, които показват, че то може да намали риска от несигурна привързаност.

Но други изследвания, включително проучване сред близо 4000 тримесечни деца в Бразилия, които са били проследени до шестгодишна възраст, показват, че децата, които споделят легло с майките си, са по-склонни към психични разстройства. Съществува също така връзка между споделянето на леглото с майката и по-голямата вероятност децата да имат проблеми със съня.

Тези проучвания обаче имат един сериозен недостатък: тъй като изследователите не са питали родителите защо бебетата споделят леглата си, не е възможно да се разбере дали определен режим на спане "причинява" някакъв конкретен резултат. Ако родителят носи детето в леглото, защото то не иска да се успокои само, това може да сочи за скрит проблем, който детето би имало независимо от това къде спи.

От друга страна, родителите, които отзивчиво водят детето си в леглото, може да са от типа родители, които са отзивчиви и през останалото време, което увеличава вероятността за сигурна привързаност. И в двата случая споделянето на леглото може да е индикатор, а не причина. Всъщност изследователи от американска военна база са установили, че децата, които са споделяли леглото си, когато единият от родителите им е заминал на активна служба, по-рядко са имали психични проблеми и са били считани за по-добре възпитани от децата, които не са споделяли леглото си.

Продължава на стр. 4