Задушливата миризма вреди на здравето, но няма законодателна дефиниция

В националното и европейското законодателство липсва легална дефиниция на „непоносима или задушлива миризма“ и че миризмите представляват субективно възприятие с психосоматичен характер.

Това съобщават от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ Хасково) в отговор на сигнали на граждани от инициативата „Дишай Димитровград“.

Според институцията в България не съществува специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти и затова се използва органолептичен метод – оценка чрез човешкото обоняние.

В същото време експерти посочват, че миризмите от индустриални източници не са само субективен проблем, а често са индикатор за наличие на химични вещества във въздуха, които могат да имат реални здравни и екологични последствия.

В публикуваното експертно становище, изготвено от д-р Костадин Костадинов, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“, и Станислав Малчев, юрист към сдружението „Въздух за здраве“, се посочва, че макар миризмите действително да се възприемат чрез сетивата, те са свързани с конкретни химични съединения във въздуха.

В становището се отбелязва, че съществуват стандартизирани методи за определяне на миризми в атмосферния въздух, включително европейският стандарт EN 16841, приет и като български стандарт.

Експертите обръщат внимание и на факта, че силните и продължителни миризми могат да имат реално въздействие върху качеството на живот и здравето на хората – включително главоболие, дразнене на очите и дихателните пътища, стрес и нарушения на съня. Поради това в много държави проблемът с миризмите се разглежда като част от управлението на индустриалните емисии и градската среда.

Какво причиняват

- дразнене на очи, нос, гърло: парене, сълзене, сухота, кашлица; честотата на „сърбеж/сухота на очите“ и кашлица се повишава с нарастваща експозиция;

- главоболие и сънливост/умора: остри миризливи вещества активират тригеминалните рецептори и могат да променят мозъчния кръвоток, свързано с главоболие;

- гадене, коремен дискомфорт и неврологични оплаквания: често съобщавани в близост до животновъдни и отпадъчни инсталации;

- респираторни симптоми и стягане в гърди/задух: повишена честота около животновъдни обекти; при чувствителни (напр. астматици) симптомите може да персистират по-дълго;

- стрес, раздразнителност, нарушено настроение и качество на живот: нарастват дозово с експозицията и могат да медиират част от физическите оплаквания;

- соматични оплаквания, медиирани от „annoyance“: по-голяма близост до източника води до повече симптоми; връзката често е както пряка, така и опосредена от субективно дразнение;

- когнитивно усилване на симптомите: негативни очаквания за „вредна“ миризма увеличават усещаното дразнене и броя симптоми.

Становището подчертава, че липсата на ясно регулиране в България не означава липса на научни методи или международна практика, а по-скоро показва необходимост от развитие на нормативната рамка и инструментите за контрол.

Темата за миризмите е особено чувствителна за местните общности, тъй като често именно гражданите са първите, които сигнализират за проблеми в качеството на въздуха. Затова прозрачността, научният подход и диалогът между институции, експерти и граждани са ключови за намиране на устойчиви решения.

Експертното становище може да бъде прочетено тук.

Следете новините ни в GoogleNews